U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

ските светци без съмнение влияние оказва народната етимология на думата, времето наприкрепване в календара, функцията, която изпълняват.Езическото влияние може да се търси и върху образа на господ и на дявол, коитоса в непрекъсната борба. Макар дяволът да е персонаж, създаден от християнската църквакато обобщение на злото начало и греха, то в неговия образ откриваме известна двойствености противоречивост, запазена преди всичко в народните легенди и приказки. От еднастрана, той олицетворява злото и е противник на бога, от друга страна, изпълнява наказаниятана грешниците в ада. Дяволът напомня разрушителната стихия от древните езическимитове. Пространствено-времевите параметри на неговите действия го свързват със силитена хаоса и отвъдния свят. Често се отъждествява със змията и змея дракон, с които вероятногенетично и функционално е свързан. Противоречивите черти от образа му напомнят някоичерти от тези персонажи. В народните дуалистични легенди му се приписва и творческасила. Често е съдружник на бога, понякога по-умен и съобразителен от него, а в народнитеприказки не е лишен и от черти на справедливост по отношение на бедните и онеправданите41 . Езически представи, свързани с народния светоглед, са повлияли и върху образа наархангел Михаил, както и на самата Богородица, наследила Великата богиня майка. Елементиот древни езически култове могат да се открият и в други празници и християнскиобрази, което обаче изисква допълнително проучване.Следи от езичеството могат да се търсят и в народната вяра и обичайно-обреднасистема на митологичното и теологичното равнище на народния светоглед и култура. Спецификатана приемствеността между езичество и християнство се обуславя от особенатаисторическа съдба на българския народ. С налагането на християнството църквата има засвоя първостепенна задача да утвърди новата идеология. Затова тя се приспособява къмсъзнанието на народните маси. Без да отхвърля изцяло езическата мирогледна и обреднасистема, тя ги християнизира и осмисля в духа на новата религия. По-късно, през петвековноторобство, българската църква, лишена от държавна подкрепа, не може да води борбасрещу езическите представи, защото нейната главна задача е чрез християнската вяра дазапази българския етнос. Поради това езическите явления се запазват много по-дълго и вмного по-голяма степен, отколкото при други народи. С други думи, българската църкваобективно допринесе за запазване на митологичното наследство.От краткия преглед на проникването на езически богове в култа на някои светципроличава, че под външната християнска форма продължават да живеят много езическибожества, които са свързани с определена етническа среда. Невинаги обаче един бог сепроектира върху определен светец. Напротив, оказва се, че различни богове могат да окажатвлияние за формирането на култа на един светец. От конкретните условия на процеса самонякои техни черти или функции могат да се окажат най-значими и определящи за формиранетона култа на определен светец.Процесът на приемственост между езичество и християнство има и своите етнографскитериториални особености. На основата на местната паганистична традиция възникватмного локални варианти в християнския култ на светците. Ареалното разпространениена тази вариативност е в подкрепа на мнението за доминиращото влияние на религиознататрадиция на късноантичното или на славянското население. От друга страна, тя разкриваи важен момент от етногенетичния културен процес. В някои райони успоредно се почитатсветци с еднаква функция, които генетично се свързват с езически божества на славянско ипредславянско население. Най-голяма жизненост проявяват онези божества, които са свързанис изпълнението на жизнено важни функции.240