Култът на вълка е запазен и у башкирите. Като етноним башкорт „главният вълк"той се среща за огузкия клон на тюрките 303 Според вярванията на коряките вълкът е шамани по време на техния вълчи празник един мъж във вълча кожа играе около огъня на огнището.На тюрките е присъщо вярването, че всеки шаман може да се превърне във вълк. Подобновярване за превръщане на човек във вълк е било познато на много народи, особенославяни, балти, германци. Луипранд, кремонски епископ, съобщава за сина на Симеон,Баян, че дотам изучил магията, че от човек ставал вълк или на какъвто друг звяр поиска,което безусловно се свързва със старата езическа вяра, независимо дали е бил магьосникили шаман. Според някои сведения прабългарите почитали кучетата, на които принасялижертви и които имали голяма роля в договорните клетви .Разглеждайки поверията, трябва да се отбележи семантичната равнозначност накучето и вълка. Два вълка са кучета на Один подобно на св. Георги у източните славянии у сваните. На Один принасят в жертва вълци и кучета на прът подобно на ритуалнатапрактика у сваните да се окачва вълча кожа на дълго дърво, както е засвидетелствувано иза митичния гръцки герой Кандавал (удушвач на куче), на когото жертвували куче. Коренитена обичаите В. Вс. Иванов търси в митологията на древна Анатолия 305 . В хетските текстовесе съдържат сведения за ритуални преобличания в маски и кожи — за хора вълци,хора мечки и хора кучета. Според индоевропейската традиция извършилият убийство иличовешко жертвоприношение става вълк 31)6 . Ритуална основа на мита за гръцкия герой Долонспоред Л. Жерне служи преобличането като вълк 307 .Противопоставянето свой — чужд се отразява в означаването на свой като принадлежащкъм човешкото, а чужд — към животинското, нечовешкото. Вторият член на опозицията— чужд — се отнася до същества, които се разбират като човешко-животински хибриди.Към тази позиция се отнасят някои зли демони (включително и дяволът с наличието наантропоморфни черти). Тук принадлежи и вълкът, както и демоничният хибрид върколак,срещан у всички славянски народи. При тези превращения нито вълкът, нито върколакът(човек вълк) имат медиативна роля, а загубват своето положително човешко начало.Мечка. Според народните вярвания мечката излиза от зимното си леговище на Благовец(25.III.) и отново се прибира на Секновене (29.VIII.). В чест на мечката се празнува Андреевденпредимно в Западна България, макар че се среща и в други части на страната. Той сенарича още Мечкинден и на този ден се вари боб, царевица. Сварените зърна се хвърлят изкомина и се казва: „Да си здрава, бабо Мецо" или пък оставят от тях в четирите ъгъла накъщата с думите: „На ти, мечко, за душа". Обикновено, като изпълняват тези обреднидействия, наричат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия, да не ядеш стокатаи човеците." На отделни места за мечката оставят на вратата нанизана варена царевица 308 .Според Н. Геров този обичай има отношение към влизането на мечката в зимен сън.Култът към мечката е един от най-старите.. Още от епохата на палеолита се откриватамулети от мечешки зъби и нокти 3
други приказки от Западна България мечок отнася царската дъщеря в планината в пещераи от връзката им се ражда дете с голяма сила, което е половин човек, половин мечка М4 .Особено интересен е предсватбеният обичай момино дро от Михайловградско. Внего участвуват само девойки, които пеят любовни песни и играят. По време на обичаягоденицата, често маскирана като мечка, разказва приказка за произхода на мечката отмома, която била преследвана от ергени или турци. Чрез пантомима тя разиграва отделнимоменти: как бяга мечката, как ръмжи, как се изправя на задните си крака 31 \Маскирането като мечки е характерно за сватбата в Сливнишко, в понеделник,след обредното водене на невестата за вода. На връщане невестата пред портите трябва дапреодолее известни трудности — да пренесе тръни, дърва, под които лежи мъж или жена,маскирани като мечка. „Мечката" държи в ръце куче, коте или повита кукла. Невестатапомага на маскирания да стане, дава му вода, а той — кучето, котката или куклата 316 . Припосрещане на булката в Троянско се разиграва обреден диалог, в който младоженката сеотъждествява с мечка, а младоженецът — с мече или биче с рога 3|7 .Все в тази връзка интерес представлява и мотивът за мома змеица, която се явявапри овчаря като мечка стръвница: „Отдалече иде, мечка е, до мене иде^мома е" 3|8 . Обикновенослед тяхното разделяне с помощта на билки и магии тя вече се явява само като мечка319 .Широко разпространени сред народите на Евразия и Северна Америка са легендитеза превръщането на хора в мечки, за съжителство и свещен брак с мечка, от която връзкасе ражда потомство. От събраната информация не е трудно да се открият следи от тотемистичнивярвания и инициационни обреди (обичаят преди сватба, превръщане в мечка чрезтрудно изпитание, приказката за брак с мечок, пещерата, в която се отправя девойката).Близки типологични и етнокултурни паралели на този мотив откриваме в култа наАртемида, които също могат да се свържат с тогемизма и инициациите. Мечката заемаголямо място в култа на Артемида и легендите за Калисто и Ифигения. Артемида- Брауробила почитана в района Браурон в Източна Атика, пренесен в Лсмнос и после официалноприет в Атина (края на VI в. пр. н. е.). Тя е една Велика богиня, чийто култ се корени втрако-пеласгийския свят 320 . В храма й девойки преди брака изпълняват танц на мечка, коетоможе да се тълкува като обред на инициация, когато посвещаваните изобразяват тотема.По време на обреда те се обличат с кожи на животното тотем, чрез песни и танци се извикватотемът, от когото получават знания и помощник 321 . В светилището в Браурон и Атинажриците на Артемида са девойки, облечени като мечета 322 . Съвсем тотемистичен произходима и митът за Аркад, родоначалника на аркадците, човек мечка, роден от Калисто, нимфаот свитата на Артемида. За нарушаване на обета за девственост богинята я превръща вмечка, а Зевс, за да я спаси от сина й, който не я разпознава и едва не убива, я поставя нанебето като съзвездие 323 .Мечката е на особена почит и у другите славянски народи, особено у източните.Според много от техните представи тя е положително човекоподобно същество с душа,действия и поведение, напомнящо човека. В много приказки мечката се сприятелява с хора,жени се, има дете, носи богатство, често е син или брат на човека, бори се с лоши духове.Към мечката се обръщат с имена като към уважаван човек или с много любов: Миша,дедушка, Михаил Иванович, Михайло Потапич. В суеверията срещата с мечка носи щастие324 . У белорусите се среща интересният обичай комоедица, изпълняван по Благовещение,когато се смята, че мечката се събужда от зимния си сън. В нейна чест се прави угощениеса любимите й ястия. Целта на обичая е да се умилостиви мечката, за да не вреди настопанството и домашния добитък. Не е трудно да се види в този обичай пролетен паралелна българския обичай през зимата — Андреевден. Вероятно към праславянската епоха сеотнася мотивът за връзката на мечката с граха, срещащ се сред източните и западнитеславяни. Не е изключено той да е оставил следи в обичая на Андреевден да се варят бобовии други зърна, които заменили граха.58
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55: Връзката на вълка с
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ