U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

да се допусне, че близнаците имат някакво отношение към огъня и слънцето, което се езапазило като преживелица в този обред. Нека припомним, че Ашвините-близнаци са свързанисъс слънцето и препускат на коне или колесница пред него. А обредът за получаванена живия огън се осмисля като брачен акт и затова дърветата, които участвуват, не бивада са такива, които народната вяра смята за брат и сестра 4 ' 6 . В древноиндийския обичай,отразен в „Ригведата", ритуалният огън се получава чрез триене на две дъски, като горнатае свързана с мъжко, а долната с женско начало 417 .Особено силна магическа профилактична, отблъскваща и очистваща роля се приписваи на огньовете, които се кладат вечерта на Сирна неделя. Те са най-различни и носятразлични названия. Вярва се, че докъдето се вижда техният пламък, дотам няма да падаград. Огньовете се палят по махали или край селото, като около тях играят хоро или гипрескачат. В Средна гора и Пловдивско по дърветата се палят катранени мехове. Вярва се,че тези огньове пропъждат вредни гадини, зли духове, носят плодородие и здраве.Наред с тези огньове се палят и вратници: разцепени дървета със затъкната слама,които, подпалени, се въртят във въздуха и се хвърлят в чуждо място. В различните краищана етническата ни територия те носят различни названия: в Струга оратниците се наричатлапьрди, в Сливенско — курници, в Троянско — оруглици. Също така съществува обичаймладежи да хвърлят огнени стрели от някои височини към двора на своята любима: чавги(Старозагорско), перници (Каваклийско), бурутници, лугачки и др. (Пловдивско, по севернитесклонове на Родопите). Интересно е, че в Разложко хвърлянето на стрелите се прави спомощта на лък и тетива от жила 4 ' 8 , което възпроизвежда твърде примитивен вид оръжие.Обредът с огъня е централен'момент в обичаите на Бъдни вечер. С твърде богатасимволика и обредни практики е обичаят с бъдника, наричан и прикладник. Той трябва цяланощ да гори на огнището и да не угасва. Внасянето и отсичането на бъдника става особенотържествено. В Ботевградско 4 ' 9 се сече от ерген, празнично облечен; дървото е тригодишендъб. Като го внася, той казва: „Славите ли млада бога?", а домашните отговарят: „Славиме,славиме, добре ни дошел." Тогава той влиза и казва: „Язе в къщи и бог с мене." Приогнището „миросват" дървото — провъртат неголяма дупка, в която сипват зехтин иликраве масло, тамян и восък. През това време моми и булки пеят песен, в която питат дървотооткъде е дошло, а то отговаря:Я съм, моме, златно дръвце,златно дръвце, плодовито.Ще порасна дор до небо;клон ще пусна дор до земля,лист ще листна дребен бисер,цвят ще цъфна чисто сребро,род ще родя сухо злато.Слез-ще по мен млада бога.Ще дарува добра дара.(СбНУ. 28. с. 280)В поетичния образ на това дърво не е трудно да се открие прототипът на световнотодърво в неговата роля да свързва небето и земята. Миросването може да се разглеждакато магически акт за плодородие и отговаря на идеята за дървото на живота като носителна изобилие. Обредната функция на бъдника като негов аналог се подсилва и от огъня.Огънят е също посредник между двата свята, между небето и земята. От друга страна,обредите с огън, с бъдника на Коледа са вид слънчева магия за подсилване на слънчеватасветлина в периода на смяната на движението на слънцето.Народната вяра строго почита определени дни от календара ; свързани с огъня, като70