12.07.2015 Views

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

жества са по-древен вариант на умиращите и възкръсващите. В нашата легенда наистина секасае за поява и изчезване на животното, което по-късно става инкарнация на божествотона лова. Вярата във възкръсването на животното е залегнало в обреда, който цели и да сезапазят творческите елементи, като се събират кожа, кости, кръв. Затова при жертвоприношениекръвта се събира на едно място, а костите се заравят, за да може животното отновода се възроди, което се среща във вълшебните приказки 255 .Другият момент, който отразява легендата, е свързан с лова. Едни от най-древнитебожества на лова са еленът и сърната, любими животни на Артемида. Артемида—Бендидав земите на траките, се изобразява като яздеща елен. Тя покровителствува всички дивизверове. Свързана е с почитане на скали, реки, животни. Обединява божеството на вегетацията,господарка е на зверовете и е покровителка на местности, скали и води. Често стоипод свещено дърво. Неин атрибут е и луната 256 .В примитивните общества, когато ловът е бил основен поминък и източник за препитание,възниква и представата, че той е чисто и свято дело. Ограничаването на половотообщуване преди лов в ловния сезон на определени животни с цел да се предотвратят конфликтитепоради ревност във формиращите се човешки колективи е бил един от пътищатаза преодоляване на „зоологическия индивидуализъм" Ь7 . Като преживелица половото табусе запазило почти до наши дни преди лов (както впрочем и при други стопански обичаи,например преди първа сеитба, оран). Неслучайно богинята на лова Артемида е девствена.Вероятно към родовото общество, когато ловът осигурявал основното препитание,запазването на ловните животни от тяхното безсмислено избиване е било важен момент въввзаимодействието между човека и природата. Наказанието за убиване на повече животни,отколкото е нужно за препитание, както и на някои по-редки видове, е отразено в грузинскияловен епос и в северноруските легенди. В грузинска легенда ловец убива еднорог елен и чувагосподарката на зверовете да вика: „Убиха еднорог, уморен беше, току-що от гумното сидойде" (според грузинските вярвания, както и в българските гатанки, небето е гумно); тяпроклина да загине ловецът и неговото потомство 258 . Митът за Актеон съдържа подобенмомент — той е наказан от Артемида, че убил необикновен елен с пъстра кожа и големирога, и тя го превръща в елен, който ежегодно бил принасят доброволно в жертва по времена обреда, съдържащ убийство и изяждане на божеството 259 . Гръцкият епически герой Дигенисумира, защото убива необикновения елен с разпятие на рогата и звезда на челото. Тозимит също напомня легендата за доброволното принасяне на елен в жертва, съвместнотоизяждане, събирането на останките, за да възкръсне отново. По-нататък този обред можеда бъде прикрепен към много божества, загубвайки своята първоначална връзка с лова,особено с развитието на земеделието.Според разпространена легенда, доскоро запазена и у грузинците, господарката назверовете си избира любим сред смъртните ловци. Той не бива да издава връзката си с нея,както и причината за богатия лов, което той не спазва, и загива 26 °.Това напомня българската митологема за любовта на самодивата със смъртен овчар.Докато самодивата запазва образа си на ездачка и ловджийка и е свързана с диватаприрода, то овчарят е образ, заменил ловеца вследствие развитието на скотовъдството катоосновен поминък. Самодивата разкъсва своя любим — един често срещан мотив в народнатапоезия. Това става, когато той издава тяхната любов и неговите близки се опитват даги разделят. Особено интересен е образът на Вида самовила, която убива Иве, който е налов, и с песента си нарушава тишината на нейните владения, но после тя сама го съживява.Митовете за умиращи и възкръсващи божества, чиито корени са в пределинистичната религияи генетически се свързват с религията на Крит, М. Азия и Тракия, отразяват периодичнотоумиране и възраждане на природата. На ловния стадий обаче вероятно това сепредставя като периодично изчезване и появяване на вида животно, основен източник запрепитание, и се свързва с обредите за неговото размножаване и периодично редовно появя-51

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!