U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

цата на змиите е с гребен на главаи обици, които също носят щастие.Георгиева Ив. АЕИМ 768—П.с. 89; 777—11, с. 28, 29. За ЮгозападнаБългария. Разказват се различнислучаи, когато се намира закопанкотел с пари, на чиито дръжкиима змии.т Според вярвания, записани и вс. Татарево, Хасковско, с. Радилово,Пазарджишко, с. Ягодина, Девинско.Каранов, Е. Цит. съч.,с. 133; Георгиева, Ив. за Софийско,АЕИМ 661—II, с. 51. За превръщанена човек в змия — Маринов,Д. Жива старина, кн. 1, с. 153 ипо-нататък. Така един човек видялкак турчин, като заравял паритеси, наричал косъм от опашката наконя си да стане змия. След известновреме човекът разровил паритеи видял върху тях да стои змия.Той й казал, че не е змия, а косъмот опашка на коня; тя веднага избягала.Също така друг, заравяйкипарите, казал: „Който каже, че сиколан, той да вземе парите." Коланътсе превърнал в смок.•"" Пяптшева, Н. В. К вопросу обзтническом составе населения Херсонесав I—IV веках н. з. В: Античноеобщество. М.. 1967, с. 185 сеспира на гривните със змийски главикато специфично кавказко и дако-тракийскоукрашение. Гинев, Г.Съкровището от Кралево. С, 1983,с. 23, обр. 18 — гривни-змии отIII в. пр. н. е.; Дремсизова, Цв.Надгробна могила при с. Браничево,Шуменско. — В: Сборник в честна акад. Д. Дечев. С, 1958,с. 445 — сребърна апликация назмийче.ж Георгиева, С, Бучински, Д. Старотозлатарство във Враца. С,1959, табл. И, обр. 1. 9; ГеоргиеваС, Р. Пешева. Средновековен некрополдо град Ловеч. — ИАИ, 20,1955, 538—540 обр. 33, 34, 1, 2, 3;Джамбов, Ив. Средновековни накитиот Хисар X—XI в. — Археология,1977, № 3, с. 56, обр. 2,б. с; Георгиева, С. Български средновековнинакити. — Археология,1961, № 1, с. 8, обр. 5, № 5—6.т Коев, Ив., Димитров, 3. Пастирскатадърворезба. — СбНУ, 55,1976, обр. 99. При археологическитеразкопки в Новгород се срещатдървени ведра (XI—XII в.) с драконовиглави като апотропей и украса.С разпространението нахристиянството драконът, койтополучава отрицателен смисъл, отпадаот декоративното изкуство.Василеико, В. М. Образ драконазмеяв Новогородских деревяннмхковшах. — В: Древняя Русь и славяне,М., 1978, с. 230; Ковачева, В.Български медни съдове. Произход,развитие, етническа специфика.Кандидатска дисертация. С,1979, с. 199, табл. III, 1—2, котлеот Сливен, 1891, с. 221 — за обликана дръжките — уши по котлите,наподобяващи лист или стилизацияна змия, подобна на тази наогнищени главнярници; Същата.Медни църковни котлета във фондана ЕИМ при БАН. — Векове,1972, № 4, 69—73.1X4 Вакарелски, Хр. Пластика по обреднитехлябове у българите. —ИИИИ, 3, I960, 135—137, обр. 13,14. На бъдни вечер се изобразявазмия върху обредните хлябове „нива"и „лозе" в Севлиевско и хлябаза дома в Годечко.№ Чичикова. М. Жертвеники злинистическойзпохи во Фракии —Studia Thracica, I, 1975, с. 80 и сл.мг> Г/унтев, II., М. Черкезова,B. Ковачева. Цит. съч.. с. 22.1X7 Василев, А. Каменни релефи. С,1959, 50—51; Любенова, И. Чешмитев България от Възраждането.C, 1961, с. 49; Божинов, Ал.. Хр. -Вакарелски, Д. Друмев. -Кованожелязо, С, 1956, обр. 30, 40. 41,50—54: Димитров, 3. Дърворезбатаукраса на къщата на Руси Чорбаджи.С, 1956, с. 73. Върху фасадана къща в с. Звъничево, Пазарджишкиокръг, по желание на собственикае изобразен смокът стопанДорчо. Любенова, И. За скулптуратапо църковните сгради през Възраждането.— БФ, 1984, № 3, 10—17; Демирев, В. Митологични мотививърху домашни иконостаси инадгробни паметници от епохатана Възраждането в с. Градец, Сливенско.— БФ, 1984, № 3, с. 21.м Лосев, А. Ф. Античная мифологияв ее историческом развитии.М.. 1957. с. 41.да Деметра се изобразява да държизмии. увити около житни класове.или на кола с крилати змии, или скошница, от която изпълзяватзмии, а Персефона — със змии вкосите. Kiister, E. Die Schlange inGriechischen Kunst, S. 142—147;Gruppe, O. Griechische Mythologieund Religionsgeschichte. Munchen,S„ 1906, 1, 1423, 128p. Nilsson, M.Griechische Fe.ste .von "* religioserBedeutung. Leipzig, 1906, S. 313.Pauly — Wissowa R. Е.. Т. XII,1924. S. 332; Тодоров, Я. Паганиз-Mbi в Долна Мизия, С, 1928,с. 100; Jobes, G. Dictionary ofMythology, Folklor and Symbols.Vol. 1, p. 429; Горбанов, П. Приноскъм култа и иконографията наДеметра през Римската епоха —Археология, 1959, № 3—4, 11—14.т Например при сеитба и жътвасърбите слагат в зърното глава наубита змия. в поле или лозе заравятвеликденско яйце с изображениена змия. Албанците за изобилнареколта заравят змийска главапри посаждане на маслини.191 Да припомним, че у българите идругите южни славяни съществувапредставата, че ако змия не се убиеи не се види от човек в продължениена 40—100 години, тя се превръщав змей.w:Срещат се различни етиологичниразкази, обясняващи безсмъртиетой. Зевс дал подмладяващосредство на хората, но те дали даго държи магарето, то ожадняло икато отишло да пие вода, го изпусналов извора, а в извора ималозмия. Водна змия е откраднала ицветето на живота от Гилгамеш.ВИзточна Африка (племена вафила,вабенде) се разказва, че когато богЛеда се спуснал от небето и попиталкой не иска да умре, всичкиспели, освен змията, и само тя сеобадила. Затова само тя не умира,освен ако я убият. Мени кожата сиежегодно и възстановява своятамладост и сила. Фртзер Дж.Фольклор в Ветхом завете. М.—Л., 1931, с. 26. Според античнипредстави змията, сменейки кожатаси, отхвърля старостта (yr]pac„ aтака древните наричали змийскатакожа) и отново младее. — КлингерВ. Цит. съч., с. 161.тАфанасьев, А. Н. II, с. 564 исл. В руска народна приказка майка,носеща закланото си дете, видялакак една змия донесла лист исъединила частите на съсеченазмия. Майката взела листа и госложила на детето си, а то оживялои станало силен юнак. Подобниразкази се срещат и у чехи и немци.В древна легенда Асклепий убилзмия, която се била увила околотоягата му, но друга й донеслатрева и тя се съживила. Споредбашкирите, ако се убие змия, главатай трябва да се закопае дълбоков земята, за да не оживее, тъйкато ще дойдат змии, които щей донесат трева и ще я съживят.Спрски Етнографски зборник, т. 17с. 47: Руденко, С. И. Башкирм. II,103