те удрят с криле, всички птичкипотреперват и петлите възвестяватна света новия ден. Според А. КалояновПробитият камък (Куклата)край Равна — култов обект идревна обсерватория. — Б Етн.ред., 1983, № 4, с. 63) 183 са точкитена изгрева на хоризонта в еднакалендарна година от 364 дни, т. е.с изключение на крайните две, съответнина зимното и лятнотослънцестоене, които се повтарят.11 В Прилепско и Петричко се разказва,че на Св. Вартоломей(11.VI.) 12-те апостола са нареденида молят слънцето да се обърне отлято към зима. 12-те апостола въртелислънцето към зима с голямамъка, а на Св. Варвара — то на конлети към лятото (СбНУ, 16—17,-35—38). На Св. Ана слънцето сеобръща у лето от 7 светии, а отВартоломей у зиме от 70 светци. —Захариев. Й. Пиянец. (СбНУ, 49,1949. с. 180). На Еньовден се срещаобичаят да се изнася зеизът, за даго види слънцето. В този ден се гадаеза бъдещ брак (напяване напръстени), за плодородие, здраве иживот. Например, който при изгревавиди сянката си без глава, щесе разболее или ще умре.:4 Попова. А. Двата пътя на слънцето.— Векове, 1986, № 1, 1 — 15;Иванова, Ю. В. Следь1 солярногокулта. — В: Исторические корни иразвитие обмчаев. Календарньюобичаи и обрядь1 в странах зарубежнойЕвропьг М., 1983, с. 107.25 Стеблин-Каменский, М. И. Миф.Л., 1976, с. 38. Жителите на Родосежегодно посвещавали на слънцетоколесница с четири коня. НаЕньовден белорусите изгаряли наклада конска глава, украсена с цветяи панделки. — Дражева. Р.Еньовден у славянските народи. —В: България в света от древносттадо наши дни. Т. 2, С, 1979, с. 561.: " Маринов, Д. Народна вяра...317—318; СбНУ, 3, с. 13; СбНУ,12, 1895, с. 3; Преглед на българскитенародни песни. Под ред. наСт. Романски, — ИССФ. 5. 1925,с. 239; СбНУ, 21, 1905, с. 3, № 3;Стоилов, А. Показалец на печатанитепрез XIX век български народнипесни. Т. 1.С. 1916, № 16;СбНУ. 6, 1891 с. 175; СбНУ, 22—23, 1906—1907, с. 10.27 Свалят го само магьосници, женибез мъж, с „търкало от пъпа нановородено от мома дете". Свалянетостава само на Еньовден — вещицатаобикаля селото гола, но нетрябва да я види никой. Целта е дасе обере плодородието от нивите икравите. Слънцето става на шаренакрава, а издоеното мляко е многополезно — лекува болести, помагада избяга затворник. „Очевидец"от с. Фролош веднъж видял,че слънцето липсва на безоблачнотонебе. Когато надникнал в еднадолина, видял, че една крава ревес изплезен език и свети като слънце,а една жена си отива със запретнатиръкави и котел мляко.След малко кравата изчезнала ислънцето се явило на небето.СбНУ, 30, с. 47.2Х Moszihski, K. Kultura hidowastowian, 2. W., 1967, 449—451. Средвраговете на слънцето е и гущерът.В Западното Задкавказие убийствотона гущер се смята за добродело и който го е убил, ще живеедълго, защото с погледа си гущерътпричинява мъка на слънцето.Известна е статуята на Аполон,който иска да убие гущер. Споредбелоруско вярване слънцето нямада свети три дни на този, койтосрещне змия и не я убие. Ако се оставиубита змия незаровена, слънцетосе крие зад облак или грееслабо, защото не понася трупа нанай-злия си враг. Ако змиите серазмножават, слънцето може напълнода загине. За изображениена дракон с отворена уста срещуслънце колело върху гръдна пластинаот Новгород (XIV в.) — Даркевич.В. П. Символь1 небеснмхсветил в орнаменте Древней Руси.— СА, 1960. № 4, с. 66.29 Василиев. Ас., Т. Силяновска,Н. Труфешев, И. Любенова. Каменнапластика. С, 1973. с. 66.30 СбНУ, 7, 1892, с. 139, Шишков,Cm. Избрани произведения. Пловдив,1965, с. 364; Шопова. Р. Традиционеннароден мироглед в Самоковско.АКЕ, 1978.11 Мелепшнский, Е. М. Позгика мифа,с. 209. За слънчевото затъмнение.Вж. Тейлор. 3. Первобьггнаякультура, т. 1. 293—295.32 Moszinski, K. Op. cit., 449—451." Маринов, //., Народна вяра...с. 10; СбНУ, 7, 1892, с. 131; СбНУ.12. с. 139; Георгиева, Ив. АЕИМ№ 661—II, с. 33; 570—II, с. 49. 71,88.34 СбНУ. 30, с. 45: СбНУ, 12,с. 138, Прилепско. За да не се осъществислънчевата женитба, хоратарешили с хитрост да я разтурят.Едно момче се пременило и отишлопри слънцето. Казало му, че еерген, затова е толкова пременен.На средна възраст отишло, но вечене така хубаво облечено, а катостарец — дрипаво. Тогава посъветвалослънцето, че ако иска да сеожени, така дрипав от жена и децаще ходи. Слънцето, като видялокаква е работата, рекло, че не щесе ожени никога. СбНУ 7, с. 131. —Софийско. 7, с. 131. Господ благословилжелката (костенурката)-, чене отишла на сватбата — СбНУ,12, с. 132.15 Когато слънцето се женило. Господизпратил пчелата да чуе каквоси говори дяволът. Дяволът яхналярец (козел), като стигнал една зеленаливада, го пуснал да пасе иказал: „Паси ярче-недодерче, зеленатревица, пий бистра водица, чедосега едно слънце беше и горешеземята, а като се народят слънчица,тогава не зная къде ще се денем."Като забелязал пчелата, гойя подгонил и успял да я приплесне.но Господ я благословил и разтурилсватбата на слънцето. —СбНУ, 9. 1893, с. 134. Прилеп;СбНУ, 30. с. 146, Самоковско.Господ заженил слънцето, но непоканил дявола, който му бил ортак.и той. разсърден, яхнал заек,но изпратена от бога пчела чулакакво си говори. — СбНУ. 4, 1891.с. 129; СбНУ. 9, 134—135; СбНУ.7. с. 131; ПСп, 1871. № 3. с. 175."' Маринов, Д. Народна вяра... с. 9,495; Гинчев, Ц. Няколко думи заженитбата на слънцето. — Tpvd,1888. № 7, с. 1029.В чест на слънцето само наЕньовден при обичая Енья се пеенародната песен: как Домна царицасе помолила на слънцето за билказа рожба. За да го склони, тя муобещала, че ако роди момче, нейноще е, ако бъде момиче — неговоще бъде. Родило се момиче — Маринка,която пораснала много хубава,но майка й я криела, за дане я види слънцето. Една неделя,когато майка й отишла на църква,въпреки заръките й Маринка излязлаза вода. Слънцето я видяло,спуснало своите люлки и я вдигнало.Подобна е песента и за хубаватаРадка. Вж. Фол, В. Почитанетона св. Марина в Странджа. —МИФ, 1, 1985, 128—130.С редица битови елементи е обогатенвариантът за слънчевата женитбас хубава Грозданка.За да запазипоследната си рожба, майкатакръщава детето — мома Грозданка,да му е грозно името. Гроз-83
данка никъде не излиза, за да не явиди слънцето. Но веднъж излязла,слънцето я съгледало и три дни инощи трептяло и не захождало.Изпратило майка си до бога да гопита как да я вземат. На личен ден,Гергьовден, слънцето спуска златналюлчица в Грозданкините дворове.Майка й плаче и успява самода й поръча да говее, 'да пази обредномълчание' 9 месеца, защототолкова е сукала. Но Грозданкачува 9 години. Слънцето тогава решавада се ожени за друга, а Грозданкада бъде кума. Когато пребулвабулката, булото пламва ибулката я упреква „като е нема немица,да не е сляпа слепица". ТогаваГрозданка проговаря, че 9 годинипо поръка на майка си говее.Слънцето връща назад булката исе венчава с Грозданка. Според някоиверсии втората слънчева невестаДеница се помолва на Господда я направи на някаква гадинка игоспод я прави лястовичка. Тяхвръкнала, но слънцето се спусналои отрязало от косичника й, с коетосе обяснява раздвоената опашка налястовичката. Стоилов, А. Показалец,1, с. 15; Раковски, Г. С. Показалецили ръководство как да сеиздирват най-стари чърти нашегобита. Одесса, 1859, 127—129; Романски,Cm. Преглед на българскитенародни песни, 238—240;Стоин, В. ТВ, № 44, 545, 956, 1451.37 По съвета на майка си слънцетовдига девойката със златна люлка,но като булка тя била сърдита ине проговорила. Тогава слънцето имайка му решили да я изпратятпри леля Мора, за да я погуби (АМора не е ли персонификация насмъртта, както се среща в славянскитевярвания?). Мишката обаченаучава девойката как да се спаси.Слънцето заклева девойката да небъде Наета, а Ласта и да стане лястовичка.Матов, Д. Бележки върхубългарската народна словесност.— СбНУ, 3, 297—299.38 Краулей, 3. Мистическая роза.СПб., 1913, с. 197.39 Фол, Ал. Тракийският орфизъм.С, 1986.40 Тачева-Хитова, М. История наизточните култове в Долна Мизияи Тракия (V в. пр. н. е. — I в.н.е.), С, 1982.41 Овчаров, Д. Култът към слънцетои езическите религиознипредстави на българите. — Векове,1978, № 1, с. 30. Същият. Българскисредновековни рисунки графити.С, 1984 ь с. 64 и сл.42 Екзарх, И. Шестоднев. С, 1981,с. 151. Чолова, Цв. Шестодневът наЙоан Екзарх като извор за историятана България. Автореферат.С, 1978, с. 13; Петров, П. В. Гюзелев.В. Христоматия по история наБългария. Т. 1. С, 1978, с. 111.Кл. Охридски (Слова, 52) укоряватези, които започнали да наричатбогове слънцето, луната, звездите,водата, огъня и дори пълзящитевлечуги. В „Диалозите на Псевдокесарий"се осъждат онези, коитопочитат като бог слънцето и оставатбез богове през нощта, когатото залезе. Цит по Ангелов, Д. Българинътв средновековието, с. 59.43 Ангелов, Д. Богомилството вБългария, с. 174.44 Ангелов, Д. Българинът в средновековието,с. 63.45 Апокрифи, 52—53, 74. В Разумника(с. 335) слънцето е сълза отокото на господа и тази сълза богнарече слънце.46 Стойкова, Cm. Цит. съч., 117—118; БНТ, т. 9, с. 212.47 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 42.48 Дражева, Р. Аграрни магическипрактики, свързани с деня на лятнотослънцестоене при източните июжните славяни (краят на XIX иначалото на XX в.). — ИЕИМ, 14,1972, с. 175 и сл.49 При изгрев-слънце се задоява родилка;маже се тялото на новороденотосъс сол и масло; лекува сеспаднало гърло; изкарва се добитъкътна паша. Когато слънцетозапочне да залязва, спират да работят,защото „не бива да се работи,когато слънцето се мъчи да зейде",„за да сколаса слънцето".След залез се забраняват някоидейности: не се мете къща и кошара;не се дава в заем брашно, оцет,сол; до 40-ия ден не се работи в къщас покойник; след залез вода несе излива, смет не се изхвърля, децатане се хранят и др. Слез залезслънце родилка не бива да излиза;пелените на дете не се оставят навън.Като израз на почит към слънцетое изискването да не се сяда сгръб към него, да не се спи срещунего и др. — Маринов, Д. Народнавяра..., с. 12; Шопова, Р. Цит. съч.,с. 67; Ковачев, Й. Цит. съч., с. 41;СбНУ, 8, 1892, с. 14. СбНУ, 7,с. 140. Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II. 71. 661—II, с. 3, 576—II, с. 10,42. На 1 март в Бобошево (СбНУ,42, с. 121) момите връзват на трендафила,а после и на себе си бяли червен конец, да не им прегорилицето от слънцето, а на Сирницагледат огънят през бяла фута(престилка).50 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 41. Нощемслънцето е като муха, а катопреспи зад морето, става голямо.— Тошева, Д. Вярата в свръхестественисъщества в Драгоманскатаселищна система. — АКЕ,1984.51 Матов, Д. Цит. съч., с. 299. Вхетския мит Океан гълта слънцето,което сутрин изгрява, спасено отбога на плодородието хато-хетскияТелепинус. — Луна, упавшаяс неба. М. 1977, с. 280, 288.52 СбНУ, 12, с. 39. Райче печит,манче клечит. — СбНУ, 16—17,с. 856; Геров, Н. Речник. Т. 4.• у1 Фамицин, А. С. Божества древнихславян. СПб. 1884, с. 151.54 Миков, Л. За яйцето в българскатанародна космогония. — БФ,1981, № 2, с. 47; Яворский, Ю. А.OMNE VIVUM EX OVO (К историисказаний и поверий о яйце).Киев, 1909. Слънце, слънце богородичнояйце — СбНУ, 14, 1897,Прилеп.55 Молерови, К. и Д. Цит. съч.,с. 407.56 Слънцето трябва да види първитебоядисани яйца. Черупки от яйцатасе залепват на вратата противзли сили, заравят се в първатабразда. Червени яйца се раздават иза умрелите. На Гергьовден обхождатнивите с първото боядисанояйце, което заравят в последнатанива против град и магии. Когатоутечникьт съобщи, че идватсватовете, момата удря яйце на челотона коня. Салтирева, К. Обичаипри сватба в Сливнишко. —АКЕ, 1985.57 СбНУ, 16—17, Софийско. Наезика на дръндарите (които обработватпамук) името на слънцето еЦвяткх. — СбНУ, 16—17, с. 856.58 СбНУ, 8. с. 181.59 Балдер, О. Н. Злементн культасветил в палеолите. — В: ДревнаяРусь и славяне. М., 1978, с. 42 и сл.60 Даркевич, В. П. Символи небес-Hbix светил в орнаменти древнейРуси. СА, 1960, № 4, 56—67.61 Дончева-Петкова, Л. Знаци върхуархеологически паметници отСредновековна България (VII—X в.). С, 1980, с. 44.62 Сотиров, Г. Езически соларнипредстави и вярвания у българите84
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81: Мелетинский, Е. М. П
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ