U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

на преклонение. Те се превръщат в художествени образи, коитопродължават да живеят в света на изкуството — независимодали е създадено анонимно или от професионалнитворци.Запазването и подхранването на митовете е процес,който не изчезва напълно и в по-късните общества, независимоче при тях no-висши религиозни системи използуват честообрази от предшествуващи митологични системи. Но товае процес, който е породен от други условия и има другиподбуди, поради което не бива да се отъждествява със стихийно-неосъзнатотомитотворчество. Елементи от тозипроцес се запазват и в ежедневието на човека от съвременнотообщество, когато на равнището на всекидневното съзнаниесъществуват условия, подхранващи този процес, още повече,че невинаги се мисли само с логически категории и обобщения,а често и емоционалната сфера е твърде силна.Така митологичните образи и представи, породени впримитивното общество, имат място и в мирогледа на доиндустриалнотообщество. Зависимостта от природата и нейнитенепознати и неовладени стихии са обективна предпоставка,за да битува едно наивно и примитивно светоусещане,да бъде подхранвана вярата в митични същества и сили. Впосочените обществени формации връзката на митичнитепредстави с религията става по-тясна и взаимнообусловена,а актуалните митични образи са част от религиозната системас определена мирогледна функция. Някои от тях влизати в официалното християнство, като най-често биватвплетени в култа на християнските светци, а с други църкватасе примирява и, безсилна да ги изкорени, ги преосмисля вхристиянски дух, т.е. „християнизира".Митовете на различни народи независимо от специфичнитеим елементи или обагреност показват поразителносходство. То се дължи на еднаквите средства, чрез които сеподхожда към познанието на света, и па еднаквостта па найважнитеявления, които изискват осмисляне ". Но независимоче се срещат типологични образи и представи, присъщи намного народи, все пак те притежават и известно етническосвоеобразие. Всяка митология отразява конкретната природнасреда, социално устройство и историческа съдба на народа— условия, поради които египетската митология „не емогла да бъде почва или материнско лоно за гръцкото изкуство"12 .***Българската народна митология е част от традиционния мироглед,разглеждан като система от най-общи възгледи набългарския народ от доиндустриалното общество за природата,обществото и за самия човек. Както бе посочено, упот­Мифология древнего мира. М.." Дь.чкопов, В. П. Введение. — В:1977, с. 14.ребата на съчетанието „българска народна митология" е 12 Маркс, К., Знгельс. Сочинения.твърде условно — касае се не за митология като форма на Т. 12, с. 737.И