U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

ла следи иконографията на Артемида. В земите на траките тя е изобразявана като ловджийка,яздеща елен или сърна |08 . Тези два образа съвпадат и териториално. Един от най-разпространенитерайони на почитане на Артемида е долината на Средна Струма. В ЗападнаБългария епосът е запазил най-пълно образа на самодивата, ездачка на елен, която отивана месеца.Артемида е твърде странна и противоречива богиня. Под властта й е цялата диваприрода, всички зверове и змии. Тя е жестока и отмъстителна, но и лечителка, покровителкана брака и родилките. Вероятно като богиня на нощта и смъртта, но и на възраждането,тя се свързва с луната и дори се изобразява с лунен сърп над главата |09 . Тук отново изпъквааналогията с Вида, която язди елен, прострелва Иве и се скрива на месеца. Артемида сеотъждествява често с Хеката — богиня на нощта, луната, магията, кръстопътищата "°. Самодивата,въоръжена със стрели, причинявайки болест и смърт, се сближава с Артемида (иХеката), която хвърля отдалеч своите стрели, изпраща лека смърт. В този поетичен образе оставила следа представата за смъртта, причинена от убийство със стрели, представа,породена от лова. Именно ловът поражда идеята за връзката на живота с кръвта и кръвтакато място на душата '". Затова неслучайно богинята на лова е и богиня на смъртта. Артемидаподобно на самодивите е в посредническа позиция и роля между живота и смъртта.Без съмнение основата, която е залегнала в същността на тези два образа, е обща. С утвърждаванетона новата религия езическите божества деградират, а накрая се запазват само катопоетични образи.Върху представата за самодивите юди са оказали влияние и менадите. Те са буени силен вятър подобно на самодивите вихрушки. Връзката между менади — нимфи — юдисе разкрива и в поверията и практиките, свързани с бръшляна като юдинско растение (наДионис и неговите спътници менади), както и в омилостивителните лечебни практики. Древнитегърци оставяли мляко, мед и масло на нимфите. Подобно на тях балканските народиоставят същите продукти на мястото на заболяването, причинено от вихрушка и самодива.Известен паралел между митологемите за самодивската сватба, за самодивскитетанци с отвлечени овчари и свирачи, които ги веселят, намираме в празника Бабинден (8.1)в чест на бабите акушерки. Обредите носят елемент от вакханалиите. Участвуват само жени,които се веселят и пият. Единственият мъж, който може да присъствува, специално нает отбабата да свири, е гайдарят. Той свири в центъра на хорото. Нека припомним, че самодивитеиграят в кръг, като в центъра е мястото на овчаря свирач, смъртен мъж, и само къдетотой е стъпил, тревата е зелена. Подобно нимфите са само жени, чийто танц често води Пан,божество на стадата. Ролята на бабата като сакрална личност, осигуряваща здраве и живот,подпомагаща раждането и родилките, също може да се свърже с античните богини, изпълняващифункциите на Велика майка.Генезисът на този вид митични същества вероятно трябва да се търси в дълбокадревност, когато се формира представата за смъртта и за задгробния свят. Често настъпванетона смъртта се обяснява у първобитните хора като дело на неприятел, на магия, назавист. Починалите преждевременно, при необикновени условия — от гръм, удавяне, пристранни обстоятелства, не попадат в кръга на другите мъртви. Те не принадлежат към прадедите,които покровителствуват живите. Но самодивите не са просто „нечисти покойници".Те са такива, защото са починали, преди да изпълнят най-важния обред на преминаване —сватбата.Митовете за самодивите имат и определено етиологично съдържание. Те обясняватнякои природни явления, заболявания и др. Те отразяват и определени естетически идеали,като този за женска хубост. Християнството не е повлияло върху образа, с изключение наонзи момент, когато самодивите наказват неспазващите християнските празници. Тяхнатаезическа същност е особено добре запазена, което проличава и от това, че те се страхуватот християнските символи.160