Въпросите за светлината на луната — защо свети по-слабо от слънцето, от каквоса образувани петната й, кои са причините за затъмненията — са вълнували въображениетона хората от всички епохи. В апокрифа „Откровение Варухово" отначало луната била посветлаи от слънцето. Когато първите хора прегрешили, всички създания плакали, самолуната се засмяла, нито плакала, нито се уплашила от божия гняв. Тогава бог помрачилнейната светлина и направил така, че за кратко време да остарява и пак да се ражда 91 .Срещат се различни поверия и легенди, които отразяват съперничеството между слънцетои луната и опасността от две силни огнени светила. Разказва се, че луната започнала дасвети по-слабо, откакто слънцето й залепило една лепешка на окото 9 -.Редица легенди обясняват петната по луната. Те са от хвърлени лепешки или останалиот меда, който месечко крал. На нея се вижда мома с бакъри, момче с откраднатпалешник. Нейните фази се определят от огледалото, което държи един мъж.Широко срещаната у различни народи митологема за поглъщането на слънцетоили месеца от някое животно, дракон или магьосница обяснява затъмнението на небеснитесветила. Според славяните затъмнението се причинява от дракон, вълк или магьосница,според румънци и гърци — от върколаци, според турци — от мечка, а според унгарци —от птица 93 .За да се освободи луната от злия дух, съществува обичай да се стреля. В сръбскипаметник от 1262 г. се казва: „Облакм гонештей оть сел1ань влькодлаци нарицають се, (да)егда оубо погибнеть лоуна или слнце глаголють влькодлаци лоуное извдоше или сльнце, сиеже вьса басни и льжа соуть" 94 . Представата, че може да се предизвика затъмнение чрезмагия, е позната на много народи, но по-дълго е запазена у западните и южните славяни.В средновековната българска книжнина се срещат сведения, че някои посредством заклинанияи магьосничество били в състояние да смъкнат луната на земята, като се блъска желязоили мед 95 .При лунно затъмнение древните римляни удряли медни съдове, палели факли, зада помогнат на луната. Християнските проповедници по-късно са правили опит да изкоренятобичая да се шуми и да се вика „победи луна!", за да се избави от опасност. Дори вXVII в. на Британските острови при затъмнение ирландци и валийци бягат, като удряттигани, котли и тенджери с убеждението, че шумът и суетата са в полза на небесните светила96 .Широко разпространена е митологемата за сваляне на месечината от жени магьосници— кърмачки, обикновено майка и дъщеря, снаха и свекърва, с което се обяснява луннотозатъмнение. Те баели с решето и котел с вода или слагали голям кръгъл хляб (фуриик)на комина. Месечината слизала като крава и с издоеното от нея мляко правели магии.Когато месечината е свалена, на небето остава кървавочервено петно. Затова, когато видятчервена месечина, хората казват: „Я, месечината изгине, някой я измами" и „Мари, сегамесечината е свалена" 97 . В Битолско се разказва, че един път в годината, през март, месечинатаслиза на земята и когато се възкачва, реве като крава .В народното песенно творчество е запазен мотивът за сваляне на месеца от магьосници.В народна песен Стоян отива посред нощ да донесе вода за сестриното си дете и накладенеца заварил три жени, три самодиви — неговите леля, стринка и учиная.Месечината сваляхабяла я крава правехапрясно си мляко доеха.(ПСп. 11—12, с. 150, Панагюрище)В друга песен се казва:27
Сред броди седи бродница,с крака е вода запряла,със решето я пресява,месеца й на коляното,звездите в поли сбираше...(БНТ, т. 4, с. 189)Върху външната южна стена на църквата „Св. Архангел Михаил" в с. Лешко, Благоевградско(XIX в.), е запазено уникално изображение — магьосница, която не могла дасвали месеца, дои дявола. Сцената е насочена срещу едно от устойчивите вярвания, коитоса в противоречие с официалната християнска религия.От запазените поверия проличава отъждествяването на луната с крава. СпоредК. Мошински причина за тази нейна митична същност са рогата: у много славяни се срещаназванието за месеца рог, рогат, а в украински песни се нарича рогоженко, белоруситесе обръщат към него: „рог сребърен, рог златен" ". Свързването на небесните светила скравата е твърде старо. По всяка вероятност върху небесните представи оказват влияниеразвъждането на крави и бикове |0 °. У много скотовъдни племена от Африка небето се отъждествявас крава. Древните египтяни си представяли небето като огромна крава, която раждателе слънце. Индра, наричан бивол, поразява змея Вритра и освобождава небесните кравиоблаци и от тяхното виме завалява благодатен дъжд.По всяка вероятност древната представа за небето крава се пренася и върху лунатаи слънцето. У нас се е запазила представата за слънцето като биволче, теле. Луната каторогоподобно същество — крава, рогат овчар, козел (както се среща и в българските гатанки),или пък че колесницата й се тегли от волове, е известна и у другите славяни — овен,крава (у сърби), вол, крава (у руси). Уподобяването на новолунието (луна с два рога) срогата на крава става причина за олицетворение на луната в образа на крава. Интересное представянето на египетската богиня на небето като крава: между рогата, напомнящилунния сърп, е изобразен слънчевият диск |0 '. Изображение на кръст между рогата на луната102 е слънчеволунарен символ или символ за единството на космоса и на брачния съюз.Луната се уподобява на кръгъл хляб (в гатанка — „бяла погача, над керемидивиси"), а между луната крава и хляба съществува определена връзка т . В описаните обредипри сваляне на месечината важна роля се пада на няколко елемента: хляб, вода, харман. Спомощта на хляба я примамват да слезе. Мястото, където тя слиза най-често, е харманьп(гумно, вършило) — така се нарича и обграденият около нея кръг, който се получава, когатсе свалена. Сваля се с помощта на вода (в дол, в котел), където тя се оглежда. Боднат;повърхност играе ролята на огледало (да припомним, че при пълнолуние се гледа във вода''акто и гатанката „опулен байчо над вода виси"). Като имаме предвид семантичната инверсия между двата свята, че този свят е обърнат модел на другия, то митологемата за свалянето на месечината представлява магическо проникване на елементите от другия свят в нашисвят, откъдето и тяхната чудодейна сила (издоеното мляко лекува от всички болести, давздраве и сила). Магесницата е посредница между двата свята. Връзката между тях се ociществява с помощта на антихрана (нечистотиите) и водата (като проводник между световете). „Тук" луната е крава, а „там"луна; на земята я примамват с хляб (човешка храна),за да отиде „там" — с нечистотии (човешка антихрана).В представите на много народи, както бе изтъкнато, луната регулира производителното начало в природата. Тя влияе както върху растежа на растенията 104 , така и върх;плодовитостта на жената. Освен това тя е светило, което принадлежи и на задгробнисвят — съществува представата, че когато я няма на небето, тя свети на мъртвите. Затовлуната заема и по-голямо място в магиите, отколкото други небесни светила. Първоначалн!магически смисъл са имали изображенията на лунарния знак върху накити, обредни хлябс28
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25: Народните вярвания
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68: Според славянски м
- Page 69 and 70: да се допусне, че бл
- Page 71 and 72: Важното място на во
- Page 73 and 74: в различни дялове н
- Page 75 and 76: рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ