U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

ска, етническа недетерминирана представа за връзката на коня със слънцето и ролята му напосредник между двата свята, която откриваме и у индоевропейци, и у тюрки. Тази представасе е запазила по-дълго у траки и прабългари, което е в тясна връзка с техния бит икултура.Коза. В народните вярвания козата е нечисто животно. Тя е „дяволска стока, зачената отдявола". Също така съществува представа, отразена и в дуалистични легенди, че дяволъте яхнал козел 348 . Според българските представи тя е нечисто животно, поради което не секоли курбан и не се принася жертва. Нещо повече, козата се възприема като дявол, катоедин от неговите образи.У източните славяни отношението към козата е двойствено. От една страна, накозела приписват апотропеина сила (от него се страхуват демоните и дяволът) , а порадипохотливостта му се свързва с плодородието 35 °. От друга страна, сред източните славяни,както у румънци и други народи, се среща представата, че дяволът създал козата, че сеявява в образа на козел.Вероятно върху българските народни представи за козата е оставил следи култътна Дионис. Зевс, за да спаси Дионис от Хера, го превръща в козел и Хермес го отнася нанимфите в Ниса. Козата е жертвено животно на Дионис и негов постоянен атрибут. Сатиритеот неговата свита са първоначално козоподобни същества. Дионис е наричан „жив козел",„този, който има кожа на чер козел". Пан, син на Хермес и покровител на стадата, е с козикрака. Сатирите, които са изпълнители на обредните действия на Дионисовите празници,са маскирани с костюми, заимствувани от тотемното животно на чествуваното божество ,51 .В светилищата от античността у нас се откриват следи от коза като жертвено животно(например в Бактун). Срещат се изображения върху вази на менади, разкъсващи кози, кактои тракийски вакханки с кожи и рога от кози, за да подражават на бога, мислен като козел.Една от най-централните маски при обичая кукери в Югоизточна България, обичай сантичен произход, с елементи от древните Дионисиеви празници, е тази на козела ,52 .Какъв е произходът на народните представи за козата у нас е твърде трудно да сеопредели. Не е изключено да има следи от тотемистични възгледи — много първобитниплемена, сред тях и австралийските се обличат като тотемно животно, което по-късно преминавав атрибут на божество. Забраната да се убива като курбан, като жертвено животновероятно е указание за дълбоката връзка на това животно с езически култ, който християнствотоне приема. Нещо повече, то го смята за дявол. Не е изключегю античното населениеда свързва козата с лова. Тя има по-непосредствено отношение към дивата природа,докато славянското население, което носи една друга, предимно аграрна култура, по всякавероятност не възприема атрибута на Дионис и въобще животното, което играе роля вкултовия живот на завареното население.Змия. В българския народен мироглед змията заема изключително важно място. Схващаниятаза нея са твърде смесени и противоречиви. Те отразяват не само неприятното чувствона страх, което събужда у всеки видът на това животно, уплахата от неговата смъртоноснаотрова, но върху тях са се наслоили без съмнение и прастари представи, които могат да ниотведат към началните етапи от развитието на човешкото съзнание. Двойнствеността ипротиворечивостта в представите за змията са присъщи на вярванията на много народи ибългарските в това отношение не са изключение: тя е пазач на домашното огнище, на границитена землените владения 35 \ тя е целителка и затова змията върху украшения е апотропейсрещу болест и всякаква злина. Същевременно обаче се смята за хитро, коварно и смъртоносносъщество.Според народните вярвания и представи, значителна част от които са запазенипочти до началото на XX в., макар и без определена мирогледна функция, както и споредфолклора, змията е полифункционално същество с определено отношение към космическия62