U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

ват. На мястото на съсичането й,в м. Излез, с. Гинци, Софийско, откръвта й поникнала синя трева. ВПиринския край се вярва, че чуматаизчезнала, откакто св. Харалампи(св. Илия) я затворил в шише.В Разградско (Тодоров, Д. Народенмироглед. — В: Капанци, С,1985, с. 273) св. Филип държал чуматавързана с 9 синджира. На деняв м. Чумин кръст до с. Костандец,където чумата била завързанаи заровена, се прави общоселскикурбан.164 Подобно изображение по спомениимало и в църквата в с. Момчиловци,Смолянско. По сведения наД. Маринов (Цит. съч., с. 492) наиконите св. Харалампи е изобразенда мъчи и бие чумата.165 Св. Аралампи държи пануклата(чума). Когато ходела по земята,оставяли казан вода и корито да секъпе. когато влезе, да се грее. Единстар човек й изгорил тефтера. Спореддруги донесли я от Влашко.Като влезли в селото, тя взела давика, защото нямало меки постели:„Врана коска да не донесит воовъ село! Што ме донесофте воовъ чкъркъ? (СбНУ, 16, 17, с. 27 —Охрид). В с. Д. Грашица чумататурила върху огнището едно гърненце,пълно със стрелки (угарци)от борина, или дръвца, палени отдве страни, с които ходела да стреляпрез нощта хората. Като задрямала,дядо Рапо откраднал стрелките.— Любенов, П. Самовили исамодиви. С, 1981, с. 17. Жителите,като мислели, че излязла от селото,заорали синора и сложили вземята катанец, но тя била вътре изатова Д. Грашица се нарича ощеЧумино село.166 Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II,с. 84; 661—II, с. 70; 770—II, с. 13;576—II, с. 59. Радева, Л. Цит. съч.,с. 82; СбНУ, 9, с. 94; 12, с. 144.167 СбНУ, 28, с. 195; Георгиева, Ив.АЕИМ 778—II, с. 45, 52; 576—II,с. 59; 570—II, с. 76, 42, 84. Вярвасе, че баба Шарка спи по плевните,в сламата, и в глуха доба, ако някойбръкне там, ще го ощипе с ноктитеси. Когато „тя работи", не сепреде, не се пере и пари вълна. Когатопосле трябва да се изпере вълната,а също и дрехите на детето,първо се пръскат със студена вода,а дрехите на детето престояват еднанощ, попръскани със студенавода, и после се парят и перат. Зашарката се оставя освен нещосладко (като круши, турта, масло)също гребен, сапун, корито с вода,за да окъпе детето си.168 Дражева, Р. Календарни обичаи.— В: Пирински край, с. 422;Василева, М. Календарни обичаи.— В: Добруджа, с. 302; Маринов,Д. Народна вяра..., с. 195. Внародна приказка Треските произлезлиот две мързеливи жени, коитоосиромашели, защото се хранеливсе със сладко. Тогава решилида тресат хората. Те търсели мекипостели, сладки ястия и питиета.Но една баба спасила болните, катоги научила да пият пелин, даядат чесън, да спят на твърда рогозка.После тези жени се оженилии родили деца, и така се размножили.— СбНУ, 14, с. 103., Прилеп.169 В „Словосв. Григорияо клетвахи суевериях — о книгах истинмх иложнмх" — о недузе естест$ен-ъмьи еже именують трясавици, баснисуть jepeMifl попа Болгарьскагоседмъ дщер и Иродовмхъ трясцамибасньствоваше. В Слово св.Отець како жити християном: б^саглаголемаго трясовицу творятъ.170 Петканова, Д. Апокрифна литература...,с. 134; Цухлев, П. Цит.съч., с. 712.171 СбНУ, 11, с. 89, Софийско;СбНУ, 4, с. 97, Търновско.172 Геров, Н. Речник на българскияезик, ч. III, с. 260.173 Така в Требник от XVII в. секазва, че Исус срещнал нежит и гопопитал къде отива: „И рече му нежит:аз иду в чловеку главу мозгизмрцати, зубу сокрушити, челюстисломати, уши углушити, очи ослепити,уста укривити, нос угугнити,главе болезнь ден и нощ." ТогаваИсус го заставил да се върне,да отиде в гората и да влезе в еленоваили овнешка глава, защото тевсичко търпят, и да пребъде докрая на небото и земята. НакраяИсус казва: „И тебе, бесевни нежите,началниче всекиму недугу, заклинаюте, нежите, отиди от рабабожия во имя отца и сина и светотодуха." Има и други подобни молитви,в които вместо Исус нежитътсреща архангел Гаврил, Козмаи Дамян, Йоан Кръстител. — Цонев,Б. Опис, II, 1923, № 622. В някоимолитви, имащи характер назаклинание и баене, се описва постепеннотостопяване и изчезванена нежита подобно на някои предмети.Например: „нежит с небаспаде, пастире слепи видевше егобез ногу гонеше его и без руку ешеего без свезаше его без ножа заклаше его. Изиде нежит от кости в м(са и от меса на власи, и тако растей се яко соль в воде в име отци сина..." Цонев, Б. Пак там, с. 13и сл. Или Йоан Кръстител, илгоспод изпращат своя ученик дпререже корените на нежита. Др>га молитва: „Адам име нежит. ИдАдам и даст Еве, Ева олову, олов!мору, море волнам, влъни краевикрай песку, песок траве, трава росе, роса слнцу. Солнце въсиявашеисьше роса. Тако да исьхнет нежиот раба божия во имя отца и сити стгО'духа..." Цонев, Б. Опис, II133—135. В Лекарственик от средата на XIX в. има молитва към свещеномученик Антим за лечение oiзъбни болести. В житието му с(казва, че имал благодат от боп„целити болезнь зубную. Почитасе на 1 април. — Бакалов, И. Материалииз областта на българскатанародна медицина. — СбНУ, 12с. 352.174 СбНУ, 14, с. 101, Котел.175 Геров, Н. Цит. съч., с. 260. Ахтаров,Б. Материали за българскияботаничен речник. С, 1939,с. 155, 222, 279.176 СбНУ, 13, с. 101, Котленско;СбНУ. 11, с. 89, Софийско.177 Кулишип, Петровип, Пантелип.Српски митолошки р)ечник, с. 210.178 Токарев, СА. Цит. съч., с. 105.179 Даль, Вл. Толковьш словарь животовеликорускаго язьжа. СПб. —М., 1881, т. 2, с. 518. В старорускиезик има значение на гной от рана.180 Според Хр. Гандев. Ранно възраждане.С, 1937, с. 42, нежит евампир, душа на умрял сродник,която се върти из къщи, връхлитана спящи, смуче мозъци и ги правикато овладени от болест.181 За етимологията на нежит —Dukova, U. Op. cit. LB, 27, 2, 1984,S. 34.182 Басанович, И. Материали за санитарнатаетнография... СбНУ, 5,с. 74, за Ломско пише, че това сахора с големи очи, с хиперемираниконюктиви; зли очи имали самомъжете. На урочасването от злиочи се приписват всички болестина децата, а също cephalagiahemicrania febr. intermittes y възрастните.|8 ' Д-р И. Басанович (цит. съч..с. 74) изброява болестите, които сеполучават от нагазване на самодивскомясто: gangraena pedum,enteralgia (самодивски пъпък).typhus (огница), nephritis, vitium190