U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

P. Цит. съч., с. 55; Венеджова, В.Хумата като лекарство. — ИЕИМ,6, 1963, с. 239.79 Матов, Д. Цит. съч., с. 13; Дражева,P., Родилни обичаи. — В:Пирински край, с. 383; Шапкарев,К. Сборник, 1, с. 25; Маринов Д.Жива старина. Кн. 1, с. 27; СбНУ,30, 27—28. При родилката и детето,които не остават никога сами,трябва да гори огън, защото навитевлизат през комина; ако се наложиродилката да излезе вечер — тяизлиза, като се покрива с черно,взема с машата горещи въглени,взема и ръжена, слага в пояса ситри лъжици, а на мястото, къдетолежи, оставя бухалка. При родилкатаса поставени верига, метла,нищелки, подкова, сърп, а върхушапката на детето — червено кончес пробита сребърна пара, а нанейната забрадка — червен конеци синьо мънисто. Някои от предметите,например бърдо, нищелки,метла, се слагат да.измамят навите,за да броят, и докато преброят— съмва. Или връзват кракатана родилката вечер и като я видятнавите, ще кажат: „Това не енашата майка, ако я вземем, какще върви с нас, като е вързана."80 Вснсдикова, В. АЕИМ 463—II.с. Златар — Преславско.81 Михайлова, Г. Народно облекло.— В: Капанци. 1985, с. 160.82 СбНУ, 30, с. 28; Арх. Евтимий.Цит. съч., 21—22. Когато тя роди,водата се хвърля, дето не се гази —иначе хваща армене, „дето лудеятв главата на лехусата".81 За различни мерки против навясване:Ангелова, Р. Цит. съч., с. 244;СбНУ, 13, с. 142, Самоковско;СбНУ, 28, с. 219. За баене — Матов,Д. Цит. съч., с. 9; Генчев, Cm.Цит. съч., с. 268; СбНУ, 8, с. 159.Баянето има характер на заклинание:„Както бяга от лука и катранавсяко нещо, така да бягат и навитеот болната." Или пък баенето епридружено със „сечене" на причинителкитена заболяването. Баенетоможе да съдържа и умилостивителенелемент, като тези съществасе канят да ядат и пият, „къдетоптичка не пей, дето човек не ходи".Сред магическите практики се срещаи лекуването с навя кост —кост на животно, умряло по времена раждане или след това. Лаусококалче, лехусниче се носи и катоапотропей. Генчев, Cm. Родилниобичаи. — В: Добруджа, с. 286;СбНУ, 21, с. 33. С перушината налахутска кокошчица (квачка, умрялапо време на мътене) кадят родилкатапротив лехусите. — Геров,Н. Речник, 1, с. 6.84 Кога умре леунка на гроба до 40-ия ден изливат бардак вода. —СбНУ, 13, с. 174, Велес.ч> Според сърби (некрштенипн, невидинипи,свирци, naeje, около Нишана)и словенците (mavje, navje) тесе превръщат в птици, които душатдецата, смучат млякото от овцете,носят болести и нощем, католетят, се чува техният писък. У украинцитесъществува вярването, ченекръстените деца се превръщат вмавки, навки, които имат обликана пилци или други животни, илисе превръщат в русалки, ако са отженски пол. В Задкарпатието те сенаричат зм1тчата. В Полша и ЗападнаУкрайна се вярва, че душатана некръстеното или пометнатотодете става latawiec. У други народи— немци, французи, също сесреща вярването, че умрелите некръстенидеца се превръщат в птиции зли духове и ги заравят под черковнатастряха. Вж. Дробщаковип,Б. Цит. съч., с. 250; Moszihski, K.Op. cit., s. 627, 677; Матов, Д.Цит. съч., с. 15; Богатшрев, П. Г.Цит. съч., с. 280.86 Niederle, L. Op. cit., s. 37, заб. 4,c. 45. Навь за обозначаване намястото на умрелите се съдържавероятно в следните сведения: Запоп Еремия се казва „бнлъ в навехна Верз1улов1з колу" или „Из навийвъскрьсе", „Из навеи дити нас емлют",„створивь радость четвереногомв навех". Б. Цонев. Опис. 2,с. 2, 53; Niederle, L. Op. cit., 37,заб. 5.87 Filipovic, M. Navi kod balkanskihslovena. — Leskovacki zbornik 8,1968, 67—75. Същият. Priloziistoriji etnologije kod Srba. RadVojvodanskih muzeja 15—17, 1966—1968, 72—74.88 Urbanczik, St. Op. cit., s. 45.89 Иванов, В. В., В. Н. Топоров. Славянскиеязьгковме моделирующиесемиотические системм, 54^-55.90 Даль, Вл. Толковьш словарь животовеликорусского язмка. Т. 2.М., 1965, с. 1018. Според Н. Сумцов.Цит. съч., с. 81, в домонголскаРусия нави се наричат вампирите:„в се же лето иде Янка в греки джиВсеволожска и приведе Янка митрополитаИвана скончину, его же(видевше). Людье все рекоша: сенавье пришел от года бо до годапребив умре" (Лаврентиева летопис,1089). Етимологията на нависе извежда от санск. пас — 'умирам*;срв. гот. nawis — 'мъртвец',nawis — 'мъртъв', лит. диал. novis'смърт', лет. диал. navs 'смърт'.Ecker, R. Zum Problem der baltischslawischenSprachbeziehunsien.Slawistik. Bd. XVH, 1972, S. 607.'" Младенов, Cm. Етимологичен иправописен речник на българскиякнижовен език. 1941. с. 274., отстгр. "kt/ца 'лежа'.ч:Dukova. U. Op. cit.. s. 7.''"' Княжески, 3. Болгарские поверия.— ЖМНП, 1846. Т. 2. 204—205.94 Цариградски вестник. № 221, 16април 1X55.45 Геров. Н. Речник. Т. 3. с. 81.% Каравелов, Л. Цит. по М. Арнаудов.Студии. Т. 2. с. 234. Л. Каравеловне прави голяма разликамежду „таласъм или морав" в една jсвоя бележка. За мора съобщава иЦани Гинчев. Моравата в Демирхисарскоидва нощем, напада човекв съня му и смуче силата му.Затова, като се види много слабчовек, се казва „близала го моравата".Демирхисарско — СбНУ. 6.с. Ill; Либяхово (дн. Илинден,Гоце Делчевско) — СбНУ, 36,с. 163. Мора в Бобошево е нечистзъл дух и напада човек, чието тялое заело неправилно положение присън. Казват „мори го морава". Втози район се дава и сведение запроизхода на моравата — тя с oiумрял, който не е гледан добре илинедобре погребан, душата му не еотлетяла, а напада живите и ги мори.Стойчев, Т. Родопски речник.— Българска диалектология.Т. 2. 1965, 209—210. '97 Горов, Г. Странджански гово:Българска диалектология. Т. I,1962, с. 110.98 Цонев, Б. Опис, 1, № 273.99 Дукова, У. Названия на демоничнисъщества от общослав. mor — вбългарския език. — В: Език и поетикана българския фолклор. С,1980, с. 112. Мара у украинците еолицетворение на нещо зловещо,белорусите, главно от западнитеобласти, частично я познават и сесреща изразът: „Мара душила". Урусите образът е твърде неясен, катопривидение, което нощем предепри луна. С мара се свързва и марокв руски и украински поверюи^^Същият корен се открива и в кика^Нмора — неясен образ, вреден, но не^Имного опасен, който разваля жен- •226