U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

вание те да се разглеждат преди като покровителки на раждането, на родилката и новороденото.От текстовете става ясно, че на рожаниците се слага обредна трапеза, че обредъте специфично женски, „баби каши варят".След приемането на християнството функцията на рожаниците се изземва отсв. Богородица. Следи от тези поверия са отразени в южнославянския обичай след ражданетода се меси пита (бърза пита, богородична пита), посветена на Богородица, която помагалапри раждането. Тази пита се изяжда само от членовете на дома и бабата. На третия денсе меси втора пита (сповойница, понуда), на която присъствуват само жени, роднини и съседки.Извършваните обредни действия имат основна магическа насоченост да предпазят родилкатаи детето от зли сили, да им осигурят живот, здраве и щастие, както и плодовитостна всички присъствуващи жени ,47 . Според Н. Веселовски и Л. Нидерле Род и рожаница садуши на прадеди, които пазят живота и съдбата на членовете на семейството 148 . Нещоповече, според Веселовски Род е бил застъпен по-късно от домовой. Е. Аничков 149 предполага,че почитането на Род и рожаница е пренесено върху Рождество и Богородица („Мукуварити Богородици а роду примолвиваюше"). Ако приемем, че рожаницата покровителствувародилките, то тази функция в християнската религия преминава към Богородица. СпоредВ. В. Иванов и В. Н. Топоров Род и рожаниците са свързани с благополучието на домаи продължение на потомството, с култа на домашното огнище. Съдейки по текстовете, тепринадлежат към доста високо ниво на славянската религиозна система, а невключванетоим в пантеона се обяснява с това, че те се отнасят изключително до микроколектива. Роде с черти на мъжки персонаж и принадлежи към по-високо равнище в сравнение с рожаниците15 °.В текстовете често рожаници и род заменят гръцките думи, означаващи съдба, родословие.Сведенията ги характеризират като същества, които помагат при раждането. Определятсъдбата на новороденото и покровителствуват родилката и детето. Черти от почитанетона Род и рожаници се откриват при орисниците и св. Богородица. Тяхната роля даопределят живота и съдбата на човека ги характеризира и като посредници между животаи смъртта.В българската етнографска книжнина беше изказано'мнението за отъждествяванетона орисници и самодиви 151 . Без да се приеме пълното покритие между тези два вида същества,то вероятно тяхното терминологично подменяне, запазено предимно във фолклорнитепроизведения, се определя от някои близки черти в тяхната същност, които не изключваттова идентифициране.Орисниците подобно на самодивите са жестоки и неумолими, живеят накрай света,облечени в бели дрехи. На тях е чужда женската работа, затова като апотропей при родилкатаи новороденото се оставят предмети свързани с женския труд, които те не познават икоито ги объркват. Често се наричат самодиви. Особено важна е представата, че еднатаорисница държи запалена борина, чийто образ се покрива с Артемида—Хеката, изобразяваначесто като нощна богиня със запалена факла. Връзката между самодиви и орисници серазкрива и в обредната трапеза, с любимите за тези същества мед и сладки ястия. Подобнона самодивите орисниците също са гадателки и предсказателки на бъдещето. С функциятаси да определят съдбата на човека, неговия живот, здраве, богатство те също са медиаторимежду живота и смъртта.Обредността в чест на орисниците разкрива и важни черти от културата и психикатана българите. Тези обреди имат магически умилостивителен характер — за здраве, дълъгживот, богатство. Друга част от обредите имат за цел орисниците да бъдат измамени инадхитрени. Това показва, че макар българите да са вярвали в предопределеността на съдбата,тази вяра не е фанатизирана. Те са допускали също, че всеки може сам да определисъдбата си, например ако чрез измама и хитрост избегне орисването. А това показва, чечовекът поставя себе си по-високо от тези митични същества.167