U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

родица (15.VIII.) или св. Марина(17.VII.) са на земята. Най-разпространеное вярването, че те излизатот земята на Св. 40 или наБлаговещение, а на Ереминден(I.V.) излиза техният цар. Маринов.Д. Народна вяра... с. 105 и сл.;Маринов, Д. Жива старина. Русе,1897, кн. 1, с. 155.155 Георгиева, Ив. Един стариненкулт в Родопите, Странджа и междуречиетона Струма и Места. —Родопски сборник. Т. 3, С, 1972,с. 160. В ареала на Родопите, вСтранджа, средното и долнотомеждуречие на Струма и Места св.Марина е господарка — сайбияили висия (в Странджа), на змиитекоя змия трябва да се прибере, акоято е гершна, да остане навън.356 Каранов, Ефр. Змеят (аджер) измията (зъмя) в българската народнапоезия. — ПСп, № 9, 1884,с. 129; Георгиева, Ив. АЕИМ570—II.357 Маринов, Д. Народна вяра...с. 107; Откровение Варухово.Апокрифи, с. 72.35s В народна приказка като благодарност,задето овчар спасявазмия от пожар, тя плюе в устатаму и той започва да разбира езикана животните. Птици му посочиликазан злато и той станал много богат.Жена му, която била многолюбопитна, не го оставяла на спокойствие,докато не й издаде тайната,независимо че той след товаще умре. Накрая, като не можал дасе справи с нея, той се приготвилда й каже и да умре. Кучето започналода плаче, а петелът да му сеприсмива: той, петелът, имал 40жени и ги управлявал, а човекътедна не може, не вземел тоягата дая накаже, а легнал да умира. Катого чул, овчарят веднага станал ипослушал съвета му. Шапкарев, К.Сборник, Т. 4, №135, 168, 229;СбНУ, 13, с. 212; СбНУ, 15, с. 127;СбНУ, 19, с. 127; Д. Маринов, Народнавяра... с. 106.359 Пак там. За безценния магическикамък, който носи змията. —Кепов, Ив. Народописни, животописнии езикови материали отс. Бобошево, Дупнишко — СбНУ,42, 1936, с. 125; АЕИМ 516, с. 7(Пирдопско)."'" Който носи яйца от змия, не голови куршум. „Ризите" й са лековитии се носят на пояса. Особеноголяма е силата на главата назмията, убита на Гергьовден, Благовецили Св. Четиридесет. Тя сеноси за здраве, против уроки или яноси жена, която иска да роди иличиито деца умират. През глава назмия пресипват жито, когато сеят,за добра реколта. Съществувапрактика в глава на убита змия дасе насади босилек — когато поникне,той е лековит и помага да севиждат лоши духове; насаден лук взмийска глава трябва да го яде жена,чиито деца умират. Георгиева,Ив. АЕИМ 776—II, с. 20, 29, 47;-570—II, с. 46; Шишков, Cm. Народниобичаи от Еникьой и Габрово.— PC, 3, 1890, с. 39. По посаденияи поникнал боб в главата назмия се гадае за броя на децата.Сади се босилек в главата на първатаубита на Благовец змия и катопоникне, се носи, за да се виждадяволът. Ватев, С, С. Петков.Материали по народна медицина вБългария. —СбНУ, 21, 1905, с. 63.Главата на убита змия се носи противболестта гуша. Георгиева, Ив.АИЕМ, 778—II, с. 36, или от жена,чиито деца умират, или жена, коятоиска да роди — пак там, 768—II, с. 92 (с. Делчево, Гоцеделчевско).Лековита за добитъка е ипшеница, поникнала в глава наубита пред Гергьовден змия —с. Долен, Гоцеделчевско. Георгиева,Ив. АЕИМ 768—II, с. 119. Задобра реколта се сее жито, пресипанопрез главата на убита змиямежду Голяма и Малка Богородица.Змията участвува и в някои гадания:жена без деца сади боб вглавата на убита змия, оставя я вхралупа на бук извън село, дето петелне се чуе, и колкото зърна поникнат,толкоз деца ще роди. —PC, 3, 1890, с. 39.1(11 СбНУ, 42, с. 241 — жена бездетка,за да роди, вместо дясно изяждаляво крило от риба и ражда лютазмия.362 Петров, П. За някои декоративниелементи на кръговидните истволестите паметници на Балкано-Карпатскатаобласт — ИЕИМ,8, 1965, с. 208. При изнасяне намъртвеца стара жена изгаря строшеновретено и рисува змия върхуопънато от 4 жени платно, с коетопокриват мъртвеца. Само в ЮжнаБългария се среща представата, чеима „гробна змия" — смок, и затовасе рисува върху покрова. Вж. иАЕИМ 516, с. 7. Георгиева, Ив.АЕИМ 661—II, с. 40. Според вярванеот с. Бърчево, Златоградско(записала М. Райкова) косата наневестата не бива да се вижда. Акоумре жена, която е ходела с непокритаглава, то косата й ще се превърнев змия. За връзка на коса измия — в съобщението на Иречек,К. Пътувания..., с. 377, за вярването,че косата на този, който убиезмия или смок вкъщи, ще опада.363 Арнаудов, М. Български народнипразници. С, 1943, с. 101; Георгиева,Ив. АЕИМ № 661—11,с. 52, 62; Мартинов, А. Народописниматериали от Граово —СбНУ, 49, С, 1958, с. 38. Обредътпротича обикновено, като се палиогън, който се прескача, или с огънобикалят къщата, стопанскиядвор, като се чукат железни предметии се нарича:Бягайте, змии и гущери,че отдолу идат татарида ви бесят с кантари.Ние у полето, змия у гората,змия у гората, ние у полето.Беште, змии и гущери, ютре еЙеремияЙеремия у поле, беште змии у море.364 Петров, П. Лечебните свойствана леската в народните поверия. —ИЕИМ, 16, 1974, с. 381, и сл.; Миладинови,Д. и К. Български народнипесни. С, 1961, с. 643; Георгиева,Ив. АЕИМ 576—11, с. 61. Прездните на пролетното излизане назмиите и тяхното обредно прогонванене се работи, не се шие, не сеготви, не се вари нищо на огъня,„за да не врат змиите като водата".Георгиева, Ив. АЕИМ 777—1,с. 27; 661—11, с. 57; Ваеилева М.Календарни обичаи. — В: Добруджа,Етнографско, фолклористичнои езиковедско проучване. С, 1974,с. 325.365 В Свиленградско на 1 март илив понеделник след Сирни заговезнисутринта пред слънце майката давапо едно парченце на всеки, предида го хапне, казва: „Змийка га еу долчинка, я ке съм у барчинка,змийка га е у барчинка, я ке съм удолчинка." Като станат в понеделник,на тримерото зад вратата взематзмиурки и дават на децата, катоказва три пъти: „Змия над пъти под път, а я по среда пътя", за дане ги гледат през лятото (с. Бръшлян,Бургаски окръг) Георгиева,Ив. АЕИМ 576—11, с. 61. На Сирнизаговезни в Средните Родопипод клина, баницата, правят оттесто змийка и заедно ги изпичат.В Годечко змия от тесто се правина Бъдни вечер и се изяжда отвсички, за да не хапят змиите през101