U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

Змеят и змията имат определена хтонична характеристика. Змията е подчертанохтонично животно, което живее в земята и в поздемни пещери, където прекарва половингодина в сън. Подобно на змията змеят е също свързан с подземния свят — живее в пещери,скали и планини. Аналогични са поверията и у други народи. Индра убива змея, койтоживеел в планина и имал облика на змия, „без плещи, без ръце и крака". Страшен змейживее в планината Вавел, а змей горянин — в белокаменна пещера 85 . Змеят напомня голямазмия, а змията е най-земното животно. Херодот (I, 78) я нарича „детище на земята". Етимологичнозмия се извежда от земя (земя—змия—змей).Според източнославянските представи, които са близки до южнославянските, змеятможе да мени облика си и да се превръща в красив младеж. Често той има змийска опашкаили змийска глава. Той е и огнен змей с крила на птица или на кон лети по въздуха. Драконътспоред германците е с люспи и остри нокти и крила като надути платна. А древнитегърци си представяли митичния Борей като старец със змийска опашка.Според някои изследвания в началните етапи от развитието на религиозното съзнаниев родовото общество няма представи за дракони и хибридни същества, а за необикновенипо размери риби, змии, птици. Механичното мисловно съединяване на няколко видаживотни в едно (влечуго и птица) представлява един етап в развитието на представата. Акосе съди по антропоморфните изображения и описания, боговете дълго пазят черти от животното(особено на лицето), докато накрая то става атрибут на божеството. Това особенодобре може да се проследи в египетската митология. Земята първоначално имала облик назмия и по-късно хтоничните божества и божествата на плодородието запазват своя змеиненпроизход и черти, напомнящи за него Х6 .Образът на змея с елементите на риба, влечуго, човек и птица обединява тритесфери на вселената — подземен свят — земя — небе. Този образ най-добре отговаря нанеговата основна функция — на космически медиатор.Противоречивата и двойствена, същност на змея произтича от връзката му с хаосаи космоса, от ролята му да разрушава и възстановява и привежда в равновесие 87 . Българскиятфолклор дава изобилен материал за облика и първоначалната функция на змея. Даси припомним, че в народни песни змия като прототип на образа на змея загражда клисурии планини и, съсечена от юнак конник, от нея потича мляко като порой. В тази песен образъти ролята на змията змей намира своя най-близък паралел със змея Вритра в облика назмия („без плещи, без крака и ръце") 8S .Развитието на образа на змея у южните славяни има свои особености. В песеннотои прозаичното народно творчество змеят запазва някои черти от хтонично-водната си характеристикаи до известна степен някои отрицателни черти. Но те са иззети от други двамитични персонажа — ламята и халата. Змеят остава преди всичко като положителен персонаж,свързан с нормалния ред на микроколектива, който се бори с ламята и халата, отрицателниперсонажи, нарушаващи нормалния ритъм и свързани с хаоса. Например поглъщанетона слънцето от халата означава победа над космическите елементи и връщане към началнотосъстояние на вселената. Змеят запазва названието си и функция на покровител наблагоразположено към хората същество. Митологични същества, носители на унищожителнисили в природата у южните славяни, са ламята и халата х9 . Те са формирани вероятнои като резултат от развитието на първоначалния образ, и под влияние на митологията наантичното население 90 .Разделена е и сферата на дейност на тези митични същества. Змеят е преди всичкоземно и небесно същество, с черти на змееборец и гръмовержец. Халата е свързана с небеснитеводи, но с разрушителната сила. Ламята запазва връзка със земните и подземнитеводи, като причинява суша и наводнения. В борбата с ламята по-голяма роля се пада начовека (старец, юнак, близнаци, светец), а с халата се бори змеят. Както показват някоиизследователи, често гръмовержецът и неговият противник имат едни и същи атрибути122