U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Плодородните дървета са на особена почит, което е отразено в редица обичаи .Например в Родопите наред със светците на сватбата се канят и плодните дървета 233 . ВЗападна България на Коледа се връзва слама на плодните дръвчета, за да раждат. А такива,които не носят плод, се заплашват, че ще ги отсекат 234 . Подобни обичаи се спазват и удругите славянски народи 235 .В народните обичаи ролята на растенията се определя от техните качества. Здрави,жилави, плодородни дървета заемат важно място в магическите действия, а лечебните —в народната медицина.В някои от забраните са отразени народният опит и наблюдение. Табуират се дърветатас важно стопанско значение, като по този начин се запазват от унищожаване.Прокълнати дървета и растения. В българския фолклор се среща мотивът за прокълнатидървета 236 , мотив, разработен под влияние на апокрифите и в християнски дух, макар дапрозира неговата езическа основа. Дървета, които са прокълнати най-често от св. Богородицаили св. Йоан Кръстител, притежават някои отклонения от народните представи за полезнидървета — това са дървета, които не дават плодове, като материал са слаби или неслужат за храна на човека. Така например в коледни песни св. Богородица наказва трепетликата,защото, когато се родил Исус и коледарите оповестили това, гората и водата спрелида послушат тази нова песен, а само трепетликата не спряла:Ой те тебе, дърво,дърво трепетлика,да трепериш замани без вятър, и със вятър.(СбБАН, 34, с. 135)Богородица проклина ясиката, елата, бръшляна, че не й сторили път: ясиката сянкада няма, елата да не цъфти и ражда, бръшлянът да е зелен, но да ражда „църни ъглене."Овесът е прокълнат „да не влиза във воденица и литургия", че също не се поклонил на бога.В молитва на св. Сисиний „от зла духа" мотивът за прокълнатите дървета показватвърде тясна връзка с фолклора. Св. Сисиний среща дървета и ги пита дали са видели врага(дявола), носещ отроче. Върбата го излъгва и той я проклина да цъфти, а плод да няма;също и къпината, която го излъгала — „да си человеку у припетие, а себе на проклятие, дети е корен, ту и връх". Благословил явора, маслината, които му казали истината. Молитвитена Сисиний са разработили стари езически митове и през вековете са имали поддръжка внародните вярвания, но също са оформяли и някои представи 237 .Народните легенди и апокрифи обясняват началото на болестите, лечебността набилките и произхода на смъртта. Господ благословил тревите, с които запушил нараненотоот дявола човешко тяло, да станат лековити, но хората умират, защото останала една незапушенадупка 238 -ЖИВОТНИЕлен. В българските народни вярвания еленът е другар на самодивите, живее по високитепланини и пие вода от неначетите планински езера. Самодивите яздят крилати елени, скоито достигат облаците и луната.Народната вяра строго забранява да се убива елен. Кошара, в която елени свободновлизат, е недостъпна за лоши духове. Често срещан мотив на коледните песни е за юнака,който иска да улови елен.48Не е елен за ловене,че е елен три години/