U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

събраха и одумахада търсят мома детьовна.(Р. Попов, АЕИМ 980—II, с. Хлябово, Хасковско)Етнографски re данни от примитивните племена свидетелствуват, че децата, доколкотооще са непосветени, остават нечисти, в състояние на непълноценност и слабост. Затовадецата, починали преди тяхното именуване, т. е. утвърждаване в човешкия колектив, ставатзли демонични същества. Така също всеки неприет член на общността, който бъде погребанна нейната територия, носи само беди. Затова вероятно, където има заровено „незаконородено"дете, настъпва природно бедствие, което продължава, докато не се изхвърли трупа 77 .При градушка в Калотино пеят песента:Родила е Стана мъжко дете,не се чуди как го е родила,а се чуди с какъв синорда го повие.Недей боже, синора запази!(Зап. Д. Тошева, АКЕ)В представата за нави, лехуси, ерменки, които причиняват смърт на родилката,всъщност е залегнало едно народно обяснение за инфекциозно възпаление на родовите пътища,т. нар. родилна треска. В названието на заболяването се съдържа корена нав-навивница,навя болест, навясване, навие 78 . Страхът от духовете, които се смятат за причинители насмърт на родилката и кърмачетата, е бил толкова голям, че народът е изработил цяласистема от забрани, задължително спазвани от родилката и нейните близки. Когато вяратаотпада, тези практики продължават да бъдат спазвани на отделни места почти до края наXIX в. В тяхната основа са залегнали някои познания за опасността от простуда и инфекция,макар да се осмислят в ирационален дух — например да не излиза след залез, да неходи боса.Друга част от забраните имат отблъскващ или предпазващ магически характер исе свързват с огън, желязо и железни предмети, метла, чесън, червен конец, които предметиимат апотропейна и очистителна функция 79 .Сред най-разпространените названия за родилката до 40-ия ден е лехуса с изговорнидиалектни варианти. Според народното схващане родилката през този период се намирамежду живота и смъртта — „на лехусата едната нога е у гроб, а другата надвор". Товавероятно е повлияло и върху представата, че тя е „нечиста" и опасна за околните. Товасхващане определя взаимното поведение между нея и членовете на колектива. Мирогледнитепредстави за родилката намират отражение и върху нейното облекло, което съдържаелементи на траур. „Леусата по-черничко оди облечена, да бъде по-жаленичка" 80 . Тя сеприбулва и забражда под брада, както при жалеене 8| . Родилката носи апотропейни предмети— скилидка чесън, сребърна пара, червен конец, синьо манисто.Когато отиде за пръв път на извор, трябва да хвърли нещо във водата — сол,лъжица, чаша, за да не се вмирише водата. На чешма винаги казва „добър ден". Задължителнапрактика е две лехуси при среща да си разменят някаква вещ, защото се вярва, чеиначе ще ги сполети нещастие. На 40-ия ден тя отива в църквата да й се чете молитва иоттогава вече не се смята за нечиста и може да върши домакинска работа — да готви, дамеси и др. 83 .Други мерки са свързани с изкъпване или опушване на родилката и детето с определенилечебни треви, събирани на Гергьовден или Еньовден. Провират я през „еньовски венец",направен от еньовска трева и билки. Кръглата форма на венеца има магическа пред-207