та. Античното влияние върху техния образ проличава въввръзката им с лова (ездачки и ловджийки), свързани с лунатаи нощта, лечителки, страстни любителки на музиката. Източнославянскитесъщества от същия разред (русалки и др.)са свързани с друга култура — земеделската, и имат по-изразенавръзка с мъртвите. Образът на орисниците също се доразвилпод антично влияние, а караконджо е изцяло античнонаследство.Превъплътеният мъртвец е явление с много широкоразпространение. Етническата специфика на българскитевярвания може да се открои в някои представи, макар и с неособено ясен генезис (вампирът е последица от прескачанетона трупа; специални хора участвуват в неговото прогонване;етапите на превъплътяването му и др.).Българската народна митология изминава хилядолетносложно и противоречиво развитие. Вкоренена дълбоко в народниябит и мироглед, тя твърде дълго време определя поведениетона българина, а характеризира и степента и форматана неговата религиозност. Макар да се смята и чувствувакато християнин (независимо дали е привърженик на ортодоксалнатадогматика, или на някоя ерес), по същината насвоите представи и ежедневно поведение той е носител нанемалък слой от предхристиянски представи. На всекидневнобитово равнище значително място заемат обреди, практикии представи, които са свързани с магии, демонични и митичнисъщества.Особено важна черта в етнопсихологическата характеристикана българина е неговата увереност и оптимизъм.Тя изпъква особено силно и в българската митология, вкоято няма свръхестествено същество, което да не може дабъде победено от човека. Последният е способен да намеривинаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може —да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичкотова не помага — да го умилостиви. Човекът е този, койтоблагодарение на своя ум и съобразителност в края на краищатаще победи.Българинът винаги поставя себе си по-високо от демоничнитеи митични същества: змеят е лековерен, вампиръте глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самодивитеумилостивени. За него и дяволът не е така страшен,защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направенои за господ, който понякога е несъобразителен и не винагивсесилен. Обобщен израз на тази идея откриваме в любимиянароден герой Крали Марко. Той така вярвал, че би могълда повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с бога:„Господ да спадне от небето, с него ще се борим."Днес, когато хвърлим взор към представите и обредите,които хилядолетия са изпълвали духовния свят на бъл-
гарина и които са го съпровождали по стръмния път на неговатаистория, ние възприемаме с възхита тяхната поетичности вълшебство, а с тях и творческият гений на създателяим — безименния народен творец. Заедно с това откривамежизнеутвърждаващото, рационално и борческо начало,претворено по своеобразен начин в тези представи и образи,така неизменно присъщи за българина и неговата душевност.Пренесено през вековете, то и днес е същината от душевносттана българската нация, устремила се към върховетена общочовешкия прогрес и култура.258
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ
Change language