и социалния ред, което намира своето още по-пълно развитие в представите за змея. Предивсичко в народните вярвания прави впечатление митологизирането на змията — макар чепредставите се отнасят до реално животно, това отношение се определя от редица предписанияи забрани — норми, които го отделят от сферата на обикновените отношения човек —животно. Едва когато вярването на змията отпада от мирогледната система, когато на неянародното съзнание не приписва определени свръхестествени качества, тя се възприема катореално съществуващо животно, към което човек е свободен да постъпва както намери занеобходимо.Според народните представи змиите живеят накрай света или в долния свят в голямапещера 354 . През есента, преди да тръгнат за своите подземни скривалища, змиите садлъжни да се изповядат на своя началник — смок, какво са вършили през лятото. Змия,ухапала човек или добиче, според представите на народа е грешна и земята не я прибирас другите змии, тя трябва да се убие или да се остави да умре на студа 355 . Според тезинародни вярвания змията е подчертано хтонично същество, намира се в тясна връзка сподземния свят и местата, които водят до него.Особено силно проличава митологизирането на змията в представите за змийскицар и царица. Царят е с две глави, с много големи размери, с голям безценен камък. Царицатасъщо има безценен камък на главата си и дава нареждане за поведението на змиите презлятото, тя командува и смоците, които бозаят 356 .Според народни представи змията играе роля при поддържане на космическия ред.Огромна змия държи земята да не се разпука. Змията е един от основните елементи, коитокрепят земята. Според някои представи, отдавна вече избледнели, змията лежи върху вол,който е върху риба в море, а то е върху костенурка; или — че на средата на земята имаморе, в което живее смок, голям колкото да може да глътне цяла гемия. Според средновековнияапокриф „Откровение Варухово" върху голямо поле, върху висока планина лежизмия, която е дълга от изток до запад. Навеждайки се, тя отпива от морето един лакътвсеки ден и яде земя като сено, „за да не прелива морето, нито да се намалява. А утробатай бива голяма колкото адът на дълбочина и ширина" 357 .Във фолклорните произведения змията често е представена като мъдро, вещо иумно животно, което знае езика на всички животни, и тази дарба може да я предаде начовек, като плюе в устата му 358 . Змията според народа познава всички лековити треви ибилки. От нея вещиците научавали тези билки и умението да вършат всякакви чудеса, тесамите имали пиленца като змийчета Ъ9 . Много от тези умения хората можели да получат,като се снабдят с безценния камък, който носи в устата си змийската царица. Койтовземе камъка и го сложи под устата си, ще разбира езика на всички животни.Змията заема важно място в лечебните и аграрно-магическите практики, защотонародното съзнание й приписва определена здравоносна и плодоносна роля. Магически лечебное първото пролзване на змиите, когато излизат през пролетта. Затова съществувапрактика болни хора и жени, които искат да родят, да оставят пояси, кърпи и дрехите сида пропълзят по тях змиите или да ги хвърлят, когато видят събрани на кълбо змии. Магическасила се приписва и на отделни части от змията: кожа, глава, сърце, яйця 36 °. Змиятасе явява и като отрицание на положителното човешко начало. Люта змия се ражда от инцестуалнавръзка на брат и сестра — Янкул и Янинка, превърнати после в звезди 36 '.Известна връзка съществува между представите за змията и смъртта. Вярва се, чезмията влиза в гроба и изпива очите на мъртвеца, а в косата му свива гнездо. Тя първавлиза в гроба и нейното появяване около него се смята за душата на човека 362 .Страхът от змията и нейното смъртоносно действие върху живота на човека е отразенв редица предпазни действия и обичаи, в които участвуват някои елементи от природатаи културата. Някои от тези обреди са прикрепени към пролетните обичаи и дни, в коитосе смята, че излизат змиите: Св. 40 (9 март), Благовец (25 март), Еремия (1 май). Характерниса действията, свързани с пролетното обредно пропъждане на змиите. Те не съдържат63
умилостивителен елемент. Особено място в тях се пада на огъня — змията се бои от негои от всички предмети, свързани с него: връшник, ръжен — това не са просто железни предмети,а желязо, преминало през огън, и предмети, свързани с огъня на домашното огнище.Тяхното отпъждащо действие се засилва от силния шум при удрянето им. При това севярва, че ако човек в тези дни опуши краката си или прескочи огън и да го упахе змия, нее опасно 363 . Съществува и обредно пропъждане на змиите с лескова пръчка, която имасъщата магическа роля да прогонва змиите. В дните, свързани с обредното пропъждане назмиите, и на св. Марина не се работи, не се шие, не се преде и тъче, „конец не развлича" 3( ' 4 .В Южна България (Странджа, Родопите) на Сирни заговезни или на 1 март се ядат хлебчетазмиурки, да не хапят змиите. В Сливнишко за Бъдни вечер се меси змиевиден хляб сък.ш,който се изяжда, за да не се виждат змиите през лятото 365 . В Бобошево на 1 март мижешкомсе връзват на децата мартинки 'осукан бял и червен конец', за да бъдат змиите през лятотокато слепи.Като предпазно средство срещу ухапването от змия е земната пръст. Вярва се, чекойто гази нова пръст, няма да бъде ухапан или това ухапване не е смъртоносно. Затована Еремия девойки или жени и младежи се събират по махали и газят пръст, от която сеправят подници. Вярва се, че къща с подници няма да бъде нападната от змия, а за тези.,които са газили пръстта, змията не е опасна ш .Силно предпазващо и отблъскващо средство в народните поверия и обреди е чесънът.Лятно време против змии носят чесън, чесън оставят при люлката на дете да не гохапят змиите 367 .С поверия за змията са свързани и някои дървета, за които се вярва, че могат далекуват рани от змия и да Предпазват от ухапване: свещено дърво за змията е леската(co<strong>ru</strong>llus avellana). Сок от леска, както и листата й лекуват от ухапване. С лескова пръчкагонят змиите на Св. 40; хваща се този ден за лесковина да не са люти раните; с лесковипръчки, набрани на Младенци (9 март), баят против отровни змии. Леската е кръстникътна змията според народните поверия, нейното свещено дърво — с един удар с лескова пръчкаили даже с едно допиране на леската змията умира. Вероятно затова от леска правятовчарски геги, русалийски геги, сурвакници. Други дървета, които също имат апотропейнозначение, са ясенът и яворът Зб8 .По отношение на змията съществува забрана да се споменава името й, особеносрещу Еремия. Тя се нарича с табу-имена, като: Шаро, Аиаста, злииа, дявол, а.ш.хова гум,краса, бабулька 369 Названието на змията божьо пиленце говори за митологично отъждествяванена змията и птицата, два несъвместими образа 37
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61: ска, етническа неде
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ