U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Павловден (30 юни), Горещниците (15—17 юли), Ягус (1 август в Родопите), Св. Спиридон,(12.XII.), Св. Катерина (24.XI.). Обичаите и поверията, спазвани на Игнажден (20.XII), Атанасовден(18.1), Еньовден (24.VI), Илинден (20.VII), показват тясната връзка между огъняи слънчевия култ. Митичното отношение на яйцето—огъня—пилето като слънчеви символие налице в обредите на Игнажден, което вероятно ни отвежда към индоевропеиския култна огъня (сравни Агни и Игнат).Във Велес и Прилеп децата палят огън вечерта срещу Коледа или рано сутринта,пеят и играят около огъня, като викат: „Коледе". В Странджа на Сирница се извършваобичаят Паликош. На дърво или на отсечен прът се поставя кош слама, която се запалва съсстрелба и около огъня се играе хоро. В Чипровци срещу Младенци момите палят огньове повисочините.Огънят заема важно място и в погребалната обредност. Опалването е вид магическодействие против превъплътяването, а прехвърлянето на три живи въглена през рамопреди влизане вкъщи има очистителен характер, с което се прекъсва връзката с опасния духна покойника 420 .Сведения за средлетни огньове, палени на Еньовден, са твърде оскъдни и се отнасятглавно за Тракия 421 . Към разглеждания кръг обичаи може да се отнесе нестинарството,срещано в някои селища между Странджа и Черно море почти докъм средата на XX в. 422 .Най-характерен момент е обредният танц върху огъня. Времето на неговото календарноприкрепване — най-често на 21 май (Св. Константин и Елена), 17 юли (Св. Марина), 20юли (Св. Илия), т. е. към дни, свързани с промени в слънчевото движение и със слънчевиякулт, както и кръглата форма на огнената жарава дават основание да се предположи, ченестинарството е обичай, свързан с почитането на слънцето като небесен огън.От накратко приведените обичаи проличава народното схващане за огъня катоочистителна сила, която пропъжда злите духове. В народните обичаи са оставили следи найпримитивнитевярвания за огъня и-начините за получаването му: пада сам от небето, получавасе чрез триене. В друг кръг обичаи (Бъдни вечер и особено Сирница) огънят, кактобеше посочено, е свързан със слънцето — вид слънчева магия. Хората около огъня, запаленотоколело и др. са образ на слънцето и символизират слънчевия кръг, оратниците —неговото движение, а стрелите — неговите лъчи. Магическият смисъл на обредите се състоив поддържането и активизирането на слънчевата светлина. В старославянските вярванияземният огън е родствен със слънцето — небесния огън: „Солнце царь, сьшъ Свароговъ ежеесть Дажьбогъ." Огънят е бил почитан от древните" славяни „И огневи молятся, зовуще егоСварожичемъ" 423 .Вода. Според народните представи водата е повече от земята. В дуалистичнитс космогоничнилегенди преди създаване на съвременния свят вода е покривала земята, т. е. тя е първияти вечен елемент в творението на света.В народната обредна и лечебна практика водата заема много голямо място. Безвода на трапезата на Бъдни вечер, Гергьовден, Спасовден не се кади. Особена магическасила притежава мьлчаната вода — донесена при пълно мълчание, както и водата, загребананаведнаж и донесена от момиче с живи родители. Например при напяване на пръстенисрещу Еньовден водата се донася в бял медник или гърне, оставя се да пренощува подзвездите, на покрива или под трендафил.Лечебната сила на водата е особено голяма през определени дни. На Гергьовденв Средните Родопи се къпят за здраве в ляв извор. Народната вяра приписва магическа силаи на росата. Най-често сутрин на Гергьовден се търкалят по росната трева за здраве. С росасе заквасва млякото, но тя се използува и за вредоносни магии. На Еньовден магьосницатаобира росата от чуждите ниви, която после изцежда в своите. Аналогични поверия за магическатасила на росата се срещат у чехи, руси, литовци, германци, французи 424 . Тази роляна росата се определя от небесната й семантика — съществува представата, че нощем тяслиза от небето.71