Лекува се чрез баене, заклеване и наричане. В апокрифната литература са запазени молитвиот тресавиците, чийто вероятен автор е поп Йеремия 169 („Недруг естествений егоже тресавицамиименують иако же бает Еремия поп болгарски"), като използува редакция на Сисиниевамолитва.Сисиниевите молитви разработват стари езически митове и през вековете са имал!поддръжка в местните народни вярвания 17 °. В „Сказание о трясавицах" тресавиците са седем дъщери на Ирод или седем жени, излизащи от морето, което напомня някои античимитични същества. Сисиний ги запитал: „Окаяни дяволи, защо сте дошли тука?" Те отговсрили, че са дошли, за да мъчат човешкия род, като посещавали пияниците, ленивците, непсчитащите празниците, а най-много родилките, на които умъртвяват малките деца. Именатна тресавиците са: Тресея, Огнея, Ледея, Гнитея, Гинуша, Глухея, Ломея, Похнея, ЖелтоКаркуша, Гледея, Невея. Тези названия отразяват персонифицирането на болестното съ
или... седи на пакьо урочица...(С6НУ, 16—17, с. 263, Драгоман)Сред народа са познати други видове заболявания, причинени от зли духове, найчестоот самодивите, при нарушаване на свързаните с тях забрани. Човекът получава обрив,схващане или полуда (paralysis, hemiplegia, paraplegia) 183 . Едно от тежките заболявания, причиненоот вонкашните (самодиви и други митични същества) е вонкашната болест, черна,нехе.ш болест, детешката болест (epilepsia) 184 .Народните лечебни практики са изградени на основата на мирогледни представиза болестта, и съчетават рационални познания и ирационални магически действия. Емпиричниятопит е отразен в употребата на различни растения, чиито лечебни качества обаче сазамъглени в съзнанието на хората от суеверието. Така често споменаваните самодивскирастения, с които са свързани много поверия и обреди като росен (dictamnus albus), дивпелин (artemisia vulgaris), са с възбуждащ ефект върху нервната система и в народната медицинасе употребяват против епилепсия и нервни припадъци |85 .Познати и прилагани са различни магически действия за откриване причината зазаболяването. Най-често по очертаната фигура (при леене на олово, чупене на яйце, коетопредварително е прекарано по тялото на болния) баячката открива причинителя на болестта.При нагазваме на лошо, самодивско място се прилага блажене (ръсене мястото с подсладенавода) 186 , за да бъдат омилостивени тези същества.При баене от различни болести се използуват някои основни елементи: огън, вода,железни предмети, зелена паница, босилек; баятелните формули или „заплашват" болестта"", или я отпращат „да си ходи".Сред магическите обреди е паленето на жив (нов, див) огън. Той се пали на чуждсинур, на кръстопът или на две дерета, чрез триене на две дървета от двата мъже (близнациили мъже със само име, което не се повтаря в селото); през огъня минават хора, добитъки от него се занася вкъщи.Друга практика е провиране на болния през скала, пояс, корен на дърво, през разцепснана две шипкова или къпинова пръчка. Болният се провира три пъти и оставя дрехатаили конец от нея. Да се оставя дреха, конец или парцалче при пиене на вода, под дърво,особено при лекуване, е често срещана практика до началото на века 188 , особено по отношениена природни обекти, чиито господарки са самодивите. Това е магическото действие ипринадлежи към парциалната магия, при която се заменя цялото (в случая човекът) чрезчаст от него (дрехата). В народната вяра и обредност отделни части от костюма, като калпак,пояс, забрадка, потури, риза, могат да заменят индивида |89 . Затова и в този случайобичаят да се оставя конец, пояс, забрадка има смисъл на човешки еквивалент. Частта отдрехата заменя човешката жертва, която свръхестествените същества биха взели, което личиособено ясно при лечебните практики. Представата, че оставяйки конец от себе си, човекътоставя болестта, е значително по-късна.Лечението на болести от различен характер е свързано с определени мирогледнипредстави за времето и пространството, за положението на небесните тела, за дните наседмицата. Например в Ямболско баенето се прави, когато месечината намалява (за да сеизгуби болестта), три дни подред, след залез или сутрин рано вторник, четвъртък и събота,но не и понеделник, за да не се „запонеделничи" болестта. В Ломско за всички болести себае денем, а само за самодивска болест — нощем |9 °.При заболяване също се преспива в църкви, манастири; търкалят се по роса наГергьовден, а в Родопите ходят да се мият на лява вода (която се завъртва наляво).За предпазване от болести освен почитането на определени празници, преди всичкоСв. Харалампи, се носят апотропеи и главно бял лук (чесън), болестите се наричат с евфемизми.171
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ
Change language