U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

ната концепция за света в човешкото съзнание. По своята същност змията и змеят са слож]и противоречиви образи, свързани с определени космически и социални явления. В образазмея и ламята са запазени трансформациите на змията като праобраз, свързан с KOCMOIнията. Змията и змеят показват тясна връзка с космическите елементи и изпълняват onpejлена космогонична функция.Според българските народни вярвания, както беше вече посочено, змията е едот елементите, върху които земята се крепи; тя е обвила земята, за да не се разпукнесобствената си тежест 66 ; тя ежедневно отпива от водата, за да не се разлее, и предизвипотоп. Змията, като намалява слънчевата светлина, пречи да се изгори всичко, т. с. тяявява фактор в установяването и поддържането на космическо равновесие, на водния, телинния и светлинния баланс във вселената.Според редица древни митологии водният хаос и змията са били първоначалнивид на вселената. Често хаосът се изобразява като огнедишащ змей. Змеят олицетворятъмнината, нощта, небето, водата, дъжда, дъгата, облака 67 . Като основа на това съчетане послужило наблюдението на всяващите страх проливни дъждове и бури, придружелгръмотевици. Представата за вечната тъмнина преди създаването на света също се асоциис хаотичното състояние. Страхът от мрака е голям и за първите хора, и за хората от гкъсните епохи, че дори и християнската религия отрежда непрогледна тъмнина като нака:ние за грешниците в ада. Непрогледният мрак непрекъснато стимулира митотворческпроцес б8 . Египетският бог Атум заплашва, че ще унищожи всичко, което е създал, при косземята отново ще стане водна стихия, а богът ще се превърне в змия 6Ч .Признаването, че сегашният свят е резултат от развитие, че е предшествувандруг, несъвършен и страшен, е един от първите елементи на стихийна диалектика в съзнатто на примитивните хора. Самият въпрос, как е създаден светът, поражда u първите митсза неговото обяснение. Основното ядро на ведическия мит за борбата на Индра 70 (наречв химните „творец на светлината", „победител на мрака", „създател на слънцето") с гигаьския змей Вритра 71 , на египетския мит за бога слънце Ра п с дракона на подземния свАпоп намират своите типологически паралели в епоса на много народи. По всяка верояност той не е чужд и на траките 7 \ В тях е отразена идеята за устройството на света,борбата с природните стихии, привеждани в равновесие от митични същества, боговегерои, с което се осигуряват необходимите за живота светлина, влага и плодородие.Връзката на змея с водата е може би най-ранна. Във вярванията на австралийскиплемена липсва представа за дракон, а се срещат представи за змия с големи размери, коя -живее в река или извор; тя може да изпие водата, а после пак да я върне. Още в те:примитивни вярвания змията е стопан на водата и регулатор на космическия воден баланПо-късно тази роля преминава към змея, който може да причини суша, ако спре водатили пък да предизвика потоп. С развитието на религиозното съзнание тази функция се прнася върху герои и богове, които убиват змея и пускат вода 74 . Мотивът за змееборство!(на светец с дракон) се запазва и в християнството.Представата за змея — причинител на суша и наводнение, съдържа една важизакономерност, установена още от първобитния човек и митологизирана в народното съ:нание — една и съща стихия може да бъде полезна, но и вредна, ако е в нарушено равнов