Павловден (30 юни), Горещниците (15—17 юли), Ягус (1 август в Родопите), Св. Спиридон,(12.XII.), Св. Катерина (24.XI.). Обичаите и поверията, спазвани на Игнажден (20.XII), Атанасовден(18.1), Еньовден (24.VI), Илинден (20.VII), показват тясната връзка между огъняи слънчевия култ. Митичното отношение на яйцето—огъня—пилето като слънчеви символие налице в обредите на Игнажден, което вероятно ни отвежда към индоевропеиския култна огъня (сравни Агни и Игнат).Във Велес и Прилеп децата палят огън вечерта срещу Коледа или рано сутринта,пеят и играят около огъня, като викат: „Коледе". В Странджа на Сирница се извършваобичаят Паликош. На дърво или на отсечен прът се поставя кош слама, която се запалва съсстрелба и около огъня се играе хоро. В Чипровци срещу Младенци момите палят огньове повисочините.Огънят заема важно място и в погребалната обредност. Опалването е вид магическодействие против превъплътяването, а прехвърлянето на три живи въглена през рамопреди влизане вкъщи има очистителен характер, с което се прекъсва връзката с опасния духна покойника 420 .Сведения за средлетни огньове, палени на Еньовден, са твърде оскъдни и се отнасятглавно за Тракия 421 . Към разглеждания кръг обичаи може да се отнесе нестинарството,срещано в някои селища между Странджа и Черно море почти докъм средата на XX в. 422 .Най-характерен момент е обредният танц върху огъня. Времето на неговото календарноприкрепване — най-често на 21 май (Св. Константин и Елена), 17 юли (Св. Марина), 20юли (Св. Илия), т. е. към дни, свързани с промени в слънчевото движение и със слънчевиякулт, както и кръглата форма на огнената жарава дават основание да се предположи, ченестинарството е обичай, свързан с почитането на слънцето като небесен огън.От накратко приведените обичаи проличава народното схващане за огъня катоочистителна сила, която пропъжда злите духове. В народните обичаи са оставили следи найпримитивнитевярвания за огъня и-начините за получаването му: пада сам от небето, получавасе чрез триене. В друг кръг обичаи (Бъдни вечер и особено Сирница) огънят, кактобеше посочено, е свързан със слънцето — вид слънчева магия. Хората около огъня, запаленотоколело и др. са образ на слънцето и символизират слънчевия кръг, оратниците —неговото движение, а стрелите — неговите лъчи. Магическият смисъл на обредите се състоив поддържането и активизирането на слънчевата светлина. В старославянските вярванияземният огън е родствен със слънцето — небесния огън: „Солнце царь, сьшъ Свароговъ ежеесть Дажьбогъ." Огънят е бил почитан от древните" славяни „И огневи молятся, зовуще егоСварожичемъ" 423 .Вода. Според народните представи водата е повече от земята. В дуалистичнитс космогоничнилегенди преди създаване на съвременния свят вода е покривала земята, т. е. тя е първияти вечен елемент в творението на света.В народната обредна и лечебна практика водата заема много голямо място. Безвода на трапезата на Бъдни вечер, Гергьовден, Спасовден не се кади. Особена магическасила притежава мьлчаната вода — донесена при пълно мълчание, както и водата, загребананаведнаж и донесена от момиче с живи родители. Например при напяване на пръстенисрещу Еньовден водата се донася в бял медник или гърне, оставя се да пренощува подзвездите, на покрива или под трендафил.Лечебната сила на водата е особено голяма през определени дни. На Гергьовденв Средните Родопи се къпят за здраве в ляв извор. Народната вяра приписва магическа силаи на росата. Най-често сутрин на Гергьовден се търкалят по росната трева за здраве. С росасе заквасва млякото, но тя се използува и за вредоносни магии. На Еньовден магьосницатаобира росата от чуждите ниви, която после изцежда в своите. Аналогични поверия за магическатасила на росата се срещат у чехи, руси, литовци, германци, французи 424 . Тази роляна росата се определя от небесната й семантика — съществува представата, че нощем тяслиза от небето.71
Важното място на водата в обредната система е във връзка и с мироглепредстава, че водата (море, езеро, река) е преход към другия свят. Според древникъсни мирогледни системи преодоляването на границата между двата свята е свър:преодоляване на водна преграда (например във вярването, че мъртвият трябва да пррека). Душата минава през пусто поле с непрогледен мрак и достига „Широка и дърека, която вече е граница между тоя и оня свят" 425 . Когато споменават мъртвите на Еден, на някои места хвърлят черупки от яйца в реката, за да доплават до тях 426 . От npiвата, че водата преодолява различни пространствено-времеви граници, произтича и м;ската й сила, особено голяма при ритуално чистата вода (неначета, мълчана, наведна:ребана). В гадателните обреди на мълчаната вода се приписват големи магически кач>което произтича и от мълчанието като атрибут на другия свят. В баенето водата, „иде от планини, от висини, дето се събират самодивите", е проводник на магическа сг.. All т„водата да каже на морето, то на самодивите да извадят уплахата - . 1я заема iмясто в гадания и лечебни практики. Очистителната сила на водата определя и нероля в обредите (например измиване на ръцете след погребение). Според народноточество някога имало жива вода, която съживявала мъртъвци.Разглеждането на обредната роля на водата в календарните и погребалните о
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69: да се допусне, че бл
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ