U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

ските работи, притеснява кокошките;според белоруски вярвания тя епроизлязла от некръстени момичета.Моравица според украинцитеизпраща епидемия по добитъка, аморок — безумие.Токарев, С. А. Цит. съч., с. 104;Максимов, С. В. Нечистая неведомаяи крестная сила, 61—63; Зеления,Д. Цит. съч., с. 25. У сърбитемора е вещица, която се е зареклада не яде хора, а само да ги натисканощем. Може да се превръща вприлеп, мишка, котка. Влиза презключалката, дави и души спящите,пие кръвта им, особено на децата.Според молдованите мъртвите стригои— морой, муронь, в коитооткриваме същия корен, са покойници,в които влиза нечиста сила,и смучат кръв. — Дробщакови/), Р,Цит. съч.. с. 25; Kapaljuh,. В. Српскиречник. 3, Београд, 1898; Молдоване,Цит. съч., с. 270. В новогръцкитевярвания мората е ламя сголеми владения. Излиза само нощеми с голяма сила притиска спящитенавън. — Rock/, R. Customsand Lore of Modern Creece. London,1892, p. 187.100 Духова, У. Цит. съч., с. 111.101 Иванов, В. В., В. Н. Топоров.Цит. съч., с. 57; Същите. Исследованияв области славянских древностей.М., 1974, с. 197.102 За обичая вж.: СбНУ, 28, с. 434;СбНУ, 7, с. 223- Торов, Г. Цит.съч., с. 109; Геров, Н. Речник. 3,с. 18.103 Иванов, В. В., В. Н. Топоров.Цит. съч., с. 86—87. В древнорускипаметници и руски говори — лихо,лихой 'зъл дух', 'зла сила', дявол,беда. нещастие, болест, 'лихие''гнойна язва', лихой 'кожна болест',цирей. За връзката междулих и лишей, болест от зло действие,урочасване — Меркулова,В. А. Народнме названия болезней.Зтимология. 1970. М., 1972, 198—199. В Странджа 1—3 февруари,дни, почитани в чест на св. Богородица,се наричат лихите дене истрого се почитат, за да не се раждатдеца и домашни животни дефектни.В българските говори: лишия'лъжа, мамене', лишей 'болка,струпей' — Геров, Н. Речник, III,с. 18, лихий 'комуто всичко е криво',коварен, своенравен — Геров,И. Речник, I, с. 16.104 За балканския произход на думатастопан — Dukova, U. Op. cit.,s. 44.То5 СбНУ, 4, c. 110; Вакарелски, Хр.Бит на тракийските..., с. 305. В Битолско,с. Кръстоор и Ращаниимат за пазители смок, а Довледжик— голяма безвредна змия.Стопанът смок на Ращани ималглава на сом, козина по тялото катона бивол; помнел се от деди ипрадеди да ходи все из селския синор,без да минава в друг, да шетасвободно из лозята и да си свири,СбНУ, 8, с. 210; СбНУ, 10, с. 115.Често сайбията се явява като жена,невеста, като дете и др. Интереснапрактика съобщава Н. Хайтов:всяка чешма си има сайбия — невеста,голо детенце. Оставят петали,клинци, ечемичени зърна, конци— сайбията да подкове коня си,зърната да го нахрани, конците —невестата да върже плитките си.Също така не се отсича старо дърво,ако се отсече, то трябва да сезапали свещ и да се измоли от сайбиятапрошка... Добринки, сладки,меденки, които извоювали берекета,са заселени в огнището, в едридървета, край ниви, извори. За тяхдвама души лефтер и лефтерица'ерген и мома' колят курбан напрага, като кръвта трябва да изтечетам. Хайтов, Н. Миналото нас. Яврово. С, 1958, с. 165. Успореднос представата за стопана катозмия той се среща и в образа наантропоморфно същество.. —СбНУ, 38, с. 18.106 Маринов, Д. Жива старина, Кн.6, 1907, с. 43; Гинчев, Ц. Общ труд,3, с. 64.107 РН, 1912, № 9, с. 103; Шишков,Cm. РН, 1909, № 6, с. 164. Вж. раздел„Змия" в гл. I на Каранов, Е.Змеят (аджер) и змията (зъмя) вбългарската народна поезия. —ПСп, 1884, № 9, с. 129. Подобновярване е запазено и в Самоковско— змията се нарича къшодомник,домовник, (Стопанка, къщница,домакинка. Тя не се убива — „отиона е домовница, варди къщата".Живее под огнище и под прага. \ieсе явява, „ако се яви не е арно". Вс. Марица се вярва, че излиза еамона Благовец, но не я види никой иброи хората: „ако некой го нема иостане непреброен — ке умре". Оттрапезата на по-големите празниций се оставя ядене. Шопова, Р.Цйт. съч., с. 126. В Ловешко съществувапредставата, че смокът естопан на къщата и на селото. Ноне всяка къща има такъв. Къдетоима смок, трябва да му се оставяпаничка с мляко. Ако го убият,разсипват къщата. Има смокове.които живеят под мостовете. Акосе убие такъв смок, настава суша.В Битолско се вярва, че всяка къщаси има стихя, същество, което сеявява като безвредна змия. Къщабез стихя е нещастна. Тя живеевътре в къщата като неин пазач;такава стихя имат имотите и закопанотоимане. Ако тази стихя есмок, той се хвърля върху човека иго бие с опашката си, а от жените,които кърмят, насила сучи мляко.За Охридско също се вярва, „отии в секоя кукя имало толосом —вардач на кукята. А той бил единсмок, шчо го викет домошар илидомакин. За него волеет ушче, отибило греота да г'оперит човек." —СбНУ, 12, 126—127; Във Велешко— „секоя кукя има сайбия. Сайбиитеса сенища." Явяват се катостарци с бели бради и бели алища.На места сайбията е змия. Денешетат из тъмните места по къщата,а вечер навсякъде. — СбНУ, 9,с. 130. В Гюмюрджинско се вярва*че всяка къща е „стопанена", имастопан. И добро, и зло прави, ноповече зло. Той е невидим. Понякогатропа по тавана, размествапокъщнина. Явява се насън на ня»'кого на домашните като човек иликато змия пропълзява, което означавасмърт. Не трябва да се убивазмията, което носи смърт за някого{Арнаудов, М. Студии, 2, с. 230).В един район на Средни Родопи(Девинско, Давидковско) се вярва,'че когато къщата запустее, тя сеподстопанява, т. е. в нея се заселватразни духове. В Девинско стопанъте змия или невидим човек. Катовлизат чужди хора, стопанът тропа.Къща, в която не живеят хора,се нарича остопанена, подстопанена.В нея са духовете на умрелите,които са превърнати в стопан. Итам се чува хлопане. Cm. Шишковпише, че „ката къща и ката дървоси има един ступан (змия с две глави),и който се случи да пребие такъвступан, умира. Когато измратхората в една къща и запустее, „тяжинясва" — в нея влизат джиновеи други зли духове. Не е хубаво дасе сече дърво до параклис, защотов него седи светецът. При изселванеот с. Арда, Смолянско, хоратапостроили къщичка за стопана. За»пие на Н. Дамянов, ОИМ — Смолян.108 За вярвания и обичая вж.: Чолаков,В. Цит. съч., с. 112; Пасков, В.Стопанова гозба. — СбНУ, 14,с. 185. Според Чолаков в с. Скре-227