U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

сико, Египет, Индия, Китай, Гърция).Ако при разцвета на обичаячужденецът, който се появява и освобождавадевойката, би бил убит,при отмирането на обичая той ставагерой.147 Пропп, В. Я. Змееборство Георгияв свете фольклора. — В:Фольклор и зтнографии русскогоСевера. Л., 1973, с. 195 — показва,че иконите на св. Георги на кон несе срещат в храмовете на МосковскияКремъл и привежда мнениетона В. Н. Лазарев, че византийскатацърковна живопис предпочитаизображението на изправениясв. Георги с щит и копие. Апокрифнотожитие на св. Георги сезабранява от официалната църква.Ручкина, Н. Л. Греческие акритскиепесни о герое, убивающемдракона. — В: Славянский и Балканскийфольклор. М., 1984, 235—242.148 Михайлов, Г. Траките. С, 1972,184—185.149 Басилов, В. Н. Избранники духов.М., 1984, с. 46.15(1 Новик, Е. С. Обряд и фольклорв сибирском шаманизме. М., 1984,с. 133.151 Подобно на змей стухачът заспивапри буря като мъртъв, а душатаму лети в бой, за да отпъдиградоносен или привлече дъждовеноблак. Но той има по-митичен вид.Вярва се, че в облаците пребиваватдуши на живи хора. У другите славянисе срещат подобни вярванияв планетници, облачници, хмурници,които са полухора, полудемони. Уукраинци и поляци това са живихора, които при буря изчезват отземята, притеглят облака и го изпращат,после те падат от небето иживеят сред чужди селяни, а следизвестно време облакът отново гивдига. Според белоруси и частичнозападни поляци облаците се управляватот удушени, обесени и удавени,докато северните поляци и западнитебелоруси нищо не знаят заподобни духове. Вярата в змейовестухачи, планетници е непозната засевероизточните славяни. К. Мошинскидопуска влияние върхупредставата за същества, подобнина стухача, защото славяните няматсобствен термин за тях и вероятноса заели образа от другинароди, Moszihski, K. Op. cit.,p. 650. Кулшиип, С, ПетровиН, П.Пантелик, Н. Српски митолошкиречник, Београд, 1970, 142—144.Според сърбите особени хора —мъже знахари са способни да отклонятграда. Те се извисяват в облацитеи се бият с халата или нечиститепокойници. Разказва се, чепри поява на градоносен облак теизчезват, а се връщат окървавени,защото се бият с тези, които водятоблака; Толстше, С. М. Заметки пославянскому язнчеству. 5. защитаот града в Драгачеве и другихсербских зонах. — В: Славянскийи балканский фольклор. М., 1981,с. 105.152 Ако се роди дете с израстъци,които очудват, тъй като рядко сесреща, се смята, че е заченато отюнак. Ако не проживее, става ангелнебесен, ако проживее известновреме, след смъртта душата муотива в тялото на юнак като КралиМарко. Мястото, където погребватмъртвородено дете, особеноако то е белязано, добива магическасила. Големанов, Г. Материалипо народната медицина из Горнооряховско.— СбНУ, 30, 1914,с. 39,153 Български юнашки епос. —СбНУ, 53, 1971. Иванова, Р. Калевалатаи българският юнашкиепос. — БФ, 1985, № 3, с. 46; Райтер,Н. Смъртта на Марко. — БФ,1984, № 3, с. 29; Теодоров, Е. Българскинароден'Героичен епос. С,1981, с. 43 и сл.154 Зечевип, Сл. Цит. съч., с. 68.155 Светците дават на св. Николачаша вино, която „ни я пие, ни напива|| ни я дава, ни предава, назаусна, та задрема||та изпущазлатна чаша; трепна с крило, прифаная." — БНТ, т. 4, с. 592;СбНУ, 3, с. 5; СбНУ, 4, с> 22;СбНУ, 11, с. 5.156 Вагнер, Т. К. К изучениюрельефов Георгиевского собора. —СА, 1960, № 1, с. 102.157 Ангелов, В. Митологични мотивив българската възрожденскадърворезба. — Проблеми на изкуството,1978, № 4, 42—47.158 Такива изображения се срещатна външните стени на църквите„Св. Димитър" в Радомир, „Арх.Михаил" — с. Студена, Пернишко,над входната врата на „Св. Никола"в с. Литаково, Ботевградско,дворната врата на „Св. Възнесение"в с. Живовци, Берковско.Вероятно човек змей е представенна западната външнастена на църквата в с. Костуринци,Пернишко. Изображение на змейсе среща върху моста над р. Янтрапри гр. Бяла, над р. Студена в Перник(описан от К. Иречек). За изображениена ламя и змей вж. ВасилиевА. Каменни релефи, С, 1957,55—66; Каменна пластика. С,1973, с. 97; Попов, Ат. Изображениена змей върху сграфитокерамика.— Векове, 1976, №3, 79—81.Любенова, И. За скулптурата поцърковните сгради от Възраждането.— БФ, 1984, № 3, 10—17. Демирев,Вл. Митологични мотививърху домашни иконостаси и надгробнипаметници от епохата наВъзраждането в с. Градец, Сливенскиокръг. — БФ, 1984, №3, с. 21и сл.159 Вагнер, К. Г. Проблема жанровв древнорусском искусстве. М..1974, с. 54. При това колкото неправдоподобно"амулетът изразявасвоя „първообраз", толкова нависокосе ценят неговите предгк.ващи свойства.160 Лихачов, Д. С. Позтика древпруеской литератури, Л., 196247—254.161 Василенко, В. М. Образ драконазмеяв новгородских деревянннхковшах. — В: Славяне и Русь. М..1978, с. 332.162 Според К. Moszinski. Op. cit.,s. 650, балканските славяни смесватмитичните змейове с метеоритите(подобно на северните славяни)и с митичните змии (подобнона украинците).142