U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Представите за змията и змея принадлежат към индоевропейската традиция. Те сезапазват по-продължително в съзнанието на балканските народи поради различни причини.Не трябва да се пренебрегва екологичната среда. Реалните климатично-природни условияпредполагат наличието на змии. У античното население, специално у траките, са се запазилипредставите за змията в техния първоначален смисъл. Фрагментарността на някои вярванияу другите народи говори за сравнително ранно отделяне от индоевропейската общност.Славяните с идването на полуострова, при условията на една силна местна индоевропейскатрадиция възраждат някои от своите представи. Тази традиция продължава и през средновековиетокато съставна част от мирогледа на българите. Докато у другите славянски народизмеят е предимно персонаж от приказки и легенди, то у южните славяни той е митиченобраз от народната вяра. Като елемент на вярата и обредната практика у българите тойсе запазва по-продължително време, до началото на XX в., а ламята се среща само катофолклорен персонаж.Докато у източните славяни змеят е многоглав дракон, отрицателен митологиченобраз |62 , то у южните славяни истинският дракон змей е халата, ламята, аждраята. Те саотрицателни персонажи, свързани с хаоса и разрушението, с нарушаване на космическоторавновесие, като причиняват суша, наводнение, затъмнение. Тяхна противоположност езмеят, благоразположен към хората, който поддържа и възстановява космическия ред. Тойфункционално е тъждествен на антропоморфния стопан, а като змееборец и гръмовержецсе дублира с герои и светци, изпълняващи същата роля.131