ла следи иконографията на Артемида. В земите на траките тя е изобразявана като ловджийка,яздеща елен или сърна |08 . Тези два образа съвпадат и териториално. Един от най-разпространенитерайони на почитане на Артемида е долината на Средна Струма. В ЗападнаБългария епосът е запазил най-пълно образа на самодивата, ездачка на елен, която отивана месеца.Артемида е твърде странна и противоречива богиня. Под властта й е цялата диваприрода, всички зверове и змии. Тя е жестока и отмъстителна, но и лечителка, покровителкана брака и родилките. Вероятно като богиня на нощта и смъртта, но и на възраждането,тя се свързва с луната и дори се изобразява с лунен сърп над главата |09 . Тук отново изпъквааналогията с Вида, която язди елен, прострелва Иве и се скрива на месеца. Артемида сеотъждествява често с Хеката — богиня на нощта, луната, магията, кръстопътищата "°. Самодивата,въоръжена със стрели, причинявайки болест и смърт, се сближава с Артемида (иХеката), която хвърля отдалеч своите стрели, изпраща лека смърт. В този поетичен образе оставила следа представата за смъртта, причинена от убийство със стрели, представа,породена от лова. Именно ловът поражда идеята за връзката на живота с кръвта и кръвтакато място на душата '". Затова неслучайно богинята на лова е и богиня на смъртта. Артемидаподобно на самодивите е в посредническа позиция и роля между живота и смъртта.Без съмнение основата, която е залегнала в същността на тези два образа, е обща. С утвърждаванетона новата религия езическите божества деградират, а накрая се запазват само катопоетични образи.Върху представата за самодивите юди са оказали влияние и менадите. Те са буени силен вятър подобно на самодивите вихрушки. Връзката между менади — нимфи — юдисе разкрива и в поверията и практиките, свързани с бръшляна като юдинско растение (наДионис и неговите спътници менади), както и в омилостивителните лечебни практики. Древнитегърци оставяли мляко, мед и масло на нимфите. Подобно на тях балканските народиоставят същите продукти на мястото на заболяването, причинено от вихрушка и самодива.Известен паралел между митологемите за самодивската сватба, за самодивскитетанци с отвлечени овчари и свирачи, които ги веселят, намираме в празника Бабинден (8.1)в чест на бабите акушерки. Обредите носят елемент от вакханалиите. Участвуват само жени,които се веселят и пият. Единственият мъж, който може да присъствува, специално нает отбабата да свири, е гайдарят. Той свири в центъра на хорото. Нека припомним, че самодивитеиграят в кръг, като в центъра е мястото на овчаря свирач, смъртен мъж, и само къдетотой е стъпил, тревата е зелена. Подобно нимфите са само жени, чийто танц често води Пан,божество на стадата. Ролята на бабата като сакрална личност, осигуряваща здраве и живот,подпомагаща раждането и родилките, също може да се свърже с античните богини, изпълняващифункциите на Велика майка.Генезисът на този вид митични същества вероятно трябва да се търси в дълбокадревност, когато се формира представата за смъртта и за задгробния свят. Често настъпванетона смъртта се обяснява у първобитните хора като дело на неприятел, на магия, назавист. Починалите преждевременно, при необикновени условия — от гръм, удавяне, пристранни обстоятелства, не попадат в кръга на другите мъртви. Те не принадлежат към прадедите,които покровителствуват живите. Но самодивите не са просто „нечисти покойници".Те са такива, защото са починали, преди да изпълнят най-важния обред на преминаване —сватбата.Митовете за самодивите имат и определено етиологично съдържание. Те обясняватнякои природни явления, заболявания и др. Те отразяват и определени естетически идеали,като този за женска хубост. Християнството не е повлияло върху образа, с изключение наонзи момент, когато самодивите наказват неспазващите християнските празници. Тяхнатаезическа същност е особено добре запазена, което проличава и от това, че те се страхуватот християнските символи.160
Образът на самодивите в началото на XX в. вече е твърде блед и неясен. Той езапазен преди всичко в устното поетично творчество. В народната вяра се е запазил образътим като лечител ки и свързаните с тях обреди. Интересно е да се отбележи, че рационалниятмомент при представите за самодиви се разкрива в табуиране на някои места, опасни заздравето като нечисти и студени, в запазването на някои полезни за човека стари дърветаи тучни поляни.Нека отново се върнем към русалиите с оглед на изясняване на техния генезис исъщност. Това е голям въпрос, който се нуждае от специално изследване. Тук ще бъдатизказани само някои съображения. Независимо от произхода на названието на русалиитепо-важно значение имат характерът и генезисът на обредния комплекс. Преди всичко налицеса два обредни комплекса — русалийските калушарски игри през русалската неделя (т. е.след Петдесетница) и през поганите дни (от Божик до Водици). Обредният период и надвата типа игри съдържа много общи елементи: забраните (да се пере, мие, преде, тъче, дасе „събират" мъж и жена, за да не се родят нездрави деца, да не се спи и излиза навън вечери други), поверията, че тогава ходят опасни същества (караконджоли през поганите дни,русалии през русалската неделя). Русалската неделя е лятно съответствие на зимните „мръснидни". Обредите, изпълнявани от двата вида русалийски дружини съдържат някои общибелези, като на участниците се забранява да разговарят, да се кръстят, благословят, дадопускат други в своя кръг, да газят вода, но и някои различия — време на изпълнение,брой, танц, атрибути. Игрите се изпълняват за здраве и плодородие. Първото нещо, коетоправи впечатление, е поведението на обредните участници, което ги свързва с другия святи е по-ясно изразено при русалиите от Южна Македония. Те биват изпращани сякашим предстои дълъг и опасен път, откъдето понякога някои и не се връщат, четният брой (вЮжна Македония), обредното мълчание, забраната да се гази вода (опасна за съществатаот другия свят), играта на кръстопътища, стари гробища, църква, сухо дърво, кладенец(места на демони), избягване среща с друга дружина, събират даденото в лявата ръка, влизатв черква през левите женски врати и т. н. Ако някой загине, го погребват на мястотона смъртта — като нечист покойник.Всички тези черти характеризират русалиите като същества от другия свят. Товаобяснява и тяхната необикновена магическа сила да лекуват, да носят плодородие и здраве.Затова на тяхното хоро се хващат жени и моми, вземат от растенията и реквизита на русалиитеи т. н. Обредният танц има за цел да острани чрез екстаза границата между дватасвята и човекът да влезе в отвъдния свят на боговете.Най-близки черти до българските обичаи, особено тези, изпълнявани в СевернаБългария през Русалската неделя, са калушарите от Румъния (Молдова, Влашко, Трансилвания),русалиите в Североизточна Сърбия " 3 . Румънските и северобългарските русалии —калушари, са преди всичко лечители за разлика от русалиите в Южна Македония. Лечебниятобреден комплекс е изграден на основата на шаманизма като форма на религия и култовапрактика. Върхов момент е изпадането в екстаз и общуването с духовете (изгонване назлия дух от болния), при това русалиите калушари подобно на истинските шамани успешновладеят изкуството на екстаза, припадането и свестяването. Особено място в шаманистичнитедействия се пада на музиката и танца, които осъществяват връзката с отвъдния свят.Демоните от другия свят обичат играта и музиката " 4 . Болестта като зъл дух чрез танцабива заставена да напусне тялото. Затова полудата като болест, причинена от русалии исамодиви, може да се изгони само от калушаро-русалийските игри. Връзката с отвъдниясвят не е мисловна, а имплицитна, т. е. тя се съдържа в самото обредно действие, без дабъде осъзната.Шаманистичният характер на обреда може да се изясни и чрез извършваните обреднидействия, обреден реквизит, думи-заклинания, облекло, танц " 5 . Например важно е да сеотбележат и такива действия като форма и посока на танца. При лекуването на болния,161
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ