ределя съществуването на мирогледа като устойчива системапрез един продължителен период. Битовата среда, в коятосе осъществява и приемствеността на представите и знаниятаза света, съдействува за тяхното запазване и относителнопродължително функциониране.Разложението на традиционната мирогледна системастава подчертано интензивно към края на XIX и началотона XX в., когато най-активно са засегнати представитеза социалното устройство и космогонията. Тогава отпадатокончателно митологизираните представи за космическитеелементи, за да останат в последното, но твърде устойчивотоим прибежище -— фонда на художествената култура.По-значителни са измененията през 20~ те и 30~ те годинина XXв., когато завършва разрушаването на локалната обособеност,проникват техническите и научни познания, разширявасе светската просвета и култура. Системата оттрадиционни митологични образи и представи се разпада през50~ те —70' те години като относително по-голяма устойчивостпоказват преди всичко някои суеверия, загубили най-честосмисловото си значение и превърнали се в битови ежедневнипрактики.В нашата съвременност митологичните представинамират място както в народното, така и в професионалнотохудожествено творчество. Те стават неотделими отбългарското културно наследство.***Българската народна духовна култура е запазила и пренесладо наши дни мирогледни напластявания не само от определенаисторическа епоха, но от цялостния историко-стадиаленпът на българския етнос и неговата духовна култура. Спецификатана мирогледно-културния комплекс е, че новото невинагиизмества старото, а нерядко се наслоява и вплита снего. Така се създава нова конкретно стадиална форма, коятоотговаря по-пълно на нивото и потребностите на съответнатаобществена формация.Митологичните образи и представи, съхранявани ипредавани чрез разказа или състава на'обредната практика,продължават да предават обществения социален и емпириченопит, макар и във фантастично-илюзорна форма. По тозиначин митологията изпълнява (изцяло или отчасти) функциятаси на регулатор за практическото отношение към светаи социалното поведение и съобразно представите за природнотои общественото устройство. Чрез системата отзабрани и предписания по отношение на някои митични същества,запазени в бита, тя съдействува за поддържане наизвестно съотношение в контактите на индивида с колектива,с обществената и природната среда.Устойчивостта на митологичните представи бимогла да се изясни, като се вземат предвид и някои особенос-
ти в съзнанието на човека от средновековието. И през тазиепоха често, особено на всекидневно-битово равнище, мисленетозапазва своя конкретно образен характер с подчертанаемоционалност. Много явления се представят в образна форма.Въображението продължава да има действуваща сила, даподхранва вярата във фантастичните образи, още повече, чеза това определено влияние оказва и предаваната културнобитоваинформация.През средновековието човек невинаги съвсем ясно отделясебе си от природата, която е главен източник за препитаниетому. Често явленията се разглеждат като изоморфни,а материалното и идеалното недостатъчно се разграничават.Много образи, представи и елементи все още не сапревърнати в символи, т. е. не са създадени като заместителина реалността, а се схващат като нейни адекватни отразители.Тези особености, разбира се, не бива да се разглеждаткато някакви специфични явления, които дават основание дасе издигне стена между мисленето на човека от средновековиетои съвременността. Става въпрос само за някои особеностии принципиално единния характер при развитието начовешкото мислене и психика.Значение за поддържането на устойчивостта на митологемитеи митологичните образи има и психичното състояниена индивида и колектива при посочените стадии наобществото. В определена ситуация, при съответно психичносъстояние на страх и внушение се „виждат" като реални редицасвръхестествени същества и действия. Така напримернарушаването на забраната да се излиза до полунощ крайместа, свързани със зли сили, преплетено с чувството на страхи несигурност, създава особена ситуация за пораждане наопределени видения, които обаче са унаследени и възпроизведениот по-рано слушани разкази за аналогични случки.Характерът на мирогледната система се определяот борбата на две начала — рационално и ирационално. Нереалните,ирационалните представи отразяват една странаот процеса на познанието, когато съзнанието установяваслучайни и погрешни връзки, непотвърдени от практиката,която като критерий за истината все още е твърде ограничена.Затова в различни митологеми верните възгледи и знанияза природата са в своеобразна комбинация с ирационалните,без те да съдържат в себе си нещо религиозно. Когато сеустанови масовото им непотвърждаване от практиката, теотпадат от мирогледната система.Народната мирогледна система включва само митологичниобрази и представи, които са актуални за обществотопоради жизненоважните функции, които изпълняват.Тук следва да се отбележи, че една част от тях битуватактивно, с ясно изразена мирогледна функция, а други са пасивни,запазени в народната памет като факти, обясняващидадено явление без активна вяра в него, макар тя да не се248
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ