представа за задгробния свят на покойните прадеди като пасбище. Според индо-иранска игръцка традиция, с която съвпадат и хетски ритуали, и митични представи, задгробниятсвят е ливада, където пасат божествените стада на бога на слънцето и на „царя, станалбог" 4 ", т.е. умрелия. Медни са атрибутите и на Индра в „Ригведата". Медно е небетоспоред съчиненията на Хезиод. Медно е небето и в българската гатанка „Посеях боб намеден ток, вързах ярца да го пази" (звезди, небе, месец). Медта като вещество, което езалегнало в представите за задгробния свят като медно пасбище, за небето като медногумно, може да внесе относителна хронология за времето на зараждане на архитипнатаоснова на това вярване — епохата на енеолита. Не е без значение да се отбележи, че върхумагическата функция на предметите от желязо вероятно е оставила следа онази революционнароля, която изиграва желязото в културата и прогреса. Магическото значение сеподсилва и от формата на предмета и особено от ролята на оръдията в материалнотопроизводство, тяхното значение в стопанския живот (брадва, копие).Не е изключено да се предположи, че някои предмети (ръжен, маша) получаватмагическа сила и от отношението им към огнището като място на домашния покровители свързано с култа на покойните прадеди. Оръдията на труда като мощно средство в преобразуванена природата се осъзнават още в най-ранните етапи от човешката история катоголяма сила, макар това осъзнаване да приема една магическа форма. Такава сила се приписваи на субекта, който ги изготвя, от което следва и особената функция на ковача вразлични магии.Сол. Солта също заема голямо място в магическите практики и народната медицина. Умного народи тя има апотропейна роля. В българските обичаи солта се използува катоотпъждащо средство. Като се задържи неканен гост, в обувките му слагат сол 41: . Солта пазиот лошия поглед и магии. Затова вероятно се слага заеТпю със сребърна пара в обувката набулката, а в народната медицина солта пъди болестите и злите духове. Солта според народаима способност да отклони градоносния облак 413 .Огън. Огънят има според народните поверия голямата магическа сила да отпъжда злитедухове. Затова, за да пропъжда нави и лехусници, огънят гори при родилка. Той гори и примъртвеца и е най-сигурното средство против неговото превъплътяване. На Благовец кладатогън, с огън обикалят къщата против змии и други гадини (бълхи, буболечки) и опушваткраката си против ухапване и болести. Нови дрехи прекарват през огъня. Според народнатавяра огънят в огнището не бива да гасне, защото нещастие ще сполети дома и стопанството.Веднъж в годината, на 17 юли, поради представата, че огънят също остарява, огънятсе гаси във всички къщи и се произвежда нов, млад или жив огън. С Горешниците (15—17юли) с свързано народното поверие, че на третия ден огънят сам слизал от небето 4|4 . Тазинародна представа вероятно е възникнала във времето, когато е бил наготово вземан отприродата като огън, който пада от небето при светкавични бури и причинява пожари. Приепидемии също се гаси огънят в цялото село и се получава нов огън, през който минаватхора и добитък. Жив огън се пали и при епидемии. Обредът се извършва от двама мъже,голи, със само име (имената им да не се повтарят в селото), с живи родители. Обредът ставана чужд синур, на кръстопът или там, където се събира водата на две реки. Добитък преминавамежду два огъня или мъжете допират с въглен или горещи пръчки всяко животно 4 ".По всяка вероятност обредът някога е бил закрепен на Гергьовден, за което говори и календарнотому прикрепване и съвпадение с римската Parilia/Palilia на 23 април. Обредът живогън възпроизвежда най-примитивния начин за добиване на огъня и акта на неговото овладяване.Обредът за получаване на живия огън е запазил най-примитивния начин за получаванена огън. Уредът, описан от Д. Маринов, се състои от два колеца, които трябва да са„близнаци" (две дървета от един корен), обикновено липови, а вретеното от леска, но същоотсечена от дърво близнак. Младите мъже, които произвеждат огъня, са близнаци. Може69
да се допусне, че близнаците имат някакво отношение към огъня и слънцето, което се езапазило като преживелица в този обред. Нека припомним, че Ашвините-близнаци са свързанисъс слънцето и препускат на коне или колесница пред него. А обредът за получаванена живия огън се осмисля като брачен акт и затова дърветата, които участвуват, не бивада са такива, които народната вяра смята за брат и сестра 4 ' 6 . В древноиндийския обичай,отразен в „Ригведата", ритуалният огън се получава чрез триене на две дъски, като горнатае свързана с мъжко, а долната с женско начало 417 .Особено силна магическа профилактична, отблъскваща и очистваща роля се приписваи на огньовете, които се кладат вечерта на Сирна неделя. Те са най-различни и носятразлични названия. Вярва се, че докъдето се вижда техният пламък, дотам няма да падаград. Огньовете се палят по махали или край селото, като около тях играят хоро или гипрескачат. В Средна гора и Пловдивско по дърветата се палят катранени мехове. Вярва се,че тези огньове пропъждат вредни гадини, зли духове, носят плодородие и здраве.Наред с тези огньове се палят и вратници: разцепени дървета със затъкната слама,които, подпалени, се въртят във въздуха и се хвърлят в чуждо място. В различните краищана етническата ни територия те носят различни названия: в Струга оратниците се наричатлапьрди, в Сливенско — курници, в Троянско — оруглици. Също така съществува обичаймладежи да хвърлят огнени стрели от някои височини към двора на своята любима: чавги(Старозагорско), перници (Каваклийско), бурутници, лугачки и др. (Пловдивско, по севернитесклонове на Родопите). Интересно е, че в Разложко хвърлянето на стрелите се прави спомощта на лък и тетива от жила 4 ' 8 , което възпроизвежда твърде примитивен вид оръжие.Обредът с огъня е централен'момент в обичаите на Бъдни вечер. С твърде богатасимволика и обредни практики е обичаят с бъдника, наричан и прикладник. Той трябва цяланощ да гори на огнището и да не угасва. Внасянето и отсичането на бъдника става особенотържествено. В Ботевградско 4 ' 9 се сече от ерген, празнично облечен; дървото е тригодишендъб. Като го внася, той казва: „Славите ли млада бога?", а домашните отговарят: „Славиме,славиме, добре ни дошел." Тогава той влиза и казва: „Язе в къщи и бог с мене." Приогнището „миросват" дървото — провъртат неголяма дупка, в която сипват зехтин иликраве масло, тамян и восък. През това време моми и булки пеят песен, в която питат дървотооткъде е дошло, а то отговаря:Я съм, моме, златно дръвце,златно дръвце, плодовито.Ще порасна дор до небо;клон ще пусна дор до земля,лист ще листна дребен бисер,цвят ще цъфна чисто сребро,род ще родя сухо злато.Слез-ще по мен млада бога.Ще дарува добра дара.(СбНУ. 28. с. 280)В поетичния образ на това дърво не е трудно да се открие прототипът на световнотодърво в неговата роля да свързва небето и земята. Миросването може да се разглеждакато магически акт за плодородие и отговаря на идеята за дървото на живота като носителна изобилие. Обредната функция на бъдника като негов аналог се подсилва и от огъня.Огънят е също посредник между двата свята, между небето и земята. От друга страна,обредите с огън, с бъдника на Коледа са вид слънчева магия за подсилване на слънчеватасветлина в периода на смяната на движението на слънцето.Народната вяра строго почита определени дни от календара ; свързани с огъня, като70
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67: Според славянски м
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ