U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

вито. Дори изсъхнало дърво на изворили църква, както и старо дърво,не се сече, защото се вярва, чеще се случи нещо лошо. Не се сечеи миросано дърво, и кръстато дърво.На вековно дърво на Св. Троицасвещеникът слага кръст, пробиваго със свредел и слага тамян. —Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II,с. 76; 576—II, с. 21. Според народнитевярвания под големите дърветане се спи, защото там се събиратсамодиви и зли духове. Характеренмомент за старата славянска сватбае бракосъчетанието под дърво.У нас са запазени само единичниспомени за венчаване под голямодърво (дъб), при и под буково дърво,на което е складирано сено(с. Габрене, Петричко). Георгиева,Ив. Народен мироглед, с. 404.Бракосъчетание под дърво със сеноили слама се среща и у други славянизимно време — сеното заменязелената трева, а по-късно се осмислякато символ на богатство,плодородие и против уроки и магии.Сумцов, О. Н. О свадебнмх обрядахпреимущественно русских.Харьков, 1881, с. 181.233 Илиев, Ат. Растенията от българскофолклорно гледище. —СпБАН, 1919, № 18, кл. ист.-фил. 10, с. 101.234 Любенов, П. Баба Era или сборникот вярвания, народни лекувания,магии, баяния и обичаи, Търново,1887, с. 30. Обредът се извършваот мъж и жена на Коледа,Трифоновден (нарича се и трифоносване),Гергьовден. Мъжът замахвас брадва да отсече дървотос думите „Ке те отсека", а женатаказва: „Немой, то догодина ке рода."Това се прави три пъти. Георгиева,Ив. Народен мироглед,с. 466.235 На Бъдни вечер чехите канятдърветата да вечерят, а в Моравияс тестени ръце на Коледа гладятовошките да родят. В Полша, Сърбияи Русия е известен обичаят дазаплашват дърветата, че ако не родят,ще ги отсекат. Илиев, Ат. Растителнотоцарство в българскатанародна поезия. — СбНУ, 7,с. 326.236 Романска, Цв. Апокрифите засв. Богородица и българската народнапесен. — СбБАН, 34, с. 135;Драгоманов, М. Забележки върхуславянските религиозно-етическилегенди. — СбНУ, 10, 1894, с. 63;Българско народно творчество.Т. 2, С, 1961, с. 261. '2 7 Цухлев, Д. История на българскатацърква, 712—715. Българсконародно творчество, т. 2, с. 261;Петканова, Д. Апокрифна лите-238 Петканова, Д. Цит. съч., с. 157;СбНУ, 2, 1890, с. 165; Гинчев, Ц.Народни приказки. — ПСп, 1882,№ 3, с. 174.239 Сумцов, Н. Ф. Культурнне переживания.Киев, 1890, с. 8.240 В Дагестан против зли сили навратата се слагат еленови рога илиглава на елен с рога. — Кильчевская,3. В. От изобразительности корнаменту. М., 1968, с. 38. Катокосмически символ еленът се срещаи в руското изобразително изкуствовърху жилища, хурки, обреднихлябове, шевици.Култът към елена според Б. А.Рьюаков (Язмческое мировоззрениерусского средневековья — ВИ,1974, № 1, с. би сл.) възниква презмезолита—неолита, когато първобитнителовци, преследвайки еленовистада, се ориентирали позвездите, което намира отражениеи & названията на някои звезди. ВОнежкото езеро в гробовете се намирателенови украшения, а в Алтай— Пазирикската могила отбронзовия век — коне, возещи погребалнаколесница, на която имазлатни маски на елени с рога.241 Окладников, А. П., Мартинов,А. И. Сокровища томскихписаниц. Наскальнне рисункизпохи палеолита и бронзм. М.,1972, 221—226. Във вярванията надревните ловци от сибирската тайгаи европейския север еленът олицетворяватрите свята на вселената.Вероятно слънцето приема образана елен в представите на скити,сармати, масагети, тагарци. Заелена като водач на умрелия взадгробния свят. — Алексеев,Н.А. Раннме форми религиитюркоязмчнмх народов Сибири,М., 1980, с. 175. Според лопарите,за които вероятно еленът е тотем,божеството на гърма Арома—Телесе представя като гигантски ловец,преследващ елен със златни рога.Който види очите на елена, ще ослепее.Стрелите на Арома са мълнии.Ако една от тях попадне в елена,ще стане земетресение, вторатастрела ще предизвика пожар по зе-I мята, а от третата ще настъпикраят на света. В гръцка приказкаслънцето връща на елен девойкатаЛетико на земята. — Матов, Д.,Цит. съч., с. 299; Соколова, 3.Культ животнмх в религиях. М.,1972, с. 88; Окладников, А. П.Олень — золотне рога. М., 1967,с. 62.242 Като символ на безсмъртиетона душата те се срещат в Европав гробове още от каменната епоха.Сумцов, Н. Ф. Цит. съч., с. 6. Бессонова,С.С. Религиознме представленияскифов. Киев, 1983, с.117. Еленовите рога се срещат ивърху колхо-кобанските браДви.243 Иречек, К. Стари пътешествияпо България от XV до XVII столетие.— ПСп, 1883. № 6, с. 67.244 За елена в скитско-сибирскиязверинен стил — Федоров-Давмдов,Г. А. Искусство кочевникови золотой Орди. М.,1976,с. 79, 191. Често срещаното изображениена елен с подгънати кракасе тълкува като галопиращ илилегнал за жертва. Изображения наелен се срещат и у нас — статуеткатана еленче от Севлиево отVIII в. пр. н. е.; рисунка върху късглинен съд от с. Г. Манастирица,Русенско, графичните рисунки отПлиска, Мадара, Преслав — IX—XI в.; от средновековието е красиватагрупа елени в пещерата Говедарникадо с. Царевец, Врачанско.Ovcarov, D. Grafiti medievaux dePliska et de Preslav. Culture et art enBulgarie medievale (VIII). Sofia,1979, p. 58; Мичев, М. Скални надписии рисунки при с. Царевец,Врачанско. — Векове, 1969, № 2,с. 36. Вероятно като слънчев символ,свързан със земния огън, можеда се тълкува изображението наелен върху свещник от края наXIX в. от църквата в Арбанаси.Божинов, Ал., Хр. Вакарелски,Д. Друмев. Ковано желязо,с. 1957, обр. 131.245 Бешевлиев, В. Прабългарскиамулети — ИНМ Варна, 1973,с. 61 за връзката на рогата на еленас прабългарския знак Y (ипсилон).Георгиев, П. ИзЪбражение начетирилико славянско божество отПреслав — Археология, 1984 № 1,16—17 — прави връзка на елена иПерун. Ботов, К. Редки изображенияна търновската сграфито керамика— Културата на средновековнияТърнов. С, 1985, 136—137.246 Маринов, Д. Народна вяра...с. 83. Еленът носи и кръст на рогата— който убие такъв елен, щеумре, гласи друго поверие.247 Сумцов, Н. Ф. Цит. съч., 7—8.В житие на Евстатий Плакида,стратилат при цар Траян, се отбе-93