U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

е косъм или се почеше о стълба, или пък сменя земята с рогата си, върху които я държи,или се развълнува морето 131 .Според някои народни вярвания и средновековни паметници роля в поддържане наземята се приписва на дърво, израсло във вода. В „Разумника" земята се крепи от многовисока вода, която държи голям плосък камък, а той е върху 4 златни кита, които са върхуогнена река, която я държи друг огън, а дъното на този огън държи железен дъб, който епосаден преди всичко друго, а корените му се опират на божията сила 132 .До края на XIX в. е запазена представата, че за да не се разпука земята от собственатаси тежест, от тази на хората и животните, планините и моретата, тя е обхваната отголяма и дебела змия, но така, щото опашката и главата й са схванати и образуват обръч.Ако не е змията, земята би се разпукала. „Она (змията) я стега да се не разпукне" 133 .Съществува представа за мястото на земята във вселената. Земята се намира насредния свят. От нея през пещерата може да се отиде в долния свят. От земята се отива ив горния свят, но там стигат само орлите 134 .Представата за светостта и чистотата на земята е известна както на българите,така и на всички останали славяни. Това е отразено и в поверието, че тя не приема грешнитемъртъвци, самоубийци и др. Затова една от най-тежките клетви е „земята да не те приеме".Клетвата в парче земя се смята за свята. У нас при спор като обичайноправна норма докрая на XIX в. се признава клетвата в шепа пръст. За истина се приема и твърдението начовек, който се кълне в торба пръст. С нея обикаля границите на нивата, за която претендира,че е негова. В такъв случай никой не се съмнява в истинността на твърдението. Това сеосновава на вярата, че да се кълне лъжовно в земята е голям грях — „Тая земя у очите муотива" — ще се разболее и след смъртта тя няма да го прибере |35 . При спорове за земя урусите се среща практиката да се глътне или да се носи на главата парче земя от оспорванияучастък |36 . Целуването на земята е широко срещан обичай у всички славяни.Земната пръст играе голяма роля в някои обреди. Така например орачът при първаоран се прекръства и целува бучка пръст; от донесената пита хвърля на земята, а с бъклицавино полива земята. При погребение се хвърля шепа пръст, полива се с вино и зехтин, зада бъде мъртвият приет от земята. На Бъдни вечер на трапезата се кади и бучка пръст отнивата. Голям грях е да се работи с неомито лице. Затова, ако на полето няма вода, човекможе да си умие ръцете със земя — защото тя е чиста. „Ако целунеш пръст, целувашхляб" |37 .Земята се възприема като женско божество на плодородието и като майка. Следиот нейното почитане са запазени у всички славяни пх . Към нея се обръщат с нежни и ласкателниимена. В много места на дореволюционна Русия съществувала забрана да се биеземята, защото е голям грях 139 . Особено интересен е обичаят и вярването в белорускотоПолесие и Волин, според което е грешно да се бие земята пролет, особено до 25 март,когато тя е бременна. Забранено било да се забива кол в нея, да се строи, а пролетнотобездъждие обяснявали с нарушаването на тази забрана |4 °. Подобни възгледи се срещат иу други славяни. У нас например в областта Чеч в Югозападни Родопи и част от Девинскона Неврус (25 март) земята не се оре, тъй като от нея капе кръв |41 .Оставянето на обредни храни при първия посев (у нас кокошка, вино, хляс,разглежда от някои учени като магия за плодородие и като жертвоприношение на земята и \Допирът със земята на определени дни носи здраве и плодовитост. Магически елементи заплодородие съдържа и обичаят правене на подници на Ереминден (1.V). Вярва се, че момитеи младите жени, като газят пръстта, ще бъдат недосегаеми за змии и змейове.В противопоставянето небе — земя липсва вторият член с отрицателен знак. При специалнислучаи земята има положителен знак по отношение на преизподнята, а отрицателен —по отношение на небето като сакрално място на бога. Това отразява тричленното делениеча света. При пространственото деление земя — край-земя вторият член е отрицателен.ЗГ; ;