U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

дарите идват от долна земя, че конецот дрехите им се носи противуроки.181 Петканова, Л. Към въпроса завръзката на фолклора с богомилството.__— ИИЛ, VI, 1958;X. Иванов, Й. Богомилски книги илегенди, С, 1924; Народна прозаот Благоевградски окръг. —СбНУ, 58, с. 363; Тайната книга. —Апокрифи, с. 290.182 В лазарски песни се пее за лева, пчела. — СбНУ, 35, с. 220. Ако поменитена 3, 9, 40 ден се паднат повреме на пости, се убива пчела, вземасе медът и слагат на просфорките(хлебчета) — Венеджова,В. —• АЕИМ 463—11, с. Златар,Преславско; Манова, Цв. Обичаитес пчели в Пернишко. — Векове,1986, № 1 — при хващане на новрояк той се „облича'' в нова риза,чиста и невестинска.Пчелата у древните гърци е формана жрицата на Делфи, емблемана Афродита, а като носителка наидеята за висше плодородие е култовоживотно на Артемида Ефеска.В Мала Азия жриците на Кибеласе наричат пчели. Тя играе иважна роля в мита за изчезванетои връщането на хетския бог наплодородието Телепинус, владетели на гръмотевицата и мълнията.Според мига Телепинус изчезва инастъпва страшен глад. Единственапчелата, изпратена от майкатана боговете, го открива. Следи отхатохетския мит за Телепинус ипчелата се намират на широкареал от Гърция до Задкавказието.У кавказките народи (свани, абхази)култът към пчелата е свързан сженско божество, а в "обреди! е имаследи от култа на Телепинус и меда.За близостта на славянски материалс хетските митове вж. Топоров,В. Н. К объяснению некотоpwxславянских елов мифологическогохарактера в связи с възможнь1мидревними ближневосточньшипаралелями. — В: Славянскоеи балканское язикознание.М., 1975, с. 31 и сл. В скандинавскияепос Один приема облика назмия, прониква в пещера и изпиватри съда мед. Древните центровена развито пчеларство (МалаАзия, Кавказ, Близкият изток,Египет) приблизително съвпадат стериторията, където се предполагаразселването на индоевропейците.— Пак там, с. 33. Пчелата символизираефира и небето. В германскататрадиция е слънчев символ— Jobes, G. Op. cit., p. 193.183 Петканова, Д. За цветовете вбългарската народна песен. — БФ,1983, № 3, 13—27; Михайлова, Г.Костюмът в българската обредност.В: Обреди и обреден фолклор.С, 1984, с. 78 и сл.; Иванова,Р. Българската фолклорна сватба,С, 1984.184 Зеленият цвят е цветът на животаи възраждането. В лечебнитемагии се бае с паница със зеленаукраса. В Смолянско при траур женитесе опасват със „сляп миндил",т. е. престилка без зелен цвят(зап. М. Милчева, ОИМ — Хасково).Негов еквивалент е цветът наобредния реквизит от зеленина —китки, дръвчета, знамена.185 Топоров, В. Н. О структуре некотормхархаических текстов, соотносиммхс концепцией „мировогодерева-'. — ТЗС, 5, 1971, с. 9.186 Кондаков, II. Н. Очерки и заметкипо истории средновековогоискусетва и культурьг Прага, 1924,с. 123, 316 и сл.187 Парпулова, Л. Чудесните дърветав българските вършебни приказки.— БФ, 1980, № 3, 12—24.188 Кристанов, Цв., Ив. Дуйчев. Естествознаниетов средновековнаБългария, с. 383.189 Когато Адам умира, Ева слагав устата му три семки от райскатаябълка, от които поникват три големидървета. От тях е направеноразпятието. Тези дървета са тричастни,а на върха се събират в едно.190 Иванов, В. В., В. Н. Топоров.Славянские язмческие... с. 79, 81,129. Вж. и Афанасиев, А. Н. Позтическиевоззрения, II, М., 1868,с. 299.191 Василиев, Ас. Каменни релефи.С, 1959, с. 79.192 Иванов, В. В., В. Н. Топоров.Цит. съч., с. 79, 81, 129.193 СбНУ, 7, с. 321. Сичка се е гораразвеселила /салт едно дърво не сезеленей || под него лежи доста добърюнак/ с девет ми рани куршумени...194 Закопаха добър юнак над село||закопаха малка мома под село || израслое зелен борец на село, || израслае вита ела под село... — СбНУ,9, с. 422.195 Космическите елементи произхождатот частите на някакво антропоморфносъщество — земятаот плътта, водата от кръвта, расте-. нията от косите, слънцето от очитеи т. н. Уподобяването на човека навселената е запазено и в апокрифнататрадиция.196 СбНУ, 5, с. 27.197 Подобен мотив се среща и вИлиадата — жрецът Калхас предсказалпадането на Троя на десетатагодина по следното знамение:под олтара изпълзял страшензмей, покатерил се на явор, растящдо извор, и на върха на дървотонамерил 10 врабчета.198 Названието за дърво у сибирскитенароди е еквивалентно на„път". — Штенберг, Л. Я. Первобмтнаярелигия в свете зтнографии.Л., 1936, с. 450 и сл.199 Пропп, В. Я. К вопросу о произхожденииволшебной сказки. Волшебноедерево на могиле. — СЗ,1934, № 1, с. 128, 151; Велецкая,Н. Н. Язмческая символика славянскихархаических ритуалов. М.,1978, с. 39.200 Генчев, Cm. Кумството у българите.— ИЕИМ, 15, 1974, с. 103.201 Маринов, Д. Народна вяра,с. 48.202 Живков Т. Ив. Българскатаколедарска благословия. —ИЕИМ, 15, 1974, с. 91; Бонева, Т.Професионални строителни обичаи(по материали от СреднитеРодопи). — Векове, 1980, № 6, 47—51.203 Сватбеното дръвце е известносъс следните локални названия: кумоводръвце, елха, бохча, бор (ЗападнаБългария), кожел (Родопите),ябълка, вейка, калтятова трапеза(Югозападна България), дъб(Добруджа). То се украсява сбръшлян, цветя, варак, цветни панделки,сушени плодове и пуканки,нанизани на червен конец.21,4 Иванов, В. В., В. Н. Топоров. Ксемиотическому анализу мифа иритуала. В: Signe, Language,Culture. The Hague—Paris, 1970,370—375. В много славянски областисватбеното дърво често епоставяно върху кравай. Волков,Ф. Сватбените обреди на славянскитенароди. — СбНУ, 3, с. 158;Сумцов, Н.Ф.О свадебнмх обрядахприимущественно руеских.Харьков, 1881, с. 175 — прави паралелмежду сватбеното дърво уславяните и мита за световнотодърво и слънцето на неговия връхи зооморфен или антропоморфенвид.205 Сватбеното знаме е известно сназванията пряпор, фергулица,оруглица, стяг, ламбур, байрак. Отсичанетона пръчката има обреден91