ната концепция за света в човешкото съзнание. По своята същност змията и змеят са слож]и противоречиви образи, свързани с определени космически и социални явления. В образазмея и ламята са запазени трансформациите на змията като праобраз, свързан с KOCMOIнията. Змията и змеят показват тясна връзка с космическите елементи и изпълняват onpejлена космогонична функция.Според българските народни вярвания, както беше вече посочено, змията е едот елементите, върху които земята се крепи; тя е обвила земята, за да не се разпукнесобствената си тежест 66 ; тя ежедневно отпива от водата, за да не се разлее, и предизвипотоп. Змията, като намалява слънчевата светлина, пречи да се изгори всичко, т. с. тяявява фактор в установяването и поддържането на космическо равновесие, на водния, телинния и светлинния баланс във вселената.Според редица древни митологии водният хаос и змията са били първоначалнивид на вселената. Често хаосът се изобразява като огнедишащ змей. Змеят олицетворятъмнината, нощта, небето, водата, дъжда, дъгата, облака 67 . Като основа на това съчетане послужило наблюдението на всяващите страх проливни дъждове и бури, придружелгръмотевици. Представата за вечната тъмнина преди създаването на света също се асоциис хаотичното състояние. Страхът от мрака е голям и за първите хора, и за хората от гкъсните епохи, че дори и християнската религия отрежда непрогледна тъмнина като нака:ние за грешниците в ада. Непрогледният мрак непрекъснато стимулира митотворческпроцес б8 . Египетският бог Атум заплашва, че ще унищожи всичко, което е създал, при косземята отново ще стане водна стихия, а богът ще се превърне в змия 6Ч .Признаването, че сегашният свят е резултат от развитие, че е предшествувандруг, несъвършен и страшен, е един от първите елементи на стихийна диалектика в съзнатто на примитивните хора. Самият въпрос, как е създаден светът, поражда u първите митсза неговото обяснение. Основното ядро на ведическия мит за борбата на Индра 70 (наречв химните „творец на светлината", „победител на мрака", „създател на слънцето") с гигаьския змей Вритра 71 , на египетския мит за бога слънце Ра п с дракона на подземния свАпоп намират своите типологически паралели в епоса на много народи. По всяка верояност той не е чужд и на траките 7 \ В тях е отразена идеята за устройството на света,борбата с природните стихии, привеждани в равновесие от митични същества, боговегерои, с което се осигуряват необходимите за живота светлина, влага и плодородие.Връзката на змея с водата е може би най-ранна. Във вярванията на австралийскиплемена липсва представа за дракон, а се срещат представи за змия с големи размери, коя -живее в река или извор; тя може да изпие водата, а после пак да я върне. Още в те:примитивни вярвания змията е стопан на водата и регулатор на космическия воден баланПо-късно тази роля преминава към змея, който може да причини суша, ако спре водатили пък да предизвика потоп. С развитието на религиозното съзнание тази функция се прнася върху герои и богове, които убиват змея и пускат вода 74 . Мотивът за змееборство!(на светец с дракон) се запазва и в християнството.Представата за змея — причинител на суша и наводнение, съдържа една важизакономерност, установена още от първобитния човек и митологизирана в народното съ:нание — една и съща стихия може да бъде полезна, но и вредна, ако е в нарушено равнов
водна стихия. В сравнение с поверията на другите народи водната природа на змея в българскитевярвания и обичаи е значително ограничена от ламята и халата, които са и вторалиния в трансформацията на основния митичен персонаж. Стопанската функция на змея сепроявява в две направления. Той се бори с халата — опустошителен дъжд, чрез което осигуряваплодородие. Но самият той може да причини и суша, и наводнение по отношение начуждите. Неговата функция на стопан или вредител е в зависимост от принадлежността мукъм един от елементите в опозицията свой — чужд; добрият змей, змеят стопан принадлежикъм първия член.В източнославянския фолклор змеят заема отрицателна роля според някои изследователи.Неговите функции на стопан на водата и похитител на хора отговарят на постояннитеместа, с които е свързан, реката и планината 75 . В културата на балканските славяни тойе носител на доброто начало, а отрицателните персонажи са ламята и халата.Двойствената характеристика на змея, запазена в древни митове и поверия на съвременнинароди, произтича от противоречивата му същност, обединяваща противоположниелементи като вода и огън.Огнената природа на българския змей се проявява в редица поверия, за които сеспомена (че се явява като огнено кроено, кълбо, падащи звезди, че светкавицата се получаваот двубоя на змейовете и др.). Подобно на змея в индийския епос змеят в българскитеповерия сам се превръща в огнена стрела, а св. Илия пуска против ламята своите огненистрели — три стрелчета змейчета. В източнославянски поверия и приказки змеят лети катоогнено кълбо, на крилат кон, а от очите и устата му се сипят искри, пламък и дим 76 . Влетопис от 1028 г. се съобщава: „яви ся змщево на небесах jaKO видети всей земле"... „спаднепревелик 3MJft от небесе" 77 . У южните славяни е запазена много добре представата за змеякато владетел на гръмотевицата, като гръмовержец. С помощта на светкавицата той се биес другите змейове и хали.Анализирането на богатия индоевропейски материал също показва, че най-архаичнатахипостаза на гръмовержеца е змеят 78 . Змееборците сами имат природа на змей 79 . Ипо-късно божеството на гърма запазва своята змееподобна огнена природа у много народина Евразия 8
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117: ламя с три глави. То
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ