Глава ПетаСЛЕДИОТ ЕЗИЧЕСКАТА МИТОЛОГИЯВ НАРОДНИЯ ХРИСТИЯНСКИ КУЛТНА СВЕТЦИТЕВъпросът за приемствеността на езичеството и християнството в догматиката и в ритуа.е твърде сложен и се нуждае от специално проучване. Тук само ще бъде отбелязано,такава приемственост съществува и се открива на различни равнища - и в църковнаобредност, и в битовото ежедневие, и в християнския култ.От една страна, езическите представи съжителствуват с християнските и се осм*лят като християнски. От друга страна, официалният култ се пречупва и осмисля в народито съзнание на битово равнище съобразно с народното светоусещане.Важна черта в мирогледната и празничната система е народното и битовото OCMIляне на християнските светци. Празниците в народния календар фиксират наблюдения нповтарящите се състояния на природата, които са от значение за селскостопанския тр)фиксират периодите на селскостопанската дейност и свързаните с нея обреди. Канаваза календара образуват житийните дати на християнските светци. Много от тях, коитонаследили езически култове, запазват своята жизненост като покровители на важни стошски дейности. Освен това те служат като ориентир за селянина в годишните сезони и noivнъчните дейности.В настоящия раздел ще се спрем само на някои от християнските светци, коитонаследили езически, антични и славянски култове.Перун е балто-славянското божество на гърма и мълнията. Според Прокопий Ке
В „Сокровище детям", ръкопис от Западна България от края на XVIII в., мълниятае наречена перун („Цар Ерасмий бил поражен... молниею (перуном)..."). В стбълг. преводна Александрия — Зевс, бащата на Александър Македонски, е заменен от Перун („син божина великия Перун, цар Александър") 5 . Извънредно интересно е и съобщението, което сесъдържа за почитането на Перун в „История во кратце о болгарском народе" на йеромонахСпиридон, XVIII в. 6 . В нея се казва, че българите почитат Перун „като при бездъждие сесъбират юноши и девици и избират един юноша или девица, обличат го в мрежа катобагряница, оплитат му венец от бурени в образа на крал Перун и ходят по домовете катоиграят и пеят и често споменават този бес и поливат себе си и този Перун с вода; безумнителюде им дават милостиня, а"те, като я съберат, купуват ястие и питие и правят трапеза,ядат и пият за слава на този Пеперуд..."В българската обичайна практика при суша се прави пеперуда. Основното обреднолице е пеперудата — чисто момиче, недостигнало полова зрелост, най-често сираче, коетосе окичва със зеленина. Заедно с други момичета на същата възраст обхождат домовете.Застанали в кръг, девойките изпълняват песни с молба за дъжд към бога или св. Илия, астопанката ръси или залива пеперудата с вода през решето. След обливането домакинятаизнася брашно, яйца, сложени в сито, което после търкулва, и така гадае за плодородие:ако се захлупи, ще има добра реколта. Често едно от момичетата носи котле с китка и ръси.Пеперуда лятеше, лятеше,на Богу се молеше.Дай, боже, дъжд,да се роди пченица,да се роди ръжица,на сираче колаче,на пътника комаче.(Пирински край, с. 453)С вода обливат всеки, когото срещат, накрая събличат пеперудата в река, където семият, и заедно изяждат събраното. В Северна и Югоизточна България обичаят се съпровождас друг обичай за дъжд — Герман. В основата на обреда пеперуда е обливането с водакато имитативно магическо действие.Възможно е този обичай, който през началото на XX в. се използува само призасушаване, някога да е бил календарно прикрепен, най-вероятно на Велики четвъртък, кактосвидетелствуват някои данни от Североизточна България. Също така изискването обреднотолице да е сираче е късно и говори за отмиране на обичая. На някои места обреднатароля на пеперудата се изпълнява от момче, което потвърждава и по-ранните известия 7 .В цялата сложност за разкриване същността на явлението напоследък бяха изказаниинтересни мнения относно етимологията на названията за обреда и обредното лице.Според някои изследвания те са образувани от редупликация на корен, с който се означавабогът гръмовержец Перун: бълг. пеперуда, пеперуга, рум. pdpa<strong>ru</strong>da, papaluga, арум. pirpirina,алб. perperone, србх. пеперуша, гр. nsprcspiva, nepnepouva. Прототип на всички тези образуванияе Perpe<strong>ru</strong>na -- производна форма женски род от Регипъ и удвоен корен. Елементът руда сеприема за вероятна тракийска по произход съставка (която се открива в името на самодиватаГелмеруда). Второто название на описания обред и обредно лице, които се срещат вЗападна България додола, дудола, вай-дудуле, дудулица, србхв. додола, арум. dodola,рум. dudole, алб. dudule — се приема също за стоящо във връзка с епитета на Гръмовержеца(запазено в литовското табуирано име на Перкунас: Dundulis, dundenti — гърмя) 8 .В последно време се лансира идеята, че на Балканите като бог на гърма с корена-пер- вероятно е бил почитан и тракийският конник, ако се съди по оброчна плоча от Варна,233
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256: гарина и които са г
- Page 257: ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ