U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

лязва, че по време на лов той преследвалголям и красив елен. Еленътскочил на камък, а над рогатаму се показал кръст, изпускащсветлина, по-силна от слънцето.Еленът бил Исус Христос. СпоредСумцов еленът, проникнал в гръцкотои византийското изкуство исловесност, преминава в Българияв IX—X в., а оттам в Сърбия и Русия.Корените обаче на митичнияелен са предхристиянски.248 Интересна е легендата, публикуванаот П. Детев {ГИ АМ, 7,1943, с. 237) от с. Кирилово, Старозагорскиокръг, за доброволнопринасяне на бързонога крава съсзлатни крака и рога. Според преданиетослед жертвата й тя отнововъзкръсвала и отивала да пасе наполето, а с нея на полето отивалаи плодовитостта. Тя символизираплодородието. Една година я убили,когато била уморена, и повечене възкръснала, след което настъпилглад. Кацаров, Г. Народни поверияот древно и ново време —Сборник в чест на Ат. Иширков.С, 1943, с. 191—192; Георгиева,Ив. Някои антични следи в българскитенародни вярвания и обичаи.— ИБАД, 28, 1969, с. 25. Тазилегенда у нас се среща само в ЮжнаБългария — в Северна Българияе записана в с. Голица, Варненско,с. Плачковци, Габровско, и гр.Чипровци.Според една легенда от Благоевградскиокръг дивите зверовеискали да убият елена, но той имсе помолил да нахрани трите си деца.Зверовете не били съгласни, носе намесил св. Рангел, като им казал,че той сам ще се върне. Еленъттолкова бързал, че млякото му секнало.Дивите животни по пътя мусложили капан, та да кажат насв. Рангел, че еленът го излъгал.Но светецът, който виждал всичко,казал на елена да не се връща вечепри дивите зверове. Св. Рангел катогосподар на животните епредставен и в друга легенда: всякагодина светецът изпращал елен отБяло море на оброчище „Св. Рангел"до Чипровци, за да бъде принесенв жертва.249 Преглед на легендата за елена усеверните руси у Шаповалова, Г. Г.Севернорусская легенда об елене.— В: Фольклор и зтнографиярусского севера. Л., 1973, 209—223.За други народи: Толстой, И. И.Статьи о фольклоре. М. — Л.,1966, с. 19—33; Romaios, C.Op. cit., p. 56; Афанасьев, А. И.Цит. съч., с. 134, 255; Читиа, Г. Онекотормх основнмх чертах древнеколхолскойкультурм. Europa etHungaria. Budapest, 1965, c. 387.3omoeuh, Л. Ритуално клане бика.Старинар, VII—VIII, 1956/57,с. 151 и сл.; Cpejoeuh, Д. 1елен и нашимнародним обича]има. —ГЕМЕ, 1965, 230—236.250 NHsson, M. Griechische Festevon religioser Bedeutung. Leipzig,1906, S. 17, 58, 437. Напримерв древността се търсел начин дасе разбере в деня на Zeus Polieusкои бикове са най-желани от бога.за да му се принесат в жертва. ВСтранджа съществуват разкази на„очевидци", които твърдят, че„виждали" втаксан 'обречен, обещан'бикза здравето на децата.който вървял сам подир сайбиятав черква, без въже и сам лягал даго заколят.251 Извори за старата история, с. 9,43, 45, 383.252 Извори за старата история игеография на Тракия и Македония.С, 1949, с. 383. Кацаров, Г. Цит. -съч., 191—192. Филострат също давасведение за светилището наАхил на о-в Левка: когато някойпосети острова и отиде при светилищетода принесе жертва, жертвенотоживотно доброволно идва дабъде заклано. Плутарх дава подобносведение при обсада на Кизикот Митридат Понтийски. На празникана Персефона кизикенците нямаличерна крава, която да жертвуват,и направили от тесто, а свещенатакрава, която била на паша,същия ден преплувала реката изастанала да бъде принесена. Подобналегенда публикува/'. Cumont (St. Greorge andMithra — JHS 1937, XXVII, 63—68) за светец от Педахтое (Хераклеопол),М. Азия: в деня на смърттаму всяка година идва сърна вхрама със сърне в момента когатосе чете евангелие, доближава се доолтара, пада на колене, оставя сърнетои си отива. Според Кюмон втази легенда е налице езическа преживелицаот времето, когато ловцитежертвували дивеч на богинятана лова.251 Кравата в съзнанието на многонароди е също космически символ.В древния Египет тя олицетворявавселената и небето. В хето-хуритскимит богът на слънцето слязълот небето и от връзката му с кравасе родило момче, което вдигнал нанебето; за да не го глътне кравата,го поверил на чудовищен змей даго пази. — Древняя литератураМалой Азии,, 164—165. А споредбългарските вярвания, както бе посочено,луната е крава.254 Според Брегадзе, Н.А. Очеркипо агрозтнографии Грузии. Тбилиси,1982, 212—215, еленовите рогаса примитивни оръдия за разравянена почвата. Грузинска легендаза състезание между елен и вол отразяваналагането на вола в аграрнатакултура. Археологическитепаметници също свидетелствуват,че изображението на елен е по-староот това на бика и с развитиетона аграрната култура еленът е замененот бика.2,5 Например костите на агнето,заклано на Гергьовден, се заравятв мравуняк, „за да се множи стадото",или се слагат в хралупа надърво „да не ги яда! животни"(Странджа), а кръвта се закопава вземята. Георгиева, Ив. За произходана един народен празник — В:Изследвания в чест на академикМ. Арнаудов. С, 1970, с. 425. Интереснав това отношение е приказкатаза Пепеляшка. Майка й сепревърнала в крава. След като язаклали, Пепеляшка не яде от нея,а събира костите и ги заравя по нарежданена майката крава. От тяхслед това тя получава помощ зарешаване на трудни задачи и завълшебни промени. Шапкарев, К.Сборник от български народниумотворения. Т. 4. С, 1973 (2 издание),46—49.236 Дечев. Д. Култът на Артемида вСредна Струма. — Сборник Кацаров.II, — ИАИ, 19, 1952, с. 96 исл.; Roscher, Lexicon, S. 574, 581,582; Grimal, P. Op. cit., p. 52—53;Огненова. Л. Някои аспекти наБендида върху паметници от Тракия:ИАИ, 22, 1959, с. 90 и сл. Вж.най-новите изследвания върху Артемида—Бендида:на Попов, Д.Копенхагенският релеф — Археология,1977, № 1, 11 — 13; Popov. D.Caracteristique et localisation duculte de Bendis, EB, 2, 1976, p. 114,126; Popov, D. The cult of Bendis inAthens — BHR, 1975, No 3.~ 57 Семенов, Ю. Произхождениебрака и семьи, М., 1976, с. 118 исл.218 Вирсаладзе, Е. Грузинский охотничиймиф и поззия. М., 1976, 118и сл.2S4 Пак там, с. 100; Reinach, S. Cult,Mythe and Religion. 24—25. Според94