U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

когато българите нахлули на юг от Дунава, не знаели Христовото име и от скитско безумиеслужели на слънцето и на луната и на другите звезди, а някои пък принасяли жертва накучетата. Арабският писател Ал Масуди (X в.) нарича славяните „слънцепоклонници". Споредлетописите славяните обожествявали слънцето и огъня и почитали Сварожич, Дажбоги Хорс. За почитането на слънцето у славяните извънредно ценно е сведението на ЙоанЕкзарх, който осъжда да „се срамуват всички безумни и скверни манихеи и всички славяниезичници ... които смятат, че слънцето е самовластно..." 42 . Почитането на слънцето не изчезналои след приемането на християнството. Някои от богомилите смятали, че то е единственотобожие творение от видимите, които Сатанаил откраднал от небесния отец заедно счовешката душа 4 \ Представите за слънцето през средновековието се формирали под влияниетона богословската книжнина и апокрифите. Независимо от това, че българският читателполучавал познания за слънцето и другите явления, според господствуващия християнско-църковенсветоглед немалък дял за формирането на тези познания има античното научнонаследство и учението на Аристотел 44 . В съзнанието на средновековния човек рационалнотои ирационалното са били своеобразно преплетени, като наред с това се запазило митологичнотоосмисляне на небесните тела. То представя слънцето като антропоморфно съществос огнен венец, което всичко вижда и преживява. Според апокрифите слънцето е наколесница, теглена от ангели коне и фантастични птици; вечер, след дългия ден, слънцетое грохнал и умислен човек 45 . Антропоморфната представа за слънцето се запазва и покъсно.Намираме я в поетичното народно творчество и в народното изкуство.Върху източните и южните стени на църквите се изобразява слънцето с лице намъж (напр. с. Студена, Пернишко, „Св. Богородица' 1 в Хасково). С четвъртито лице е изобразенои върху тухла от Преслав. Наред с тази се среща и представата за зооморфнияхарактер на слънцето като бивол, петел, елен, вол, кон. В гатанки: „Заклах вол на крайземя,чръкна кръвца по се земя", „Заклах петел на овня рид, оно чръкна на онамния рид".В народна приказка конят казва: „я съм слънцето" 46 .Българската народна култура в началото на XX в. свидетелствува за голяматапочит към слънцето. При изгрева хората спирали да работят, прекръствали се и се обръщаликъм него така: „Слънчице мило" или „Ела, боже, помози", или „Айде, дедо Господ,напреж днеска помагай". За него хората казвали: „То е нашият Бог и светия, дава ни живот,пази ни от злото, а, като зайде, ние оставаме сирачета без покровител" 47 . Народната вярастрого забранява да се вършат неприлични неща. „Слънцето е господ, затуй нищо лошо нетребе да се върши срещу него." Една част от забраните имат рационална основа, другисвидетелствуват за неговото почитане. Забранява се да се гледа в него, че „то изпива очите",да се мие лицето срещу него, че „се явяват струпи по лицето". Слънцето се смята за божеоко и не се изхвърля смет на изток, за да не се напраши. Такава почест на слънцето оказвалии другите славяни. При изгрева му поляци, украинци, белоруси, руси, сърби и др. спиралида работят и се прекръствали: ако човек иска да се помоли, но няма икона, се обръща къмслънцето или страната, от която изгрява. У всички славяни се среща поверието, че на летнияИвановден при изгрева си слънцето играе 48 .Слънцето е огнено кълбо, което ходи по небето. Сутрин, когато излиза от морето,грее слабо; на обяд грее най-силно, на средата на небето спира да си отпочине, после започвада слиза и е по-весело; на другия край на небето се скрива под земята и морето.Движението на слънцето определя и извършването на някои дейности. Едни се препоръчватда се извършват при изгрев, други строго се забраняват след залез. Така напримерслед залез не се мете, не се дава в заем, не се изхвърлят вода и смет 4Ч . Особено строги сатези забрани по отношение на родилка и новороденото, защото тогава започва времето навсички зли сили.Според българските народни представи слънцето изгрява и залязва в море и цяланощ пътува по море, т. е. по водата, която подпира земята М) . Подобни представи са познати22