разплитай тънки плетейки —нашенско ще те оплетемнашенско, Радо, змеинско.(Сенки из невидслица, с. 72, № 30)Според народните представи змеят не може да отвлече девойка, участвувала в обредителазаруване и кумичене 37 . В народните песни, изпълнявани на Лазаровден и Великден,се разказва как девойка се моли на змея, който иска да я вземе, да почака „да играе Лазар",да почака до Великден 38 .Злато, кума Злато!Злата змей залюбизмей й се закани:Злато жъ тъ земана ден на лазарица.Злата му се моли:Змейно първо либе,пустой та пучакайду ден ду Великденда изпрати Златалазарови куми.(с. Орлов дол, Тополовградско, зап. Б. Кънчев, АЕИм, 94 — песен на Връбница.)Змеят като вихрушка вдига девойката от хорото на Лазаровден или на Великден. Обичаятзабранява да се правят сватби през лятото; тогава девойка може да се омъжи само за змей.За да се предпазят от змея, жените никога не излизат без хурка. Когато тръгнатна работа или на гости, те винаги предат по пътя. Според народните представи яворът иясенът имат способност да прогонват змейове и самодиви. Затова кобилиците се правят отясен, а овчарските кавали, чашите, с които кумът запойва младоженците, ведрото, с коетобулката ще донесе вода — от явор.Според песенното народно творчество отвлечената девойка оставала при змея 1, 3,9 години. Там тя ражда мъжко дете. Още когато девойката отива със змея, заръчва насвоите близки, когато се зажени брат й, да я калесат, като оставят погача в пещерата ибъклица на вита ела. При отиването на сватбата змеят се превръща в пауново перо, китка,гердан, колан, подгърленце, което тя слага на себе си. Често в пауново перо се превръщаи детето й. Змейовата жена узнава от какво той се страхува. Тя запалва сено, в което имабилки омразни, или хвърля предмета змей в огъня. Змеят умира, а тя завинаги остава всвоя дом 39 .Народните представи показват, че любовта на змея не е желана, а мъчителна задевойката, която желае да се отърве от нея. Любените от змей не живеят дълго. Самиятнарод означава змеината любов като вид болест. „Когато искат да кажат за някого, че еполудял, казват, че змей го люби" 40 . На тази болест в Самоковско казват „облачка ограма".За Вела, вдигната от змей горянин, певицата, като изпяла песента, казала: „Тия е билааюдд.шва", т. е. епилептична 41 . Любените от змея имат зрителни и слухови халюцинации,бълнуват. Такива хора често се самоубиват. Раждат деца, които са нездрави физически ипсихически, с някакъв дефект и не живеят дълго. „Казват още — пише П. Р. Славейков, —че заченато от змей дете се раждало с опашка, т. е. с дълги косми по рамото и мишниците,и бивало юначно. И понеже тези причудливости се случват някога, казват, че имало змейскисой в рода на тъй роденото дете" 42 .Песенното народно творчество и разказите на очевидците отразяват много точно116
всички признаци на нервно заболяване — маниакално-депресивна психоза в меланхолнафаза 43 .В народните песни е отразен и моментът на раздяла на девойката от змея. Майкатасъветва девойката да узнае с хитрост кои са разделните билки, които биха отделили краваот бик. Не подозирайки нищо, змеят издава тайната. Тогава майката (или свекървата) голаполива или опушва болната с тези билки, сварени в ново гърне с вода от девет брода ипяна от морето посред нощ на пусто огнище, на дръвник, на кръстопът или на разделенакола, разглобено колело. Народните песни в детайли предават изпълнението на магическияобред 44 :Седи си, Генке, седи сидорде ти бурен наберавратика и куманигаовчарска полска тинтяваживата, мамо, разделка.На да я мамо посварию гърне не наварено,та да та мама полее,на пато на кръстопато,на кола на растоката,на полето, на съставката,змейове от теб да бегат.(Стоин, ТВ, № 1406)Народните песни и суеверните разкази споменават следните билки: тинтява, вратига,комунига, гръмотрън, чернотрън, пелин, тъжец, костолом, лимоника, гороцвет, самодивскиягоди, вълчи ябълки. Отварата от тези билки се пие или се правят поливки, или опушватболния.Според вярвания от XIX в. змейовете разкриват на своите любими лечебнитесвойства на разни билки и церове и затова болни се обръщали за помощ към жени, любениот змей. Смята се, че такива жени, като остареят, стават вещици, магьосници, бродници 4 -\Вярата в магическата сила на билките се основава на натрупания опит и знаниеза техните лечебни качества, установени по емпиричен път. Те действуват успокояващо нервнатасистема и се прилагат в народната медицина при болни от мерак (Melancholia,Neurositas), нервозност (Neurastenia), нервен припадък (Hysteria), неспокоен сън, уплаха 46 .В песните се съобщава, че змеят може да бъде отровен със сол. Могат да спасятдевойката, ако в момента, когато разговаря с него, я полеят с варено мляко 47 .Независимо от благоразположението на змея към хората в определени моментитой всява страх. Някои избягвали да споменават името му, защото, който го споменава, понего налита, а казвали „Проклет да е, през море му легалото, куршум му ф уши, егли муф уста!» 48 . Наричали го змейно, змейко, юнака, злина.За да бъде омилостивен змеят, се срещат някои магически практики. На определенидни (Великден, Спасовден) на змейовите канари (долмените) оставяли подаръци за змея ипалели свещи. Пред пещерата му оставят пита и пиле да пази от болест. Когато змеятпрелети над селото, за да не навреди на хората и да ги пази от град, три стари жени месятмълчешком 3 кравайчета, намазват ги с мед и оставят под дървото, където обикновенокаца. Там се коли черно пиле, кокошка, агне, чиято кръв трябва да изтече в корена 49 .Българската приказна проза отразява един съществен момент от взаимоотношениятамежду змея и човека. В тях човекът успява винаги да надхитри змея М1 .Според народните вярвания от XIX в. някога змейовете ходели открито на земята117
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113: прегърта, та ме цал
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ