Сведението на Херодот за траките, че „отделно от народа царете почитат Хермес повечеот всички богове, кълнат се в неговото име и изкарват от него своя произход", отразяваедин по-късен етап в развитието на култа. Със засилване ролята на скотовъдството многобройнитестада са икономическата база на обособилата се върхушка. От божество пастирХермес се превръща в божество, покровител на аристокрацията, притежаваща големи стада.Функционално Хермес и Велес са твърде близки — свързани са с подземния свят,добитъка, музиката, магията.От сведенията на Херодот узнаваме, че сред почитаните божества от траките еАртемида. Той пише: „От боговете си почитат само тия: Арес, Дионис и Артемида." Артемидабила идентифицирана с тракийската богиня Бендида, чийто култ бил официално въведенв Атина по времето на Перикъл 33 .Артемида-Бендида е една от най-странните и противоречиви богини. Тя е богиня,свързана с дивата природа, на която се подчиняват всички диви зверове. Изобразява се католовджийка. Жестока и отмъстителна, тя същевременно е лечителка и лекува от змийскоухапване. Богиня девственица, тя е покровителка на брака, семейството и раждането.При разглеждане на някои митологични образи и представи за самодивите и мечкатабеше отбелязана връзката им с Артемида. Без да се спираме по-подробно на приемственосттана култа на Артемида-Бендида, ще отбележим само, че такава връзка се установяваи за култа на св. Марина (17 юли). Почитана в цяла България за предпазване от пожар, вСтранджа, Родопите и междуречието на Струма и Места, тя е почитана като господарка назмиите (висия на змиите в Странджа), лечителка от тяхното смъртоносно ухапване. И приАртемида, и при св. Марина змията не е атрибут, а опасно животно, което се подчинява натяхната власт.Древните автори описват празника на Бендида като нощен, с факелно шествие,музика и танци. Такъв е бил и почти доскоро запазеният празник в чест на св. Марина вСтранджа 34 . Пещерата до с. Сливарово била посещавана от цялата област, като празненствотосе състояло през нощта. Болни и здрави влизали в пещерата, от която капе вода,измивали се за здраве по древен обичай и оставяли някоя от своите дрехи. А това разкриваи връзката на Артемида-Бендида като лечителка, и св. Марина, която се почита за здравеОсобено интересна е легендата в с. Стоилово, според която св. Марина е лефтера(мома). На нейния ден всички неомъжени от близката околност посещават лефтерския панагирв пещерата до селото 35 . Това също доказва приемствеността между девствената богиняАртемида, покровителка на брака, и св. Марина.Накрая не е без значение да се отбележи, че култът на св. Марина е разпространенв същия ареал, почитана според античните сведения Артемида—Бендида. Това говори заСилните антични традиции в областта, а също и за вероятното по-късно запазване на покомпактнимаси тракийско население. На по-ниско равнище Артемида влияе върху представатаза самодивите.Следи от култа на Дионис също могат да се открият и на по-низши и по-висширавнища в народната религиозно-празнична система. За вероятен негов приемник се сочимчк. Трифон, известен сред народа като Трифон Зарезан. В църковната иконография подвлияние на местните народни представи като покровител на лозарството 36 той се изобразявас косер.Същината на неговия празник е в обредното зарязване на лозята, с което ритуалносе открива началото на лозарската стопанска година. Стопанинът отрязва три пръчки отнай-хубавите лози, като ги полива с вино и благославя. На отделни места се разиграваследният диалог с магическо значение. Някой високо пита: „Трифоне, къде си?", а друготговаря: „Под лозата, не се виждам от грозде." Първият казва: „Догодина хич да не севиждаш."Според народна етиологична легенда заради своя присмех над Богородица, която238
на 40-ия ден след раждането отивала на черква, Трифон, който се смятал за неин брат, сиотрязал носа 37 . В тази легенда има отглас митът за тракийския цар Ликург, който изгонилот своята страна Дионис и неговата свита. Разгневеният бог изпратил на Ликург безумиеи в момент на умопомрачение, мислейки, че зарязва лоза, той убил своя син.В Северна България на Трифоновден сред най-добрите лозари се избира цар налозята. На него се слага венец от лозови пръчки, дават му букет босилек и на двуколка илина ръце го носят до селото. Шумното шествие спира пред всеки дом, където стопанинътугощава с вино. Накрая празненството завършва в дома на новоизбрания цар. Обичая царна лозята М. Арнаудов разглежда като по-особена форма на предпролетните Дионисовипразници. Корените на този обред, както на кукерите, той търси в празника на Дионис —антестериите, отбелязван в края на зимата й .С древните Дионисии са свързани и кукерските обичаи на Сирница в ЮгоизточнаБългария 39 . През първата неделя на великия пост — Сирната неделя — се изпълняват кукерскиигри от млади мъже, облечени в кози или овчи кожи, със звънци на пояса, а в ръка сдървен фалос и дървени саби. Най-характерен обреден реквизит са маските на бик, козели овен. Сред костюмираните изпълнители се отделят невеста, жених, баба с бебе. Същественмомент в кукерските игри са фалическите действия — магически обред за плодородие, кукерскитетанци, обхождане на домовете и др. Централен момент на обреда е заораванетои сеитбата, която се извършва на селския площад. Един от кукерите оре, а царят, с коронаи дълга брада, сее и благославя. В това време кукерите танцуват и високо скачат — колкотопо-висок е техният отскок, толкова по-богата ще бъде реколтата. Накрая кукерите убиватцаря, бабата го оплаква, след което той оживява.В този предпролетен, с богата обредност карнавал се преплитат религиозно-магическиритуали и вярвания от различни епохи, които са запазили жизнеността на античнататрадиция, връзката с тракийския Дионис. За тази приемственост говорят фалическите действия,ритуалната оран и сеитба, пантомимата на смъртта и възкръсването, маските на коза,бик и овен.Българският фолклор е запазил мотива'за митичния певец Орфей, макар и в твърдепроменен вид. Според народните вярвания в Родопите св. Георги е покровител на дивитезверове. При загубване на добитък се бае така:Излел ми е свети Георги на високо боарце,та ми посвирил медна бурия,та ми посабрал воалк с воалчетина,мечки с мечетини,лесици с лесичетини,заяк с заячетинии всичка жива гадина.(Чолаков, В. Български народен сборник, Болград, 1872, с. 115)Д. Маринов предава легендата за Боен, която обяснява възникването на обичая Боенец40 . В образа на царския син Боен са оставили следи Боян и Орфей — славянският итракийският певец. Според легендата Боен свирел толкова омайно, че „когато засвирел илизапойвал, птиците, дивяча, дори листьето на гората спирали да го слушат". Разбирал езикана птиците и животните, който научил от змийския цар, а с пръстена на този цар правелмагии. Самовилите залюбили Боен, отнесли го в своето царство, където го оженили за наймладатаи хубавата самовила. Момите се разтъжили и за да не го забравят, почнали всякагодина през пролетта, когато самовилите го отнесли, да играят Боенец.Въпросът за приемствеността между езически и християнски култове не е изчерпанс посочените примери. Върху възприемането и битовото осмисляне на много от християн-239
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ