97 Свалянето става в дол с вода, нагумното, на пусто място. В средатана гумното' място, където се вършее',в котел с вода, налята в потайнадоба, се слагат билки, а донего ново сито. Като стане потайновреме, магесницата, гола, с киткав ръце до котела, прави заклинаниеи гледа месеца. После влизавкъщи и се връща с ново гърне, иправи ново заклинание. Когатосвърши, взема ситото, обикаля къщататри пъти, отново отива прикотела и прави три заклинания,след което заклапя котела със сито.Топи китка в гърне, поръсва ситото,гумното на четири страни,себе си. Месецът започва да се яде,да потъмнява и мястото му оставапразно. На земята е тъмно, а нагумното е като ден. Месецът падаправо в ситото, надвисва над котелас водата. После, уморен, се качваи свети по-слабо. Това не севижда, а който го види, ослепява ионемява, докато около гумното сечува фучене на лошите духове. —Маринов, Д. Жива старина, с. 49;СбНУ, 13, с. 167. В някои села идосега се помнят имена на жени,„сваляли" месечината — Георгиеви,Ив. АЕИМ 570—II, с. 49, 90;576—II, с. 27; 660—II, с. I. В Разложко(Молерови, Д. и К. Цит. съч.,с. 407) се разказва, че магьосницатапримамва месечината с погачаи месечината слиза като шаренакрава.1,8 СбНУ, 12, с. 124; Ковачев, Й.Цит. съч., с. 36.w Moszihski, K. Op. cit., 461 и сл." Н1 Шахнович, М. И. Первобмтнаяфилософия и мифология. Л., 1971,с. 88. Според скандинавската Едаот първоначалния хаос най-напредпроизлязла небесната крава. Следиот подобни представи не са чуждии на древните гърци. Облаците сенаричат малгос, а дъждът сепредставя като доене на небеснитекрави. Свещено животно на Зевс ебикът, а Хера, неговата жена, носиепитета „волоока" и се среща изобразенас глава на крава. Една отпървоначалните функции на слънчевияАполон е пазач на стада.101 Матье, М. 3. Древноегипетскиемифн. М., 1956, с. 17. Селене севози на колесница, теглена от бикове.т Даркевич, В. П. Символи... с. 61и сл."" Иванов, В. В., В.Н. Tonopoe. Kсемиотической интерпретации короваяи коровайнмх обрядов у белорусов— ТЗС, 3, 1967, 64—70.104 Забмлин, М. Русский народ, егообмчай, обредм, предания, суеверияи поезия. М., 1980, с. 270. Хотентотитепри новолуние и пълнолуниецяла нощ танцуват и викат;„Дай повече мед и повече мляко."Тейлор, 3. Цит. съч., с. 338.105 Заедно със слънчевия лунниятсимвол се среща върху българскинакити за глава — Пунтев, П. идр. Цит. съч., с. 94, 107. Изобразеналуна върху сватбени хлябове иризата на младоженката у каракачаните— Kavadias, G. Pasteursnomades mediterraneens. Lescaracatsans en Grece. P., 1965,p. 249. В руското искуство — Даркевич,В. Символи небесннх светил...с. 60.106 Екзарх, Й. Цит. съч., с. 188.107 Змията се смята за образ на луната,която регенерира, изменя кожатаси и напомня фалос, и заемаважно място в магиите за плодородиеи раждаемостта. За връзкатана земята, луната и раждаемостта— вж. Томсон, Дж. Исследованияпо истории древногреческогообщества, Т. 1, с. 212; Фрззер,Дж. Золотая ветвь. М., 1928,с. 168; Romaios, СА. Cultespopulaires de la Thrace. Collectionde l'lnstitut Francais d'AtheneT. 18, Athene, 1948, p. 252.m Grimal, P. Dictionnaire de lamythologie grecque et romaine. P.,1963, p. 176; Процесия с факли еописана за празника на Бендида вАтина. —г Извори за старата историяи география на Тракия и Македония.С, 1949, с. 107, 108; Popov,D. The Cult of Bendis in Athens. —BHR, 1975, № 3, 53—63.109 Mythology of all races. Vol. I,1962, p. 186; Томсон. Дж. Цит.съч., с. 221.110 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 21 и сл.;Маринов, Д. Народна вяра..., с. 17и сл. Според легендата вълкъттръгнал да изяде воловете, те сеизкривили и затуй това съзвездиевърви все по крив път. Също такасе разказва, че когато един човекотишъл в гората за дърва, оставилколата си настрана, но дошла мечкатаи изяла единия вол. Но човекътбил юнак и я впрегнал вместовола. Тя обаче все дърпала настранаи затова колата е изкривена. Товае колата според трети, с коятокумецът крадец откраднал слама.Тези, които наричат съзвезвиетохайдуци или харамии, смятат, че тосе е образувало от хайдути, коитооткраднали едно влахче (най-слабатазвезда в съзвездието) и бягатс него, а власите (други звезди) гогонят да го върнат.111 Съзвездието квачката се смятаза кокошка с 6—7 пиленца. Появатай се посреща със страх, тъй катоноси болест по стадата и от летенТодоровден те почват да боледуват.Това е свързано с вярването,че кокошката, която дотогава емътила, изтърсва перушината си,която е нечиста. Затова срещу 8юни всеки вкарва стадото под покрив,за да не се зарази.112 Попова, А. Цит. съч. Датите нанастъпващата пролет и есен не састрого определени. В названиятапроличава значението на пролетта(предлято) и на есента (подзима вРодопи, Странджа) като допълнителнисезони.111 Богданов, Б. Мит и литература.С, 1985, с. 91.114 Хезиод. Дела и дни. (382—390) — В: Злинские поз-тьг М.,1963, с. 154. — „Щом на изток започнатда изгряват Атлантиди—Плеяди, да жънеш побързай, а почнатли да залязват — за сеитба сезахващай. За четиридесет дни и нощисъвсем се скриват от очитезвездите Плеяди, после стават видими..."— с. 161 — „След катоПлеяди, Хиади и мощният Орионзастанат на запад — помни, че времеза сеитба е настъпило. За връзкатана Плеядите с атмосфернипромени и полските работи у индианците— Levy-Strauss, CI.Mythologique. II. Le miel auxcendres. P., 1966, p. 299 и сл.115 Небеса — Кристанов, Цв. Ив.Дуйчев. Цит. съч.. с. 67.116 Георгиева, Ив. За произхода наедин народен празник. В: Изследванияв чест на акад. М. Арнаудов,С, 1970, с. 430117 Попова, А. Кучето и мечкатав българската митология. — Векове,1987, ч№? 5,28-35118 Разказват, че Янкул и Янинкабили брат и сестра. Останали сирачетакато малки, те били харизанидалеч едно от друго. Когато Янкулпораснал и тръгнал да си търси невяста,видял сестра си и без дазнае, че му е сестра, я поискал зажена, но като разбрали, се разделили:Янинка станала Зорница,Янкул — Мами керван. Всеки 7 годиниведнъж се срещат. Подобна елегендата за Стана и Мильо, коитобили брат и сестра, откраднати оттурците.87
Твърде интересна е следната легенда:Една майка нямала деца ипомолила бога да й даде рожба,макар и люта змия. Родила синзмия. Когато пораснал, той поискалцарската дъщеря Деница. Вденя на сватбената нощ, майкатавидяла, че змията станала красивюнак, до него били св. Петка исв. Мария, а им прислужвала Деницаневеста. Като казала това накума, младоженците хвръкналикъм небето: Деница на изток, аЮнак звезда на запад. Събират сеедин път годишно и пак се разделят.119 Според друга легенда Кумоватаслама се образува от пръстта, коятоИсус хвърля, за да свали от небетосветещите точки звезди. —СбНУ, 30, с. 19; СбНУ, 8, с. 181.120 Ковачев, И. Цит. съч., с. 27,Jobes, G. Dictionary of Mythology,Folklore and Symbols. II, N. Y.,1961, p. 1103.121 Маринов, Д. ^ Народна вяра...c. 17; Ковачев, Й. Цит. съч., с. 89.122 Махнович, М. И. Цит. съч.,с. 89.Кристанов, Цв., Ив. Дуйчев.Цит. съч., с. 67, 72, 299, 331.124 Апокрифи, с. 31; СбНУ, 12,с. 164.125 Драгоманов, Д. Славянските религиознииетични легенди. —СбНУ, 8, 257—265; Ковачев, Й.Цит. съч., 49 : —50. За Тивериадскотоморе — Апокрифи, с. 31. Земятаи водата били на каша. Господотделил земята от водата, разтърсилземята за пъпа и водата се влялав ниските места. Небето е надупчено— звездите са очите набога. — Стаменова, Ж. АЕИМ880—II, Драгойново, Пловдивско.126 Също такъв съвет дали на господи таралежът, и св. Илия. Господзапочнал да шиба земята и тясе свила, но затова погрозняла, итой прокълнал ежа и той да се свиекато нея. От това се образувалипланини и долини. Според другалегенда планините се образувалиот това, че дяволът, като взел маяот дъното, стрил я в устата ей,'амаята започнала да расте, и той,нямало как, започнал да плюе —там, където падало, ставали планини.Те се образували и от брашното,което падало от скъсания чувална господ. Или когато господпобягнал към небето, след неготръгнала и земята. Местата, покоито бог минал, се издигнали повисокои когато господ казал на земятада спре, се образували планини.Долините и равнините са изкопаниот животните по заповед набога, за да се събира в тях вода ида има откъде да пият. Само орелътне изпълнил тази воля и неучаствувал в общата работа. Спореддруго предание някога хоратаправили кула, за да стигнат до бога,но без негово позволение. Затовабог я разрушил и потопил. Камънитеот нея, които стърчат, саднешните планини. — Ковачев, Й.Цит. съч., 54—55127 Разумник — Апокрифи, с. 336.В средновековната книжнина сепривеждали и доказателства закълбовидността на земята. — Отломкиот космография — Кристанов,Цв., Ив. Дуйчев. Цит. съч.,с. 345 и сл.128 Маринов, Д. Народна вяра...,с. 35. Мястото, където земята инебето се допират, подобно на българскитеповерия и в такива намного други народи се смята за недостижимои опасно. Така споредякутите там се намира краят на човешкатаи началото на дяволскатаземя. Там гори смъртоносен огън,със свистене пълзят червеи и гадове.— Пропп. В. Я. Историческиекорни волшебной сказки, с. 249.129 Среща се и представата, че дирецитестоели върху два вола. Надирека е вързан дявол, който ядедирека, но тъкмо да стане влакно,идва Великден и щом се каже:„Христос възкресе", дирекът нановосе изпълва, та земята не пада. —Ковачев, Й. Цит. съч., с. 52; Стаменова,Ж. АЕИМ 880—II, Караджолово,Пловдивско; СбНУ, 11,с. 73, Прилеп земята стои върхудве греди, те върху 2 вола, на коитодлаката (козината) се мени всякагодина и кожата подновява.130 СбНУ, 16—17, с. 25.131 Из архива на Любен Каравелов.С, 1964, с. 115. Ковачев. Й. Цит.съч., с. 52. Съществува забраната,когато се меси хляб, да се удрятнощвите, защото на бивола, койтодържи земята на рогата си, се струва,че го удрят по главата, и ставаземетресение; този вол и биволстоял на краката си на подземниясвят.132 Ковачев, Й. Цит. съч., с. 52;Апокрифи, с. 335. В Чепеларскиярайон на Средните Родопи се среща,твърде избледняла, представата,че земята лежи на рогата навол, който е върху риба. Като серазклатят корените му (вероятносе подразбира на дърво), се ползчава земетръс. — Запис на Р. Ст
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85: разваля! дрехите и
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ