Глава третаМЕЖДУЖИВОТА И СМЪРТТА.САМОДИВИ, ОРИСНИЦИ,БОЛЕСТИСАМОДИВИСпоред народните вярвания от края на XIX в. самодивите са прекрасни женски същества.Народът ги нарича още самовили — в по-стари сведения, в западните райони и Странджа,а юди — в Пиринския край и Западните Родопи. Срещат се и други названия с локалноразпространение: видефки, майки, немощии, както и евфемизмите: бели-червени, сладки-медени,живи-здрави, медени-маслени (което се отнася и до други същества като орисници, болести)'. Те живеят по високи планини, като Беласица, Рудин планина, Витоша, а също и вРила, Родопите и Стара планина, край извори, реки и езера. Но любимата им планина еПирин с нейните 77 езера 2 . Те се събират и играят под високи стари дървета с голяма сянка(дъб, орех, топола), наричани самодивски. Самодивите често живеят на бук, на дървета безвръх (аловити), а ясенът и яворът ги прогонват 3 .Самодивите са красиви и грациозни, най-често с дълги червени коси. Облечени сав бели дрехи, препасани с пояс в цветовете на дъгата. Носят бяло було, наречено сянка илилъч, и се вярва, че в него е тяхната сила. Дко някой открадне булото им, те се превръщатв обикновени жени. Според някои представи имат и криле, с които летят до облаците 4 ,В песенното народно творчество техният образ е предаден твърде поетично. Самодиватаязди сур елен, обюзден със змии, и е въоръжена с лък и стрели:Тогай стана Вида баждаржийкаона язди суроста елена.Що е елен, елен шестокрилец,зенгии й зелени гущере,камджия й от зелена смока,юзда й е до две люти змии(СбНУ, 1, с. 55)В друга песен Гюра самовила излиза да се бие с Марко:Па излезна от сини облаципа фанала един сур елени фанала до три люти змии.От две змии узда му направи,а третата за камшик остаи.(СбНУ, 53, (147)В песенното народно творчество се срещат и индивидуализирани образи на самодиви,между които Стана самовила — посестрима на свирци и песнопойки, Дена — посестрима!на овчари и пастири, Магда — на болярки. Между самовилите най-стара е Димна, а Гелме-144
руда или Гюргя — най-млада. Разновидност на самодивите в Охридско, Стружко, Скопскоса стиите — жени с дълги разпуснати коси, които живеят в реки и дълбоки води 5 .Според някои вярвания по средното течение на Струма и Места юдите са три жени,които живеят в горите и в някои растения като бръшлян, здравец. За да се омилостивятюдите, когато тези растения се берат, се оставя монета или конец от дрехата 6 . Самодивскисе считат и растенията росен, смил (смин), шипка, къпина, хвойна, които също са свързанис лечебни магии.Самодивите обичат да играят, да връзват люлките на децата си, да слагат софратаси на различни места. Най-често това са нечисти места като бунището, където се хвърлясметта, помията или усойни места — под стари дървета, като орех, топола, бряст, дъб, подшипка или къпина. Те живеят и на места, където някога се погребвали некръстени деца ихора, починали от неестествена смърт — границата между нивите, под капчука. Живеят ина нишан на нивата (белег за собственост), на обраното (където се обръща ралото). За самодивскиместа се смятат и мостове, запустели църкви, воденици, особено левообръщащи севоденици, чешми и кръстопътища. Срещат се различни описания на тяхното хорище. Споредедни то е кръг с утъпкана трева, а по средата, където е свирачът им, тя е тъмнозелена.Според други — то не обрасва със зеленина, защото, където самодивите играят, треватаизгаря. Софрата им е кръг от отровни гъби или от дребна трева. Тя се намира под капчук,под големи дървета, на нечисти места, на гроб на некръстено дете 7 . Ако човек настъпитяхната софра или хорище, разболява се, ослепява, оглушава, парализира се, осакатява.Същата участ ще сполети всеки, който, като ги срещне, им проговори или ги нарече с обиднидуми. Затова строго се спазва забраната да се спи, оставя дете, уринира на самодивскитеместа 8 .Определени местности са свързани с предания за самодивите, което е отразено ив топонимията. Самодивски места се споменават в народните песни, разкази и предания:самодивски кладенци и езера, Самовилски кладенец, Самовилско езеро, Самовилска чешма, Самовилскоигрище, Самовилско падило, Самовилски дервент, Самовилска планина, самовилскоселище, Самовилско свърталище 9 .В народната вяра и фолклора е разпространено вярването, че самодиви пазят извории чешми. Твърде сърдити същества и особено опасни за момите, ергените и младоженцитеса планинските самодиви, които живеят под корените на ония дървета, при които сенамират извори. Когато се налива вода, им се оставя малка жертва |0 . Често на дърветатадо такива извори има завързани конци, парцалчета от дрехи. Те се оставят от здрав човек,за да не се разболее, като пие вода, или от болен, който иска да оздравее.Българският юнашки епос е запазил митологемата за спиране на водата от самодива,с което се нарушава основна жизнена необходимост. Самодива (Вида, Гюря, Гюргя,Вела) заключва изворите (в пещера или в сухо дърво, което на върха е зелено). Маркопогубва самодивата и водата потича ". Ролите на самодивата и Марко дублират змеят ламяv змеят змееборец. Дървото, в чиито корени е изворът, еквивалент на космическото дърво(Олицетворение на космоса, е заплашено от изсъхване, което означава разрушение на живота.Представата за самодивите като владетелки на планини, поляни,- гори, извори едобре запазена в песенното народно творчество. Те наказвали всеки, който наруши тишинатаи спокойствието им, навлезе в техните владения. Иве по молба на Марко запява в самодивскатагора; разгневена, Вида самовила го прострелва и се скрива зад месеца. Марколитва на своя кон, намира я и я заставя да съживи Иве.Па си викна Иве, та запоя,речовита песен, гласовита,реч изнесе у поле широко,глас му ойде у гора зелена —145
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ