След изобретяването на колелото древните вавилонци възприемали небето като кръгълсвод, който бавно се върти на своята ос. Слънцето първоначално се смятало за елен, кон,бик или светла птица (у австралийците яйце на птицата ему). Едва с развитието на земеделиетозапочва да се формира култът към него, тъй като нараства значението му в стопанскиябит и поминък.Наблюденията на звездното небе давали ориентир за времето на първобитнитехора. Отчитането ставало предимно по луната и звездите. Звездите спомагат за ориентиранев природната и географската среда. С преминаване към скотовъдството луната запазилазначението си сред народите на Близкия изток като указател за придвижването на стадатапрез нощта (поради горещия климат в този район).Култът към небесните светила продължил са съществува и след приемането нахристиянството в средновековна България. В съчиненията на християнските писатели сесъдържат сведения защо луната става кървава и за почитането на небесните тела („Тъй катобезразсъдните отдават почитание на луната, на слънцето и звездите"). Според средновековнитеавтори звездите могат да известяват суша, буря, дъжд и студ, жега и затишие, но неи да ръководят делата на хората. Затова техните проповеди осъждат ония, които вярват впредопределеността на човешкия живот от небесните тела и посещават магьосници и гадатели— „Отстрани от себе си, моля ти се, езическото безумие за луната" |23 .ЗЕМЯПреди образуването на земята според народния светоглед нямало нищо — „нямаше нинебо, ни вода, ни друго нещо имаше" — или само едно безбрежно море 124 .Според народните представи до средата на XIX в., много от които са аналогичнина средновековни дуалистични легенди, земята е образувана от бога с активното съдействиена дявола като негов съдружник: от пръст, извадена от морското дъно; от морска пяна,донесена оттам, където се бият моретата; или пък от мая, взета изпод морето, както и отморски пясък |25 . При това материалът винаги се донася от дявола. В средата на земята богпосадил орех, на който вързал люлка да се люлее.Според дуалистичните легенди земята отначало била равна и плоска като тепсия,но тя толкова се увеличила, че небето не могло да я покрие. Господ не знаел какво да правии затова изпратил пчелата, за да узнае от дявола как да постъпи. По съвета на дявола тойзапочнал да я шиба, от което се образували планините 126 .До средата и края на XIX в. на някои места е запазена представата, че земята еплоска и неподвижна, а слънцето и месечината се въртят около нея.Тя се схваща като подница,а небето като връшник. Разстоянието от небето до земята е колкото от изток до запад |27 .Мястото, където земята и небето се допират, се нарича край-зем.ч, край-свет, усвет,юдинско оро. Там живеят слънцето, самодивите, змейовете, болестите. Има два края — детослънцето изгрява и залязва, които завършват с високи брегове. След тях започват воднипропасти и небето, което захлюпва цялата земя 12н .Земята плува върху вода или е закрепена за морето. Според някои светът се състои„от три ката вода и един земя".Въображението на хората се е занимавало изключително много с въпроса на каквосе държи земята. Според много поверия тя се държи върху петел, 2 кита, костенурка, вол,змия, върху вилата на сляп старец, крилете на 4 ангела, палците на двама светци, на ръцетена бога. Съгласно апокрифите земята лежи върху 2 риби или 33 кита. Също така се срещаи вярването, че е закрепена върху три стълба. Денем дяволите секат дърветата, а нощем тезарастват. Тези стълбове стоят закрепени на водата, която е под земята |29 . На 30.1. се празнуваденят на Трите стопци (Три светители), които крепят земята да не пропадне т .Земетресение се получава според народните представи, когато биволът помръдне
е косъм или се почеше о стълба, или пък сменя земята с рогата си, върху които я държи,или се развълнува морето 131 .Според някои народни вярвания и средновековни паметници роля в поддържане наземята се приписва на дърво, израсло във вода. В „Разумника" земята се крепи от многовисока вода, която държи голям плосък камък, а той е върху 4 златни кита, които са върхуогнена река, която я държи друг огън, а дъното на този огън държи железен дъб, който епосаден преди всичко друго, а корените му се опират на божията сила 132 .До края на XIX в. е запазена представата, че за да не се разпука земята от собственатаси тежест, от тази на хората и животните, планините и моретата, тя е обхваната отголяма и дебела змия, но така, щото опашката и главата й са схванати и образуват обръч.Ако не е змията, земята би се разпукала. „Она (змията) я стега да се не разпукне" 133 .Съществува представа за мястото на земята във вселената. Земята се намира насредния свят. От нея през пещерата може да се отиде в долния свят. От земята се отива ив горния свят, но там стигат само орлите 134 .Представата за светостта и чистотата на земята е известна както на българите,така и на всички останали славяни. Това е отразено и в поверието, че тя не приема грешнитемъртъвци, самоубийци и др. Затова една от най-тежките клетви е „земята да не те приеме".Клетвата в парче земя се смята за свята. У нас при спор като обичайноправна норма докрая на XIX в. се признава клетвата в шепа пръст. За истина се приема и твърдението начовек, който се кълне в торба пръст. С нея обикаля границите на нивата, за която претендира,че е негова. В такъв случай никой не се съмнява в истинността на твърдението. Това сеосновава на вярата, че да се кълне лъжовно в земята е голям грях — „Тая земя у очите муотива" — ще се разболее и след смъртта тя няма да го прибере |35 . При спорове за земя урусите се среща практиката да се глътне или да се носи на главата парче земя от оспорванияучастък |36 . Целуването на земята е широко срещан обичай у всички славяни.Земната пръст играе голяма роля в някои обреди. Така например орачът при първаоран се прекръства и целува бучка пръст; от донесената пита хвърля на земята, а с бъклицавино полива земята. При погребение се хвърля шепа пръст, полива се с вино и зехтин, зада бъде мъртвият приет от земята. На Бъдни вечер на трапезата се кади и бучка пръст отнивата. Голям грях е да се работи с неомито лице. Затова, ако на полето няма вода, човекможе да си умие ръцете със земя — защото тя е чиста. „Ако целунеш пръст, целувашхляб" |37 .Земята се възприема като женско божество на плодородието и като майка. Следиот нейното почитане са запазени у всички славяни пх . Към нея се обръщат с нежни и ласкателниимена. В много места на дореволюционна Русия съществувала забрана да се биеземята, защото е голям грях 139 . Особено интересен е обичаят и вярването в белорускотоПолесие и Волин, според което е грешно да се бие земята пролет, особено до 25 март,когато тя е бременна. Забранено било да се забива кол в нея, да се строи, а пролетнотобездъждие обяснявали с нарушаването на тази забрана |4 °. Подобни възгледи се срещат иу други славяни. У нас например в областта Чеч в Югозападни Родопи и част от Девинскона Неврус (25 март) земята не се оре, тъй като от нея капе кръв |41 .Оставянето на обредни храни при първия посев (у нас кокошка, вино, хляс,разглежда от някои учени като магия за плодородие и като жертвоприношение на земята и \Допирът със земята на определени дни носи здраве и плодовитост. Магически елементи заплодородие съдържа и обичаят правене на подници на Ереминден (1.V). Вярва се, че момитеи младите жени, като газят пръстта, ще бъдат недосегаеми за змии и змейове.В противопоставянето небе — земя липсва вторият член с отрицателен знак. При специалнислучаи земята има положителен знак по отношение на преизподнята, а отрицателен —по отношение на небето като сакрално място на бога. Това отразява тричленното делениеча света. При пространственото деление земя — край-земя вторият член е отрицателен.ЗГ; ;
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29: се от рало с два вол
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ