К.шгнер, В. Животное в античноми современном суеверни. Kiee,1911, с. 155.2 В областта Чеч (в Западни Родопи)се среща представата, че акозмия доживее 40 или 100 години,става аждраа със 7 или 9 глави и 7опашки; където мине изяжда всичко,което срещне. За връзката нариба, змия и човек вж.: Богоров,Ив. Български народни песни.Кн. 1, 1842, № 41 — Яна безроднахлаща „риба, дето пее и камен дексвири", но вместо дясно крило изялалявото и родила змия усойница.В Северозападна България се срещапредставата за змейове, произлезлиот змии и риби. Когатозмейовете се вдигнат във въздуха иоблаците и светне като верига, товабило от змейове смокове; но акосамо светне — от змейовете риби— с. Превала, Чипровско— Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II, с. 83. Според народна приказканякога живеела много зла жена съссвоя син. Месецът тогава ходел нископо земята. Жената хвърлиламръсна пелена, когато се разхождалпо улицата. Тогава той севдигнал високо и прокълнал майкатаи сина да се превърнат взмейове. Те живели много дълго имного хора изяли, докатосв. Георги не убил майката, асв. Тодор — сина. Сегашнитезмии са техни внуци. В приказкатае налице представата за превръщанена хора в змии. — Каравелов, Л.Памятники народного бита болгар.М., 1861, 299—300.3 В друга песен се разказва как Петърискал да стане гълъб и да идевъв Влашко, за да донесе лековитабилка за жена си, но в билката попадаи змейска трева и той се превърналв змей човек:От кръста нагоре, нагореПетър булерин бугатин,от кръста надолу, надолуПетър са змей обърнъ.(НПСИБ, № 676)Стоилов, А. Показалец, с. 112; Чолаков,В. Българский народен сборник.Болград, 1872, с. 290. № 32;СбНУ, 10, с. 19; СбНУ, 27, 172—173. Среща се вярването, че в змейможе да бъде превърнат само съботничав,особено заченат в съботапрез Мръсните дни. — СбНУ,39, с. 50, № 230. В народна песенпревърнатият в змей Стоян отновостава човек с помощта на билки и„от мъртва жена косата / от усойницаглавата". БНТ, т. 4, с. 423.4 Захариев, Й. Кюстендилскотокраище. — СбНУ, 32, 1918, с. 144;СбНУ, 42, 1936. с. 115; Шопова, Р.Цит. съч., с. 129; Ангелова, Р. СелоРадуил, Самоковско, с. 242; Иванов,Й. Культ Перуна у южнмхславян, с. 31; СбНУ, 30, с. 71. НаБожка Вълнарот син му бил змей.„Глава шиник голема, очи беламеджидия големи" — СбНУ, 12,с. 160. Велес.Ражда се като чудовище с опашкаи като се окрили. напуща земята;от небето чрез гръм устрелвавещиците — СбНУ, 12, с. 127, Битолско.„Като се роди дете със знацинишан под мишка, тогава го кажуватзмей било." До 11 месецастои в пелените и излита". —СбНУ, 16—17, с. 225, Велес. Разказвасе, че в с. Горно Броди женародила „дете нишанлие със златникрилца. Когато пораснало, бащаму със светкавица и гръмотевицаго вдигнал във въздуха. В с. Крушеводядо Траил бил змейски синс крилца — СбНУ, 4, 1891, с. 113,Демирхисарско. В народна песенвдовица се помолила на господ дай даде дете, което да убие КерунКесаджия, погубил децата й; ангелдъхва в устата й и тя ражда син —„змея Миаила", чувала го два днии погубил Керун. Господ пращаангели, които го изнасят подсиньото небе, „от ангел бе||при ангелотиде, и от господ бе||при господотиде||от дявол отиде||от майкабе||при баща отиде". СбНУ,16—17, с. 147, Софийско.5 СбНУ, 12, с. 161, Велес.6 Маринов Д. Жива старина, кн. 1,с. 33, 38; Маринов, Д. Народна вяра...,с. 207; СбНУ, 12, с.127, Леринско,Битолско. Според народновярване, записано в края на XIX в.в Софийско, „змеят е човек катонас". По нищо не се отличава. Познавасе, като се роди, че има крилцапод мишците си. Когато змеятфърка, заспива (?), излезе му мощта(стане като заспал) и се бие с халите.Работи си като човек и се жени.Когато легне, не треба никойда го бута, защото тогава халатаму надвива. Когато змеят спи,фърля се като заклан, не може дадъха и говори. Жилите му тупкати пот го избива, той е като умрел...Има и други видове змейове попланините („дихания"), петли, орлии др. Жена не бива никога змей.Жените биват хали и обират житото,а змейовете не дават и ги пресследват."— СбНУ, 9, с. 126.Георгиева, Ив. АЕИ 661—II, с.71, 570—II, с. 83, 43; СбНУ, 28.с. 129. За змея орел — Георгиева,Ив., АЕИМ, 570—II, с. 75 — с.Средогрив, Белоградчишко.Демирхисарско — СбНУ4, с. 112; Георгиева, Ив. Пернишко,Петричко, Белоградчишко,Видинско. — АЕИМ 776—II,с. 19, 41; 570—II, с. 83, 45, 67; 661—II, с. 71. „Змео е невидим и самомомата, дека я люби, може да говиди". На заранта момата е в сининии казват, „облак я газило". —Шопова, Р. Цит. съч., с. 129.7 В народна песен змей отвличаРада с 500 бели атове и 500 златникочии, — СбНУ, 42, №116. Шуменско.sКовачев, Й. Цит. съч., с. 26;Табаков, С. Опит за история нагр. Сливен. Т. 3, С, 1929, с. 267;Карапетров, П. Материали заописанието на гр. Панагюрище иоколните села. Средец, 1893, с. 122.Това, що се святка по небето, шопадаа, тия стрели, това се змейоветего вършеа. Ага падне някъде божастрела (мълния) ле ноожаа•змейово око. Кога гърми, не е хубавода те види гол.Молерови, Д. и К. Цит. съч., № 3.Силната вихрушка също е змей.Ако завее жена, тя ще роди змейче.— Тодоров. Д. Народен мироглед.— В: Капанци. С., 1985, с.264.4 Срещат се разкази, които описватподобни случки: „Една баба 40дена хранила с мляко в кошаратазмей, ранен от хала. На 40-ия дентой й казал да остави вратата отворенаи излетял като голям огън.Хамбарът на тази баба никога несе изпразвал, змеят тайно го пълнил."Подобни разкази за това, какзмей паднал ранен, че бил голямколкото теле и приличал на човек,как са го хранили с мляко и послесе вдигнал, се разказва на многоместа, предимно в Южна и ЗападнаБългария. Ковачев, Й. Цит.съч., с. 71; Шопова, Р. Цит. съч.,с. 129.10 Каравелов, Л. Цит. съч., с. 70;Маринов, Д. Народна вяра..., с.207; СбНУ, 4, 1891, с. 112 Демирхисарско.Кепов, Ив. Цит. съч., с.115; Георгиева, Ив. АЕИМ778—II, с. 2. От възрастни хора серазказва, че някога между Папазчеир и с. Пирин, Санданскоимало езеро, в което живеел132
змей. Динчовият змей, покровителна селото, живеел в скалата Орляк.Там бил убит от другите змейове.Неговото дете, за което се грижелдядото, когато поснало, убилозмея на езерото и се образуваламестността „Сууто езеро". Споредповерията в Странджа и Сакарзмейовете живеят в змейови къщи,както населението нарича долмените.Съществува предание, че напланината до с. Зърце, Прилепско,имало дупка змеоц, в която някогаживеел змей. На Великден вдигналнай-личната мома от хорото. Следдве години майка й я намерила вдупката. — СбНУ, 3, 197—198.Между селата Бабино и Доленци,Битолско, имало рид с дупка; водататече в две корита, правени отзмеот. На Духовден ходели за здраве.'' Такива три големи дъба, в коитосе крият три крилати змея, коитосе биели с халата, имало и в с. Локорско,Софийско. Под тези дъбовехората излизали да се молят задъжд. На св. Троица ставало миросванетоим. Този ден хората сикони, клепало, начело със свещеникаобикалят полето и спират притези дървета, за които казват, чепазели селото от градушка, порои,халовити дъждове. Когато се зададеоблак над селото, из облака излизаликрилати змейове и слизалипри тия дъбове да се бият с халите,които вземали берекета. Със силатана мирото змейовете побеждавалихалите и ти прогонвали. Никойне смее да сече тези свещенидървета от страх да не пострада.Гинчев, Ц. Труд II, 1880, с. 60;Илиев, Ат. Растителното царство внародната поезия, обичаите и повериятана българите — СбНУ, 7,1892, 394—395. Три големи змейовидървета, най-големи в цялатаоколност, имало и в с. Бояново,Елховск. Върху тях отсядал змеятда почине. Тогава всичко наоколоблестяло като огън и фучало катовятър. След като отсекли еднотодърво (Димитровата меша), змеятсе пропъдил от селото, като си отмъстил— четиримата мъже, коитого отсекли, за шест месеца се поминали.Кирова, Г. Изследваниявърху народната медицина в Ямболскиокръг. — АКЕ, 1977.12 По време на жътва една жена отс.Жребино. Елховско, отишла доблизкия кладенец, който се намиралдо синура, за да пие вода. Катосе навела, изведнъж водата се размърдалаи оттам излязло голямолъскаво и люспесто светещо бялосъщество като змия, но с човешкиочи. Това бил змеят. В с. Рельово,Самоковско, змеят често посещавал„змейов кладенец".11 Разказва се как змеят често идвалда се къпе в кладенеца дос. Бояново. Елховско. Наоколо хоратанамирали големи люспи, коитосмятали за лековити. През пролеттазмейовете слизат в Струмада се къпят, а на връщане към пе^щерата свалят кралюжето (дебелирибени рогови люспи, които самного лековити) и после им поникватнови. — Кепов, Ив. Цит. съч.,с. 115.14 Попов, Р. Характеристика набългарските вярвания за змея. —БЕтн, 1983, № I, с.'43; Стаменова,Ж. Старосел. Пловдивско —АЕИМ, 880—II.15 Илиев, Ат. Сборник от народниумотворения, обичаи и др. С,1889, № 4.16 Змейовете подобно на змиитеимали големи палати със злато ицар с две глави и корона. Преди даумре, змеят закопава имането си иоставя таласъм да го пази. Вярвалосе, че през есента змейовете сесъбирали при царя си, който им нареждакъде да зимуват. С тях пускаи змей чиновник, който ляга в средата,а другите около него да готоплят. Ако някой убие царя и вземебрилянта и короната, ще станеповелител на света и безсмъртен.Змейовете пък били със звънци наопашката си. Маринов, Д. Народнавяра..., с. 618; Маринов, Д. Живастарина, 1, 33—36; Каравелов, Л.Цит. съч., 70; Шапкарев, К. Кн. 8—9, С, 1891, 117.17 Маринов, Д. Народна вяра...,с. 207; Ковачев, Й. Цит. съч., с. 67Иванова, Д. Традиционни народнивярвания и знания в района наПлана планина. — АКЕ, 1978.18 Покровителят на с. Капатово,Санданско, бил Кукушанскиятзмей, защото дъждът идвал от Кукушанскатапланина. Той се бил спиринския змей и паднал ранен, нохората го хранили с мляко и посленастъпило голямо плодородие.Георгиева, Ив. АЕИМ, 776—II,с. 19, 41 (за Петричко и Мелнишко).В народна песен Мирчо юнаксрещнал болен змей, който казал,че са трима братя — единият пазиселото на Мирчо другият Костурскотополе, а третият — Пиринскитевърхове. Мирчо, излекувалзмея, като три недели то поил смляко. Този змей после хваналМирчо за побратим. — СбНУ, 10,с. 9, Серско. Песни за змейове и заюнак, който им става побратим. —Маринов, Д. Народна вяра...с. 164; СбНУ, 15, с. 111.19 Ангелова, Р. Цит. съч., с. 290.20 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 70; Иванов,Й. Культ Перуна, с. 31; Захариев,Й. Кюстендилското краище,с. 144; Георгиева, И. АЕИМ, 661 —II, с. 84, с. Диканя, Пернишко;с. 21; с. Поповяне, Софийско,776—II, с. 36; Капатово, Санданско,768—II, с. 85; с. Делчево, Гоцеделчевско.По формата на светкавицатаможе да се познае каквоживотно гърми — ако светкавицатае змиеобразна, гърми смок; акотресне два пъти — петел; ако гръм- 1не като пушка — човек.21 В народна песен св. Илия пускадве змейчета стрелчета да се биятсъс сура ламя, която паднала върхуземята като гъста мъгла и стоялатри години.^ — БНТ, т. 4.с. 261; Ковачев, Й. Цит. съч., с. 70;Георгиева, Ив. АЕИМ, 661—II,с. 29 — с. Гинци, Софийско. Интересное сведението, че змеят сепресторва в село на добър юнак иси прекръства името Илия. —СбНУ, 39, с. 51. Съществувапредстава, че змейовете се крадатедин друг, че облачето е змей, койтокраде берекета. — СбНУ, 12,с. 160, Велес. В народна песен отХарманлийско се пее за два змея,два облака (запис Ст. Стойкова);Кепов, Ив. Цит. съч., с. 115.22 Маринов, Д. Народна вяра...,с. 28; Ангелова, Р. Цит. съч.,с. 230; Георгиева, Ив. За Благоевградско.АЕИМ, 776—II, с. 41, 20;778—II, с. 41, 50, 24. Вярва се, четези камъни са лековити, могат далекуват различни болести, особеноепилепсия, носят късмет и предпазватот „трещаване", че в къща, къдетоима такъв камък зло не влиза.Връзват ги на децата за здраве.23 Св. Илия се бори с младо змейче2 дни, 3 дни, накрая светецът серазсърдил, издигнал го „до поясакуприникъ, наглуби го в черна земя"(Коледарска песен от Добричко.— СбНУ, 4, с. 6).24 СбНУ, 28, с. 30; Иванова, Д.Цит. съч., с. 57; Ковачев, И. Цит.съч., с. 11; Тошева, Д. Вярата всвръхестествени същества в Драгоманскатаселищна система. АКЕ.25 Змеят, докато е още дете, когато133
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129: Представите за зми
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ