U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

ко — гръмотевица е мисловна и твърде архаична. В нейната основа е залегнало митологичнотоотъждествяване на облака с крава и на мълнията със змията смок. Според „Ригведата"смокът бозае мляко от облаците — небесни крави, а млякото е небесният дъжд. По-къснотази представа, когато митологичната система силно се деформира, се отразява на понискоравнище в образа на смок, бозаещ крава —представа, позната на всички индоевропейци.Митът за борбата на Индра (в някои версии асоцииран със змия) със змея Вритраотразява съперничеството за овладяване на небесните крави—метафори на дъждовните облаци.Поливането с мляко на белемнитите — стрелите на гръмовержеца, асоциирани съсзмия, ускорява тяхното появяване, което отново отразява връзката на змията с млякото.Млякото е небесна вода и затова само то може да угаси небесния пожар.Медът е също небесна храна. Тази представа вероятно е оформена под влияние навъзприемането на пчелата като небесен символ (който се намира на върха на тричастнотокосмическо дърво), както и особения начин, по който тя произвежда меда ш . Българскотоповерие, че при буря гръмотевицата изпива меда, отразява митичната представа за змията(змеят), който в образ на мълния се храни с небесната храна мед.Българският материал показва следи от сюжетната схема на основния индоевропейскимит за змееборството. При реконструкцията на неговото основно ядро мястото назмея е долу, в корените на тричастното космическо дърво, а неговият противник — гръмовержецна небето, в горната част на космическото дърво, като най-старата хипостаза назмееборец и гръмовержец е и самият змей 140 . Българските, както и южнославянскитепредстави са запазили в поезията образа на змей, който лежи в основата на космическотодърво. Но ние по-често го срещаме на върха на дървото, където си почива, или при гръмотевичнабуря се бие с други змейове и хали. Южнославянският змей получава черти не самона хтоничен, но и на ураничен персонаж. Освен в корените и на върха на космическотодърво, той се намира и на ствола на дървото, върху изображения на змия, увита околоствола (овчарски геги, тракийски релефи, църковни стенописи). Но дори и в корените, змиятаима и положителна роля, свързана с идеята, че крепи света. Мястото на змея в световнотодърво (горе — долу), връзката му с небето и земята, с космическите елементи огън (небесени земен) и вода определят неговата основна роля на космически медиатор между световете.В българските представи преобладава характеристиката на змея като персонаж с черти,които го локализират към средното и горното пространство. С характеристика на образ отподземното пространство той е изместен от ламята. А някои черти го сближават с културен~ 141герои .В митовете за змея, разгледани на българска и по-широка сравнителна основа, сазапазени и някои елементи — класификатори, които по своеобразен начин отразяват културнияпроцес. Според индоевропейската традиция основните оръжия на змея и на гръмовержецаса тоягата и каменните стрели, нож и брадва ,42 . Това може да се разглежда като ушзаниеза времето, когато се заражда архитипната основа на мита, т.е. каменната епоха. Човешкиятпрогрес оставя следи върху митологичните персонажи — налице е гръмовержец, вече катоконник или на колесница. Предмет на примитивната материална култура е подницата. Тяе едно от древните средства за приготвяне на храна, чиято технология възпроизвежда примитивнияначин за направа на изделия от глина (на ръка и сушене на слънце) 14 \ Нейнотопоявяване можем да отнесем към неолита като типично женска дейност, а изработванетой, срещано до края на XIX в. (в деня на св. Еремия, 1.V) у българи и сърби, има обреденхарактер. Нека припомним, че тя е единственото средство, с което змеят може да бъденаранен, т. е. тя е несъвместима с първоначалния образ на змея.Голяма отблъскваща сила притежават и железните предмети (желязо, преминалопрез огъня), особено тези, които са свързани с огъня. От тях змейовете се страхуват, змиитеи гущерите бягат. Магическа сила притежават и средствата на трудовата дейност, които сасъщо по-късен етап в развитието на материалната култура — хурката, мелицата (оръдието128