U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

за обработката на конопа), вретеното. Тези елементи са също несъвместими с първоначалнияобраз на змея. В легендите и митичните разкази се съдържа и указание за времетоterminus post quern, когато змейовете изчезват — появата на огнестрелното оръжие.Сюжетното ядро — пренасяне на девойка в жертва на змея, у южните славяни имасвои особености на развитие. Според някои изследвания сексуалното общуване на човек ибожество стимулира плодородието 144 . Затова за осигуряване на богата реколта в жертва сепринася девойка, облечена като невеста, което се приема като брак с божеството 145 . С развитиетона социалния и културния прогрес, при по-прогресивни форми на земеделие подобниобичаи влизат в противоречие |46 . При тези условия принасянето на девойката се осмисляне като брак, а като задоволяване глада на дракона. Затова и не е задължително жертватада бъде девойка, а у българите и южните славяни змеят се измества от дракона ламя,"*чиятоосновна черта е лакомия и кръвожадност.Темата за спасяване на девойка от кръвожадния дракон се запазва и през средновековието.Тогава тя се осмисля според конкретните традиции и в християнски дух. Светецъте който побеждава дракона със силата на християнската вяра. Навлизането на култа насв. Георги в този мотив се налага без участието на официалната църква 147 , а под влияниена силните народномитологични традиции и апокрифни жития.Змеят като митичен персонаж откриваме и в по-ранни свидетелства. Много близъкпаралел с българските поверия съдържа тракийският мит за Борей, олицетворение настрашния северен вятър, син на звездното небе и зората 148 . Борей притежава вместо кракаи гръбнак змиевидна опашка. Той грабва Орейтия, дъщерята на атинския цар Ерехтей. Вероятноблизостта на тракийската и българската митологема не е само типологична, а иетнична. Борей и змеят олицетворяват атмосферно явление. Те са змиеподобни, отвличатдевойки.Змеят запазва названието и функциите си, дори и когато загубва напълно своязооморфен облик. Особен интерес представлява змеят човек — представа, срещана в Западнаи Югозападна България (отчасти в Странджа). Вероятно това са хора, родени с някоиатавистични белези, притежаващи голяма сила, с особено състояние на нервната система,което народът обяснява като необикновено, свръхестествено. От друга страна, на митологичноравнище представата за змея човек можем да определим като шаманистична. Шаманствотокато стадий в развитието на религиозните вярвания съдържа една главна идея —необходимост от посредник за общуването на хората с духове, с другия свят. А главнатароля на този посредник е да осигури здраве и изобилие за колектива. Ще припомним, чепри буря змеят изпада в несвяст, в унес, и се вярва, че неговата душа тогава отлита в небето,където се бие с халата.В основата на вярването е залегнала представата за душата като самостоятелнасубстанция, която може да се отделя, да лети и се връща. Шаманът има произход и първоначаленоблик на животно, което видимо води началото си от тотемизма 149 , което се покриваи с българската представа за змея човек. Българският змей подобно на шамана е посредник,който предпазва от град и природни бедствия, с което осигурява плодородие. Змеят човекв ролята си на шаман възстановява равновесието, нарушения световен ред, причина за коетоса духове, враждебни на човека. В българската митологема се съдържат в сравнително примитивна,все още неразвита форма, идеите, вярванията и обредите на шаманизма. Сънятможе да се разглежда като разновидност на шаманския транс, като форма на поведение,позволяваща да се влезе в контакт с духовете 15 °. Шаманистичните представи за змея човек,можем да отнесем към индоевропейските. Змеят човек напомня стухача от ЮгозападнаСърбия и Хърватия, планетници, хмурници, облачници сред украинци и поляци 151 .Змеят с черти на змееборец можем да открием в герои и светци. В българскияюнашки епос юнакът (Крали Марко, Рельо) е надарен с необикновена сила, с черти на змей129