спи в люлка, душата му излиза исе разхожда. Ако по време на съндетето бъде обърнато, душата непознава тялото си и умира. Повреме на бой с други змейове и халито силно се поти, а после е уморено.Разказват се „истински"случки за хора змейове. Напримерв разказ, записан в края на XIX в.,Траил от с. Крушево, Демирхисарско,бил син на змей. Като овчарсе провиквал от Али Ботуш и сечувало в село, а бил толкова силен,че събарял скали. Синът на БожкоВълнара от Велеско бил змей човек,син на змей. Бил с глава катошиник, с големи очи. Никъде неходел, а стоял у дома си. Когатогърмело, влизал в стаята, заключвалсе и никой не знаел какво прави.Разказват, че в това време дошласестра му — ламята, да крадеберекета, той отишъл да се бие снея и я пропъдил. Облачето билбрат му, с когото също се биел.Иванов, Й. Цит. съч., с. 31; Илиев,Ат. Цит. съч., с. 375; СбНУ, 12,с. 161; СбНУ, 4, с. 112, Демирхисарско;СбНУ, 9, с. 126, Софийско;Шапкарев, К. Цит. съч., кн. 8—9,ч. 2, 1892, 443-444, за Скопие. Вс. Садовник, Радомирско, ималозмей човек, който бил като всичкихора, но с крилца под мишниците,с които хвърчал и се борил с хали-^те. Бил сакат, защото ламята гоударила с едно глушево дърво. Едномомче „змевче" било с крилапод мишка. По време на жетвавремето се развалило и то легналода спи. Кат станало, било вир вода.„Бидейки змевче, видело отикевърнит силен грат и ке му ото'лчешеберикетот во полето летнало пооблаците и й завъртело облаците впланината за тамо да го изтуратградот" — Прилепско. СбНУ, 3,197—198.В по-ново време също сесрещат подобни суеверни разкази.В с. Кожинци, Трънско, имало такъвчовек. Лягал в несвяст, когатогърми, а горе се биел с облаците.Като идвал на себе си, казвал„колко се изморих". Заради особенитебелези, вероятно които имат,такива хора се изключват от участиетов някои обичаи. Така напримерте не могат да бъдат коледари,сурвакари, кукери и др. Маринов,Д. Народна вяра..., с. 158; Георгиева,.Ив.АЕИМ 661—II, с. 71.26 Каравелов, Л. Записки за Българияи българите. С, 1930, с. 168;Архим. Евтимий. Народни пове-рия, обреди и обичаи. — ГСУ БФ,20, 2, 1943, с. 56; Такъв змей ималодо с. Пещерник, Луковитско, и гохранели с мляко. Павликяните отПловдивско вярвали, че на 9 мартна небето излизат да се борят двазмея — бял и черен. Всякога побеждавабелият, защото му помагаслънцето, което грее, а черният сетопи като лед.27 Маринов, Д. Жива старина,кн. 1, с. 33; Кепов. Ив. Цит. съч.,с. 115; Във Велинградско се срещапредставата, че змеят под образана пиле води дъждовната вода иако някоя мома прибере пилето,змеят остава при нея. Особено вЗападна България е разпространеновярването, че когато се зададеградоносен облак, воден от пиле,змеят застава срещу облака и говръща обратно. Георгиева, Ив.АЕИМ, б^О—II — с. Староггатица,Кулско, с. 67, с. Средогрив, Белоградчишко.с. 75; 661—II, — с. Кожинци,Пернишко. СбНУ, 12,с. 160, Велес. Когато вали силно,се вярва, че змеят е паднал. Телбизов,К., М. Телбизова. Традиционенбит и култура на банатскитебългари. — СбНУ, 51, с. 202.28 Арнаудов, М. Студии върху българскитеобреди и легенди. Ч. II,С, 1972 (II изд.), с. 198; Маринов,Д. Жива старина, кн. 1, с. 186;Гинчев, Ц. Труд III, с. 175; Маринов,Д. Народна вяра... с. 556;Славейков, Ив. П. Пак за змейовете.— Ден, № 12, 28 април 1875,29 Иванов, Й. Български старини изМакедония. С, ,1970, 422—424;Георгиев, Е. Литературата на Вторатабългарска държава. С, 1977,с. 166; Михаил воин, живял IX в.в Потук, който според Й. Шафарике дн. Батак. Потук се споменаваи у Кантакузин. — Филарет.Святме южнмх славян. Описаниежизни их. СПб, 1894, с. 291.3(1 „Тия се залюбвали със змея, щоса в един ден родени. Главили еднамома, но тя не искала, тъй катозмей я любил, тя се разболяла иумряла. Не трябвало да я главят,защото, когато вземат да се женят,змеят ги прибира." Шопова, Р.Цит. съч., с. 57; Георгиева, Ив. Зас. Г. Сушица, Санданско. АЕИМ778—II, с. 19.31 СбНУ, 28, с. 208; Илиев, Ат.Сборник, № 198.32 Ковачев, И. Цит. съч., с. 73;Георгиева, Ив. АЕИМ, 576—\\,с. 54; за с. Голица, Варненско. Подобнивярвания се срещат и надруги места. Една мома събираласено. Завалял силен дъжд. Послетя пила вода от стомната, изпилазмея, който я залюбил — с. Триводици, Пловдивско. Стаменова.Ж. АЕИМ, 878—II. За подобни„действителни" случки се разказвав Елховско. Девойка от с. Борисовоотишла до с. Каменец, къдетоимало дълбок кладенец със стогодишнодърво. В този кладенец честоидвал змеят да се окъпе и намиралиголеми сребърни люспи, коитобили лековити. Девойката пристигналаточно когато змеят се къпел.Щом я видял, той веднага севлюбил. Оттогава започнал да идвапри нея всяка нощ и къщата отвътресветвала. Всички в селотознаели, че змеят е при нея, щом къщатасвети. По едно време престаналда идва и всички помислили,че я оставил. Тя се оженила, но небила щастлива. Все бягала от мъжаси и не живяла с него добре.След известно време змеят се завърналпри нея отново, но каторазбрал, че се е оженила, удушил яв стаята й. Кирова, Г. Цит. съч.,с. 40 и сл.33 Каравелов, Л. Памятники, с. 240;Шопова, Р. Цит. съч., с. 129; Георгиева,Ив. АЕИМ 661—II, с. 24 заПоповяне, Софийско и 776—II,с. 41 — с. Капатово, Санданско идосега на някои места възрастнихора разказват „случки" за любениот змея, в които искрено вярват.„В с. Бели Искър имаше многу слаба.Питат я: „Оти си толко слабама?" А она: „Я си имам друг поубавот чича ти Илия..." Тъ сезнаеше — змех я люби." Твърдеинтересно е обяснението за змей вСамоковско: „Змех е змия с двакрака. Преобръща се на човек иможе да залиби мома... Он се претварана човек, ама кога се зададе,искри върля... Таа змех е либила —казват, ако земе някоя да изумеваи да слабее. Идва скришом и самотя може да го види. На зарантамомата е в синини и хората казуват— облак я газило." — Шопова,Р. Цит. съч., с. 129. За нездравиявид на момата, любена от змея,съобщават всички: у Плана планинаимало змей, който люби девойкаот с. Поповяне, Софийско. Ходилу нея. Тя била жълта, слаба.Пиринският змей любил жена от с.Левуново, Мелнишко. Била всежълта, болна и слаба. За любенитеот змей — Богданова, Л. и А. Бог-134
данова. Любените от змей — душевноболни.— ИЕИМ, 14, 1972,239—259; Маринов, Д. Жива старина,кн. 1, с. 33; Ангелова, Р. Цит.съч., с. 242, 265; Георгиева, Ив.АЕИМ 661—II, с. 24; 570—II,с. 56—57. „За тези бледни и чомавиженски в моминска възраст, каквитобиват повечето момичета, коитонямат редовно течение на месечинитеси, казват наистина „злинаги либи", но то не показва, че гизмей либи, а ще каже, че ги е снамерилоболест, която те не разбиратили, ако разбират, не искат даизявят на други" — Славейков, П.Р. За змейовете. — Ден, № 5, 12март 1875.34 Ако жената е омъжена, той не яотвлича, а всяка вечер я посещава.Ако змеица е влюбена в момък, тясъщо не го отвлича, а идва при негокато мечка стръвница. Разказвасе, че змеят от с. Пирин отвел момаот хорото на Великден. Подухналтих вятър, юди се свили с вятъраи змеят като човек, яхнал сивкон, вдигнал хубавицата. Всякогапри излизане на змея се явяваламъгла и прогърмявало в нея. Нодруг змей го убил и момата се върналав селото. Според разкази отначалото на XX в. гинчовият змейот с. Пирин живеел на скала с бор.Той се отличавал от обикновенитехора само по крилцата. Той любилКаля Митова от селото. Казал йда не излиза при буря, да не яотвлекат другите змейове, но тя него послушала и излязла. Тогаватой станал бор и я вдигнал от реката.Веднъж той заспал на скутай, като й заръчал, когато се зададемъгла, да го събуди. Тя обаче немогла и се разплакала. Тогава тойсе събудил от сълзите й, но вече билокъсно и другият змей го убил.Детето му, като пораснало, същохвръкнало на скалата. Подобниразкази за змейове, които вдигатмоми от хорото и после ги връщат,се срещат в Странджа. Една женабила любена от змей и всяка вечерслагала една лъжица повече на масата— за змея, когото само тявиждала. Щом съобщила за тована мъжа си, веднага умряла.№ Георгиева, Ив. АЕИМ 778—II,с. 6 за с. Пирин, Санданско, 576—II, с. 5 — с. Граматиково, Малкотърновско;Маринов, Д. Жива старина,кн. 1, с. 33; Георгиева, Ив.АЕИМ 570—II, с. 67.56 Славейков П. За змеевете. — Ден,№ 15, 12 март 1875; Славейков, П.Демонология. — Цариградскивестник, № 224, 14 май 1855. „Истинскитезмейове се залюбват вмоми и млади булки така: кога искада залиби някоя мома, змеятхвърля на земята или при някойкладенец някоя смесена китка цвете,която мома се излъже да я вземеи помирише, тя става непразна:детето, като роди, бива змей отвтори род"... Истинските змейовеса на небето, които гърмят, катовали дъжд. Те гонят злината — ламята,която пуща града, и се биятс нея на облаците, дето святка иблъска... — Гинчев, Ц. За змейоветеи смоците. — Общ труд, 1868,№3.37 След кумиченето момите вече несе страхуват от змей. — Славейков,П. Демонология. — Цариградскивестник, 224, 14 май 1855.38 Ангелова, Р. АЕИМ № 95; Вьжарова,Ж. АЕИМ № 93; Кънчев,Б. АЕИМ № 94.39 БНТ, т. 4, с. 207; СбНУ, 10,с. 21, № 4; Стоилов, А. Показалец,№ 3; Стоилов, А. Ламите и змейоветев народната поезия. —СпБАН, 1921, №22; Чолаков, В.Цит. съч., № 27; СбНУ, 46, № 50;СбНУ, 48, №4; Кепов, Ив. Цит.съч., с. 235.40 Дечева, Л. Етнографски материалиот с. Смядово, Преславско. —ИССФ, 7, 1931, с. 429; Ангелова, Р.Цит. съч., с. 242, 265; Шопова, Р.Цит. съч., с. 129. За пропъжданетона змейната любов и за предпазванеот нея в Самоковско носят змеинооко, в дрехите зашиват отриш(люспи от змея, които падат, когатогърми). Това око е камък, голямколкото орех, за който се вярва, чезмеят някак си изваждал окото ито падало.41 Молерови, Д. и К. Народописниматериали от Разложко. — СбНУ,48, бел. към № 2: Според вярванияот XIX в. „жена, която я любизмей, не умира от смъртта си, нокога да е и както да е смъртта йще бъде от змея". — Славейков, П.За змеевете. — Ден, 5, 12 март1875, с. 4.4 - Пак там.41 Богданова, Л., А. Богданова.Цит. съч., с. 257. Психологичнатаи физиологичната основа напредставата за съжителство с духовеспоред някои автори се коренив еротични сънища, които сеприемат за действителни. — Штенберг,Л. Первобнтная религия всвете зтнографии. Л., 1936, с. 174;Сухарева, О. А. Пережитки демонологиии шаманства у древнмхтаджиков» — В: Домусульманскиеверования и обрядм в СреднейАзии. М., 1975, 50—52. Според И.Басанович (СбНУ, 5, с. 75) жените,които са склонни към хистерия,имат сношения със змейове.44 БНТ, т. 4, 238—245; Ден, № 12.28 април 1875; СбНУ, 47, с. 519№ 61. Същите билки се използувати при магия за раздяла. „Вземи давариш билето в петък спроти събота.i| във къща запустеница || въвгърне необжежено || и със вода неначената|| и гола и гологлава." —БНТ, т. 4, с. 420; СбНУ, 14, с. 6,Габровско; СбНУ, 13, с. 16, Пловдивско.Закърмват болната с листокръстато от върха на дърво ореховостоловато. — СбНУ, 14, 1897,с. 9, Копривщица.45 Славейков, П. За змеевете. —Ден, № 5, 12 март 1875.46 Богданова, Л., А. Богданова.Цит. съч., с. 240.47 „Умирачката му е солена вода"_ СбНУ, 2, с. 312. „Кога сидошел от облаците, да изпиел единкотел солена вода на часот умирал";СбНУ, 3, с. 198, Прилепско;Попов, P., АЕИМ № 980—II. Хасковско.4S Молерови, Д. и К. Цит. съч.,№ 3 — певицата не искала да пеепесни за змейове и да споменавазмея, защото, който го спомене,ще налети на него.49 Попов, Р. АЕИМ, № 980—II, Хасковско.50 СбНУ, 8, с. 172, Пещера. Вж.мотива за змея и чирака му, научил41 занаята, или мотива кой епо-силен. — В: СбНУ, 19, 1903,с. 22, Битолско — приказката задядо Трак и змея.51 СбНУ, 4, с. 113, Демирхисарско.52 СбНУ, 4, с. 112, Демирхисарско.53 Славейков, П. Р. За змейовете. —Ден, № 5, 12 март 1875; Гинчев, Ц.За змейовете и смоците. — Общтруд, 1868, № 3; Шапкарев, К.Сборник, 4, № 1, 6, 8 (Дебърско),126 (Кичевско), № 245 (Ботевградско).В народни приказки майка сепомолила на Господ да й даде момиче,макар и ламя. На 5 годинито станало ламя и изяло братятаси (Дебърско — СбНУ, 2, с. 174);СбНУ, 4, с. 123, Пещера. Момчеубива ламята, която е стара баба(СбНУ, 48, с. 328, Разложко) илижена с ламче (СбНУ, 7, с. 152,Прилеп, Скопие и др). Според вярваниязмейовете са родени от доб-135
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131: змей. Динчовият зме
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ