U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

В „Сокровище детям", ръкопис от Западна България от края на XVIII в., мълниятае наречена перун („Цар Ерасмий бил поражен... молниею (перуном)..."). В стбълг. преводна Александрия — Зевс, бащата на Александър Македонски, е заменен от Перун („син божина великия Перун, цар Александър") 5 . Извънредно интересно е и съобщението, което сесъдържа за почитането на Перун в „История во кратце о болгарском народе" на йеромонахСпиридон, XVIII в. 6 . В нея се казва, че българите почитат Перун „като при бездъждие сесъбират юноши и девици и избират един юноша или девица, обличат го в мрежа катобагряница, оплитат му венец от бурени в образа на крал Перун и ходят по домовете катоиграят и пеят и често споменават този бес и поливат себе си и този Перун с вода; безумнителюде им дават милостиня, а"те, като я съберат, купуват ястие и питие и правят трапеза,ядат и пият за слава на този Пеперуд..."В българската обичайна практика при суша се прави пеперуда. Основното обреднолице е пеперудата — чисто момиче, недостигнало полова зрелост, най-често сираче, коетосе окичва със зеленина. Заедно с други момичета на същата възраст обхождат домовете.Застанали в кръг, девойките изпълняват песни с молба за дъжд към бога или св. Илия, астопанката ръси или залива пеперудата с вода през решето. След обливането домакинятаизнася брашно, яйца, сложени в сито, което после търкулва, и така гадае за плодородие:ако се захлупи, ще има добра реколта. Често едно от момичетата носи котле с китка и ръси.Пеперуда лятеше, лятеше,на Богу се молеше.Дай, боже, дъжд,да се роди пченица,да се роди ръжица,на сираче колаче,на пътника комаче.(Пирински край, с. 453)С вода обливат всеки, когото срещат, накрая събличат пеперудата в река, където семият, и заедно изяждат събраното. В Северна и Югоизточна България обичаят се съпровождас друг обичай за дъжд — Герман. В основата на обреда пеперуда е обливането с водакато имитативно магическо действие.Възможно е този обичай, който през началото на XX в. се използува само призасушаване, някога да е бил календарно прикрепен, най-вероятно на Велики четвъртък, кактосвидетелствуват някои данни от Североизточна България. Също така изискването обреднотолице да е сираче е късно и говори за отмиране на обичая. На някои места обреднатароля на пеперудата се изпълнява от момче, което потвърждава и по-ранните известия 7 .В цялата сложност за разкриване същността на явлението напоследък бяха изказаниинтересни мнения относно етимологията на названията за обреда и обредното лице.Според някои изследвания те са образувани от редупликация на корен, с който се означавабогът гръмовержец Перун: бълг. пеперуда, пеперуга, рум. pdparuda, papaluga, арум. pirpirina,алб. perperone, србх. пеперуша, гр. nsprcspiva, nepnepouva. Прототип на всички тези образуванияе Perperuna -- производна форма женски род от Регипъ и удвоен корен. Елементът руда сеприема за вероятна тракийска по произход съставка (която се открива в името на самодиватаГелмеруда). Второто название на описания обред и обредно лице, които се срещат вЗападна България додола, дудола, вай-дудуле, дудулица, србхв. додола, арум. dodola,рум. dudole, алб. dudule — се приема също за стоящо във връзка с епитета на Гръмовержеца(запазено в литовското табуирано име на Перкунас: Dundulis, dundenti — гърмя) 8 .В последно време се лансира идеята, че на Балканите като бог на гърма с корена-пер- вероятно е бил почитан и тракийският конник, ако се съди по оброчна плоча от Варна,233