ри, а ламите от лоши хора и билиносени в корема 15—20 месеца.Змеят е мъжко, а ламята момиче.През лятото, когато растат житата,и преди жътва, щом се разваливремето, се казва, че ламя (бебеили жена) заспива и духът й тръгваиз нивите да съсипва житата.Змеят (бебе или мъж) също заспиваи духът му преследва ламята. Щомтя го усети, отива в облаците, нотой я преследва и от боя между тяхсе получават гърмежи и се святка.54 Маринов, Д. Народна вяра...с. 211; Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II, с. 12; 776—II, с. 41; СбНУ, 3,206—221; СбНУ, 9, с. 154; СбНУ,40, Захариев, Й. Каменица, с. 9555 Цонев, Б. Опис, 2, С, 1923,с. 289.56 БНТ, т. 4, 261—264; СбНУ, 9,с. 154; Стоилов, А. Ламите измейовете, с. 160; СбНУ, 16—17,с. 54; СбНУ, 12, с. 37; СбНУ, 21,с. 52, № 41—47; СбНУ, 1, 1889,с. 30.57 БНТ, т. 4, 261—264.58 Когато биват повикани от св.Илия, те се успиват и душите имотиват на небето. „Кога гърми, ситепосмърчина спият, а духът имходи на помощ на св. Илия противламите." В песен от Струга „мъжкодете по татка посмърче" по поръкана св. Илия погубва деветкучки лами. — Миладинови, Д. и К.Цит. съч., с. 646, № 40, Ковачев, Й.Цит. съч., с. 71; Шапкарев, К. Цит.-съч., с. 435.59 СбНУ, 2, с. 19, № 6 — Софийско.СбНУ, 10, с. 9 — Серско;ИССФ, кн. 5, № 170; СбНУ, 16—17, с. 54; СбНУ, 12, с. 4, № 5, Бургаско;СбНУ. 40, с. 95, Кюстендилско;СбНУ, 3, 206—221. Св.Илия пуска две змейчета, двестрелчета срещу тъмната мъгла сураламя. СНУ, 9, с. 7, Толбухинско;Стоин, В. ТВ, № 134, с. 445,307.60 СбНУ, 35, № 408; СбНУ, 9,с. 154; СбНУ, 16—17, с. 54; СбНУ,1, с. 30; СбНУ, 12, с. 37; Миладинови,Д. и К. Цит. съч., № 38;Стоилов, А. Цит. съч., с. 160. Споредлегенди господ пресушава водитена Цариград, защото само тозиград не приел християнството,като оставя само един извор с ламя,която пуска вода срещу човешкижертви. Когато идва ред на царскатадъщеря Биляна, св. Георгиубива ламята. СбНУ, 42, № 154;СбНУ, 3, 206—221; Захариев, Й.Каменица, с. 95. В Църно море излязлазмия яловица, която яде хора.Незнаен юнак Елия убил ламятаи спасил Ангелина, сестрата нацар Константин (СбНУ, 48, № 14,Разложко).61 Георгиева, Ив. АЕИМ, 768—II,с. 28, 88.62 В Западна България се срещапредставата, че ако смок премине40 години, става ала и вече не живеена земята, а по небето и звездите,които се виждат да хвърчат, саали. Гинчев, Ц. За змеевете и смоците.— Общ труд, 1868, № 3; Маринов,Д. Жива старина, 1, с. 156;СбНУ, 12, с. 127, Битолско; Георгиева,Ив. АЕИМ 5, 570—II, зас. Превала, Михайловградско ис. Градец, Видинско.63 Ангелова, Р. Цит. съч., с. 242; Захариев,Й. Кюстендилското краище,с. 144. Хала живее в Редежебскотоезеро и не позволява да бъдезарибено. Хала не дава да се къпестадо в Ропалишкото езеро, докатоовчар не поднесе хляб, сол и парав дар. Хала живеела и в Белмекенскотоезеро. Халовито езероимало в Рила, което е било свърталищена бури и хали. Делирадев, П.Пътувания, II, 41—43.м Маринов, Д. Жива старина, 1,с. 33; Георгиева, Ив. АЕИМ 570—II, с. 68, с. Старопатица, Кулско.65 „Халите, кога хвърчат по небето,пръскат искри от облаците, а пръчкитена облаците, когато се гърми,са от змейовете. Халите са череноблак на пръчки. Спущат опашкитеси и пак ги свиват. Трае по единчас. Когато си спущат опашките,вали много пороен дъжд и заливавсичко. По двора не бива да се оставяподница, нито парче от нея,защото, ако го вземе и удари,змеят не може да хвърли огън.Змейовете хвърлят огън — СбНУ,9, с. 126, Софийско; Стоилов, А.Цит. съч., с. 167; Маринов, Д. Народнавяра... с. 211; Захариев, Й.Кюстендилско краище... с. 144;Ковачев, Й. Цит. съч., с. 71.66 Аналогична представа съществувасред някои африкански народи,според която змия, захапала опашкатаси, държи земята, за да не серазпадне; Котляр, Е. С. Миф исказка Африки. М., 1975, с. 117.67 Шахнович, М. И. Первобмтнаямифология и философия, Л., 1971,с. 162.68 Неслучайно възрастни хораобясняват изчезването на демонитеднес с обилната електрическасветлина.69 Францев, Ю. П. У истоковгии и свободомислия. М.,с. 313.70 Вритра е гигантски змейзмия, и е разположен на Епланина. След победата на;от разбитите скали и пещерпък от корема на разрязани!потичат космически води в сна крави. Водите били брем(в утробата си носели слъИндра убива и демона Вала,на Вритра, който след смърсеопитал да задържи кравтози мит змеят се явява кра,небесните води (т. е. на дъ)светлината. Неговото убийстнася плодородие. Индра у(змея Ахи и освобождава tкоито той задържал. Споредизследователи митът за Hiнеговата борба със змея отвръщането на слънцето следи бурите, или победата на сто след зимния лед, сковал |или накрая ежедневното р;на слънцето. Культура дИндий. М., 1975, с. 64; НеС. Л. Мифология древнеищго з-поса. М., 1975, с. 60 и
ладията на Pa плува към западнитепланини, където свършва земята ие началото на преизподнята. Започвада плува в подземния свят,който е копие на земния, минава 12врати, на които стоят змии. В полунощРа се сблъсква с Апоп, койтое изпил цялата вода, а Ра и неговитеспътници го убиват с ножи той връща изпитата вода. ЗмеятАпоп е главен враг на слънцето,олицетворение на мрака и воднатастихия. Матье, М. 3. Древнеегипетскиемифьг М., 1956, с. 34 и сл.;Коростовцев, М. А. Религия древнегоЕгипета. М., 1976, 69—70:Культура древного Египета. М..1976, 180—222. В новогръцки преданиязмия, живееща в извор, всякагодина изяжда по една девойка.В старогръцка легенда се съобщава,че до Тивсиния имало извор,където страшен дракон с огнениискри от очите не позволявал наспътниците на Кадъм да взематвода. На езеро живее и сръбскатааждаа. В апокриф от XVI в. засв. Теодор Тирон се съобщава, чев града имало кладенец с многозмии и много гадове."Старшая Здда. М., 1975, с. 226;Томсон, Дж. Исследования по историидревногреческого общества.М., 1953, с. 112. В Старата Еда,където също е отразена космогоничнатаконцепция за първоначалнияокеан, от чието дъно е вдигнатасушата, бог Тор е наречен„убиец на змея", защото убива световниязмей. Друг световен змей,Йормунганд, е наречен „пояс на земята",което напомня неговатакосмическа роля. В митологиятана хетите богът на бурята се биесъс змия Иллуянка. Подобни са иредица гръцки митове, които отразяватборбата на Зевс с Тифон, наАполон с Питон, на Херакъл сЛернейската хидра, която задържаплодоносните води и краде добитъка,на Кадъм с дракона, койтопази извор и убива хора. В старогръцкимит се разказва, че в Делфисе намира извор с дракона Питон,който разкъсва хора и животни.След като Аполон го убил, от негопроизлезли змии, които жрицатана светилището хранела с меденипитки. Митът за змееборството нее бил чужд и на траките. СпоредИван Маразов сцените върху апликациитеот Летнишкото съкровище(IV в. пр. н. е.) отразяват индоевропейскиямит за борбата на гръмовержецас дракона змей.74 Пропп, Б. Я. Исторические корниволшебной сказки, 234.75 Според славянското народнотворчество змеят живее във вода ие стопан на извор. Змей Тугаринживее на р. Ока, друг змей — наДнепър. Змей Тугарин е с крила, носъска като змия, хвърля пламък,може да изгори всичко, гълта животнии изнасилва жени. Змеят есвързан и с небесните стихии, буряи дъжд. Той е стопан, похитител инасилник. Путилов, Б. Н. Русскиеи южнославянские песни о змееборство.— Русский фольклор, XI,1968, 31—54; Същия. Русский июжнославянский героический зпос.М., 1971, 38^46.76 Максимов, С. В. Нечистая, неве--дамая и крестная сила, с. 200.11 Афанасьев, А.Н. Позтическиевоззрения славян на природу.Т. II, 1868, с. 510. Според татаритемълнията е падащ огнен змей, аспоред североамериканските индианцигръмотевицата е съскане наголяма змия.78 Топоров, В. Н., В. В. Иванов.Исследования в области славянскихдревностей. М., 1974, с. 164.Същите. К проблеме достоверностипоздних вторичннх источниковв связи с исследованиями в областимифологии. — ТЗС, 6, 1973,с. 46.74 За змея като змееборец —Пропп, В. Я. Цит. съч., 197—259. Вбоя между Арджуна и Карна в „Рамаяната"от дълбочината на земятаизпълзял змей, който се превърналв стрела.80 Лаушкин, К. Д. Деревянная фигуркаантропоморфного существаиз Старой Ладоги. — В: Фольклори. зтнография русского Севера. Л.,1973, с. 271; Tomicki, R. Slowianskimit kosmogoniczny. EtnografiaPolska, XX, 1971, s. 78, заб. 50.81 Radclif-Brawn, A. B. The rainbowserpent myth in Australia. Journal ofRoyal Institute, v. LVI, L., 1926;Levy-Straus. CI. L'Homme nu, P.,1971; За небесната дъга вж. Стоилов,А. Славянските вярвания занебесната дъга. — ИЕИМ, I—2,1924, с. 38, В полските народнивярвания небесната дъга се смятаза голям смок, който пие вода отреки и я отнася в облаците. Небеснатадъга змия се среща и в митологиятана Египет и някои африканскинароди.82 Драгоманов, М. Славянските религиозниетически легенди. —СбНУ, 10, 1894, 41.83 За подобно тълкуване на предметии изображения в първобитнотоизкуство вж.: Топоров, В. Н. Кпроизхождения некотормх позтическихсимволов. — В: Ранние формнискусства. М., 1972, с. 92.84 В полска народна приказка затъмнениетосе причинява от 12-глава змия. В Задкарпатието севярва, че дракон шаркан яде слънцетчзи то намалява. Според рускиповерия змеят краде нощното светилои след като богатир убивазмея, по небето се посипват звездитеи месецът. Гълтането на лунатаи слънцето от змия змей и драконе вярване, широко разпространеноу африканци, индийци, китайци идр. Богатмрев, П. Г. Вопросм теориинародного искусства. М., 1971,с. 294; Афанасьев, А. Н. Цит. съч.,с. 520, 528; Ланг, 3. Цит. съч.,с. 134. Змеят Вритра е причина зазатъмнението на луната и слънцето,които са обвити в гъсти облации мъгли. В „Рамаяната" безтелесниятдемон Раху периодически гълтаслънцето и луната и причиняватяхното затъмнение. Индра убивазмея Вритра с мълниеносни стрели,освобождава небесните тела. Вхимн в чест на Индра се казва:...Той уби дракона, той провъртяустията на реките,той разсече мощните планинскихребети.Той уби дракона, който лежеше напланината.Ти уби първородния дракони надхитри всички хитрости и хитреци.И роди слънцето и небето, и утриннатазаря,и тогава наистина за тебе нямашепротивник...(Химн на Индра, I, 32. Превод поПоззияи проза Древнего Востока, М.,1973. с. 381)Твърде интересни са и някои магическипрактики, които имат за целда запазят слънчевата светлина.Най-често се гърми, създава сешум, за да се изплаши драконът ипусне небесното светило. Прислънчево затъмнение в Задкарпатиетосъществува практиката да сегледа в каца с вода, като се вярва,че така се помага на слънцето идраконът не може да го изяде. Богатмрев,П. Г. Цит. съч., с. 294. Вдревния Египет съществува подобнапрактика, при която с цел да сепомогне на Ра против змея Апопсе палят лампи и свещи. Францев,137
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84: данка никъде не изл
- Page 85 and 86: разваля! дрехите и
- Page 87 and 88: Твърде интересна е
- Page 89 and 90: пенушките: като ври
- Page 91 and 92: характер. В Родопит
- Page 93 and 94: лязва, че по време н
- Page 95 and 96: онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98: древността до наши
- Page 99 and 100: (символ на дървото
- Page 101 and 102: лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104: Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106: К. Народописни мате
- Page 107 and 108: Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110: Съществува вярване
- Page 111 and 112: Змеят се свързва и
- Page 113 and 114: прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116: всички признаци на
- Page 117 and 118: ламя с три глави. То
- Page 119 and 120: водна стихия. В сра
- Page 121 and 122: (огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124: шение към оформяне
- Page 125 and 126: Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133: данова. Любените от
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ