жества са по-древен вариант на умиращите и възкръсващите. В нашата легенда наистина секасае за поява и изчезване на животното, което по-късно става инкарнация на божествотона лова. Вярата във възкръсването на животното е залегнало в обреда, който цели и да сезапазят творческите елементи, като се събират кожа, кости, кръв. Затова при жертвоприношениекръвта се събира на едно място, а костите се заравят, за да може животното отновода се възроди, което се среща във вълшебните приказки 255 .Другият момент, който отразява легендата, е свързан с лова. Едни от най-древнитебожества на лова са еленът и сърната, любими животни на Артемида. Артемида—Бендидав земите на траките, се изобразява като яздеща елен. Тя покровителствува всички дивизверове. Свързана е с почитане на скали, реки, животни. Обединява божеството на вегетацията,господарка е на зверовете и е покровителка на местности, скали и води. Често стоипод свещено дърво. Неин атрибут е и луната 256 .В примитивните общества, когато ловът е бил основен поминък и източник за препитание,възниква и представата, че той е чисто и свято дело. Ограничаването на половотообщуване преди лов в ловния сезон на определени животни с цел да се предотвратят конфликтитепоради ревност във формиращите се човешки колективи е бил един от пътищатаза преодоляване на „зоологическия индивидуализъм" Ь7 . Като преживелица половото табусе запазило почти до наши дни преди лов (както впрочем и при други стопански обичаи,например преди първа сеитба, оран). Неслучайно богинята на лова Артемида е девствена.Вероятно към родовото общество, когато ловът осигурявал основното препитание,запазването на ловните животни от тяхното безсмислено избиване е било важен момент въввзаимодействието между човека и природата. Наказанието за убиване на повече животни,отколкото е нужно за препитание, както и на някои по-редки видове, е отразено в грузинскияловен епос и в северноруските легенди. В грузинска легенда ловец убива еднорог елен и чувагосподарката на зверовете да вика: „Убиха еднорог, уморен беше, току-що от гумното сидойде" (според грузинските вярвания, както и в българските гатанки, небето е гумно); тяпроклина да загине ловецът и неговото потомство 258 . Митът за Актеон съдържа подобенмомент — той е наказан от Артемида, че убил необикновен елен с пъстра кожа и големирога, и тя го превръща в елен, който ежегодно бил принасят доброволно в жертва по времена обреда, съдържащ убийство и изяждане на божеството 259 . Гръцкият епически герой Дигенисумира, защото убива необикновения елен с разпятие на рогата и звезда на челото. Тозимит също напомня легендата за доброволното принасяне на елен в жертва, съвместнотоизяждане, събирането на останките, за да възкръсне отново. По-нататък този обред можеда бъде прикрепен към много божества, загубвайки своята първоначална връзка с лова,особено с развитието на земеделието.Според разпространена легенда, доскоро запазена и у грузинците, господарката назверовете си избира любим сред смъртните ловци. Той не бива да издава връзката си с нея,както и причината за богатия лов, което той не спазва, и загива 26 °.Това напомня българската митологема за любовта на самодивата със смъртен овчар.Докато самодивата запазва образа си на ездачка и ловджийка и е свързана с диватаприрода, то овчарят е образ, заменил ловеца вследствие развитието на скотовъдството катоосновен поминък. Самодивата разкъсва своя любим — един често срещан мотив в народнатапоезия. Това става, когато той издава тяхната любов и неговите близки се опитват даги разделят. Особено интересен е образът на Вида самовила, която убива Иве, който е налов, и с песента си нарушава тишината на нейните владения, но после тя сама го съживява.Митовете за умиращи и възкръсващи божества, чиито корени са в пределинистичната религияи генетически се свързват с религията на Крит, М. Азия и Тракия, отразяват периодичнотоумиране и възраждане на природата. На ловния стадий обаче вероятно това сепредставя като периодично изчезване и появяване на вида животно, основен източник запрепитание, и се свързва с обредите за неговото размножаване и периодично редовно появя-51
ване през пролетта. Периодично явяващо се и изчезващо животно, както бе посочено, е постарапредстава от тази за умиращо и възкръсващо животно. То по-късно става атрибутна божеството. С развитието на скотовъдството и земеделието идеята се разширява, катоумирането и възкръсването се отнасят за цялата природа. При ловния стадий жената егосподарка на животните (което е отражение на матриархалните отношения), а ловецът,смъртен мъж, загива, като се превръща в животно, което е убил или от което загива (Атис,Актеон).Първоначалният смисъл на легендата за самоволната жертва на елена с времетоизбледнява и често еленът се заменя с крава или бик, които имат по-голямо стопанскозначение. Легендата се прикрепя към определен християнски празник (Гергьовден, Петровден,Илинден) и получава някои нравствени оценки (хората станали грешни, еленът трябвада се коли от честен и праведен човек, не се явява, защото не го оставили да си отпочине).Митичният образ на елена в българския фолклор е твърде сложно явление. Типологическипаралели се откриват с вярванията на народите от широк ареал на Евразия. От етногенетиченаспект може да се допусне, че той е резултат от наслагване на митологичните представина етническите компоненти на българската народност, но окончателно създаден под силнотовъздействие на митологичната традиция на античното тракийско население.Орел. В българските народни вярвания орелът живее по високи планини и излиза над облаците,където духат бесни ветрове. Той единствен достига горния свят и слиза в долния.Орелът не остарява, защото отива накрай света, където се къпе в езеро с жива вода, иотново става млад. Съществува забрана да се разваля орлово гнездо, защото ще настъпиголямо нещастие. Вярва се, че на синор, където има орел, не бие град, защото орелът излизаи отвежда градоносния облак 261 . Затова орелът е на особена почит — в Софийско му оставяткурбан агнешка плешка 262 .Орелът според народните възгледи предвожда градоносните облаци и се бие с тяхили ги отвежда там, където трябва да бие град. Когато видят градоносен облак, хоратастрелят, за да изплашат и върнат орела, който го предвожда.По своите стопански функции орелът се сближава със змея. Според сведения отСофийско 263 змейове са петлите и орлите — вярване, което се среща и у сърбите. В Родопитезмеят също приема образа на орел. Според поверие в Пиринския край орлето свива гнездона явор и оттам брани градушката 264 . Ако в селския синор има орел кръсташ или змей, теизлизат горе и се бият с облака хала или пък го откарват в друга посока 265 .Според сведения от средата на XIX в. митичният образ на орела се свързва с небетои подземния свят. Той има 4 крила, произвежда ветрове или самият той е вятър 266 .В народните представи и вълшебните приказки се среща дърво с орлово гнездо.Дървото най-често е дъб, явор, бряст, бук, на чийто връх има гнездо с орлета, които едназмия изяжда всяка година 267 . Орелът е посредник между световете. Той единствен може дадостигне горния свят. Във вълшебните приказки той изнася героя от долната в горната земяили му помага да достигне страната на самодивите. В тази митологема, в която присъствувасветовното дърво, змията и орелът олицетворяват двете противоположни начала: земно,хтонично, и небесно.В средновековното изкуство често срещана композиция е борбата на орел и змия.Това изображение се среща и у източните народи (още III в. пр. н. е. в Китай, а после и наЗапад). В духа на християнството се тълкува като борба между доброто и злото. У насподобни сцени се срещат на врати и над входни пространства на църквите „Св. Богородица",Хасково, „Св. Никола", Охрид (XII—XIII в.), в Долнобешовишкия манастир, Врачанско,1852 г. Народната представа вероятно е отразена в изкуството — групата орел и змияолицетворява небето и земята, опозицията горе — долу. По-късно получава и моралнаоценка и се осмисля като борба между доброто и злото, между християнството и езичеството.52
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49: прабългарите. Чест
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ