Змеят и змията имат определена хтонична характеристика. Змията е подчертанохтонично животно, което живее в земята и в поздемни пещери, където прекарва половингодина в сън. Подобно на змията змеят е също свързан с подземния свят — живее в пещери,скали и планини. Аналогични са поверията и у други народи. Индра убива змея, койтоживеел в планина и имал облика на змия, „без плещи, без ръце и крака". Страшен змейживее в планината Вавел, а змей горянин — в белокаменна пещера 85 . Змеят напомня голямазмия, а змията е най-земното животно. Херодот (I, 78) я нарича „детище на земята". Етимологичнозмия се извежда от земя (земя—змия—змей).Според източнославянските представи, които са близки до южнославянските, змеятможе да мени облика си и да се превръща в красив младеж. Често той има змийска опашкаили змийска глава. Той е и огнен змей с крила на птица или на кон лети по въздуха. Драконътспоред германците е с люспи и остри нокти и крила като надути платна. А древнитегърци си представяли митичния Борей като старец със змийска опашка.Според някои изследвания в началните етапи от развитието на религиозното съзнаниев родовото общество няма представи за дракони и хибридни същества, а за необикновенипо размери риби, змии, птици. Механичното мисловно съединяване на няколко видаживотни в едно (влечуго и птица) представлява един етап в развитието на представата. Акосе съди по антропоморфните изображения и описания, боговете дълго пазят черти от животното(особено на лицето), докато накрая то става атрибут на божеството. Това особенодобре може да се проследи в египетската митология. Земята първоначално имала облик назмия и по-късно хтоничните божества и божествата на плодородието запазват своя змеиненпроизход и черти, напомнящи за него Х6 .Образът на змея с елементите на риба, влечуго, човек и птица обединява тритесфери на вселената — подземен свят — земя — небе. Този образ най-добре отговаря нанеговата основна функция — на космически медиатор.Противоречивата и двойствена, същност на змея произтича от връзката му с хаосаи космоса, от ролята му да разрушава и възстановява и привежда в равновесие 87 . Българскиятфолклор дава изобилен материал за облика и първоначалната функция на змея. Даси припомним, че в народни песни змия като прототип на образа на змея загражда клисурии планини и, съсечена от юнак конник, от нея потича мляко като порой. В тази песен образъти ролята на змията змей намира своя най-близък паралел със змея Вритра в облика назмия („без плещи, без крака и ръце") 8S .Развитието на образа на змея у южните славяни има свои особености. В песеннотои прозаичното народно творчество змеят запазва някои черти от хтонично-водната си характеристикаи до известна степен някои отрицателни черти. Но те са иззети от други двамитични персонажа — ламята и халата. Змеят остава преди всичко като положителен персонаж,свързан с нормалния ред на микроколектива, който се бори с ламята и халата, отрицателниперсонажи, нарушаващи нормалния ритъм и свързани с хаоса. Например поглъщанетона слънцето от халата означава победа над космическите елементи и връщане към началнотосъстояние на вселената. Змеят запазва названието си и функция на покровител наблагоразположено към хората същество. Митологични същества, носители на унищожителнисили в природата у южните славяни, са ламята и халата х9 . Те са формирани вероятнои като резултат от развитието на първоначалния образ, и под влияние на митологията наантичното население 90 .Разделена е и сферата на дейност на тези митични същества. Змеят е преди всичкоземно и небесно същество, с черти на змееборец и гръмовержец. Халата е свързана с небеснитеводи, но с разрушителната сила. Ламята запазва връзка със земните и подземнитеводи, като причинява суша и наводнения. В борбата с ламята по-голяма роля се пада начовека (старец, юнак, близнаци, светец), а с халата се бори змеят. Както показват някоиизследователи, често гръмовержецът и неговият противник имат едни и същи атрибути122
(огън, вода, камък, дърво), но в конкретните възли на мита те са ту на едната, ту на другатастрана 9| .Двойствеността на змея произтича и от неговата водна и огнена природа, коитотой съчетава. Връзката му с тези две противоположни стихии (вода и огън) е медиативна,с негова помощ тези две противоположности се обръщат в полза на човека. Змеят, койтозаема предимно средното пространство, е медиатор между двете сфери — небе и земя,които, макар и разделени, представляват едно цяло и не носят отрицателен знак.Разграничаването, противопоставянето и персонифицирането на добрите и злитесили довежда до това, че у някои народи змеят поема различни функции. В източнославянскияфолклор го намираме като отрицателен персонаж. В културата на балканските славянизмеят е носител на доброто начало, а отрицателният персонаж са ламята и халата. Неговатаосновна роля в борбата с ламята и халата е да запази и поддържа космическото равновесиеи ред.Митовете отразяват безсилието на човека и страха от природни бедствия и стихии,които са били или предвечни, или се свързват с края на света; но те показват и изхода отконфликтните ситуации, според К. Леви-Строс, чрез намиране на посредничество (в нашияслучай змията и змея) за запазване на световния порядък.Народните поверия за змията като добро, и опасно същество, за огъня и водатакато полезни и разрушителни сили са запазили една от характерните особености за мисленетона първобитния човек, че природните стихии са полезни в едно или вредни в друго отношение.Макар и прекалено смело, човекът е установил и отразил в различни митове противоречивияхарактер на явленията в тяхната цялост.Общите черти, които се съдържат в различни митове и митологеми, не се дължатна заимстване, а отразяват определени закономерности и връзки на обективната действителности са обусловени от особеностите на тази действителност и от отражението й вчовешкото съзнание. При аналогични исторически и социални условия човешкото съзнаниеформира еднакви образи, създава аналогични форми за обяснение на явленията. Но общносттана някои митологеми, която може да бъде генетична, има и друго обяснение, кактос например при образа на змея. Един и същ сценарий на основния мит за змея, койтопо своя генезис е индоевропейски, се приспособява към конкретните локални условия 92 ,запазвайки семантиката на инвариантното ядро.Представите за змията и змея изпълняват и определени социални функции. Те отразяватетапи от формирането на религиозното съзнание, следи от тотемизма и обредите напреминаване. Това особено проличава във вярванията за змията стопан, които до XIX в.са били особено силни у българите и другите южни славяни 9 \ Тя е била на особена почити у останалите славянски народи, където носи различни названия: чуваркуИа, куИарица усърбите, цмок домовпик — у белорусите, убоже — у русите, had hospodafik — у чехите,gazda domu — у словаци, uboze — поляци 94 .Вярата в змията стопан е присъща на много индоевропейски и неиндоевропейскинароди — румънци (serpi di casa) 9 \ молдовани % , албанци 97 , италианци, французи, англичани,швейцарци, чуваши, турци 9S . Вярва се, че такава змия живее във всеки дом, нива, лозеи ако се убие, ще последва смърт и нещастие за семейството. В сръбските поверия, акослучайно бъде убита, трябва да се погребе.Змията и змеят са стопани и на съкровища в поверията на лужичани, руси, чехи,немци ". Змеят е стопан на определен дом, но е и крадец. Той присвоява чужда собственостза семейството, което покровителствува. Змии и чудовищни дракони изпълняват стопанскафункция и в древните митологични системи. Те пазят води, съкровища, но са и похитителина определени ценности. Водна змия открадва цветето на живота от Гилгамеш. Змеят Фафнирпази съкровище. Змия охранява пещерата, от която извира Нил 10 °.От приведените примери от различни митологии става ясно, че представата за сто-123
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78: нията преди — след,
- Page 79 and 80: означава интензивн
- Page 81 and 82: Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119: водна стихия. В сра
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ