Между вампира и вълка съществува определена връзка, макар и не съвсем яснагенетичен план. Тази връзка се проявява и в поверията за върколака и е по-близка в повериета на сърби и румънци, където вампирът се идентифицира с вълка.НАВИСпоред традиционните народни вярвания некръстени, мъртвородени, пометнати, умъртвендеца след своята смърт се превръщат в зли демони, наричани най-често нави, навье, навлящнавяци, еврейчета, душета, свирци, лаусничета. Те са невидими, летят нощем, като приемаоблика на голи пиленца, големи колкото орле. Нощем те търсят къде има родилка, бреме*на жена и новородено, спускат се през комина, изпиват кръвта им или ги удушават. Те летяот голямата вечеря до първи петли, като пищят, свирят, престорват гласа си на децаплачат като тях. Ако ги чуе бременна или родилка — пада в несвяст („навясва") и честумира. Вярва се, че те търсят майка си, затова нападат родилки до 40 дена, имат способносот голямо разстояние да я открият — устреляна от тях или чула писъка им, тя полудяви умира. Също така навите изпиват кръвта на добитък и хора 72 . В Източна България иметнави не е познато, а там се срещат под названието ерменки, ермепе. Според други народиповерия навите са три жени, които напомнят самодиви и орисници и често са смесванитях 73 .В някои райони на Западна, Средна, Северна и Южна България злите духове, коитизмъчват родилката и детето, се наричат леуси, лихусници, лехуски, лауси и имат образна жена. В Североизточна България и на отделни места в Южна те се наричат ерменкиарменки 74 .Лаустщите и армепкише имат женски образ. Това са души на починали бремснн!жени и родилки и погребани без апотропейни предмети. Те придружават лехусата до 40-иден. Някои вярвания и практики разкриват връзката на навите с водата. Те като съществ;от отвъдния свят идват през реки и морета — водни пространства, които отделят дват;свята. Затова съществува представата, че родилката умира, щом я прекарат през вода 7;Тези духове не са в състояние да действуват вътре в къщата, освен ако родилката не Iпроменила мястото си. Вън обаче са в състояние да соьхтят родилката, ако е излязла сле;залез, в бурно време или на самодивско място. Те могат да действуват и върху детето, аксмайката го изнася, премества. Нападнали родилката („сбъхтяна, навясала", „ерменясала"'изпаднала в несвяст; загубила съзнание'), тя може да умре. На отделни места (ДобричкоЛовешко и др.) става смесване на ерменки, самодиви и орисници, което е във връзка Iизбледняването на образа и с отслабване вярата в тези същества.Вярата в навите е била твърде силна, което обуславя практиката, строго спазванадо края на XIX в., некръстените и мъртвородените деца да не се погребват в гробищата,защото се смята, че те не отиват с другите мъртви. На отделни места в Югозападна Българиятакива деца са погребвани по междите или под капчука на църквата до плет, на брегана реката (в Ямболско) без участието на свещеник. Среща се поверието, че такива нави -Jпилци, водят градоносния облак 76 . Широко разпространено е схващането, че там, къдетоима заровено умъртвено дете, родено от неомъжена жена, настъпва природно бедствие -бие град или настъпва суша. Поверието отъждествява това дете (наричано шумиш) съсзлите демони, произхождащи от насилствено починали хора.206Три дни е гърмеж гърмяло,три дни без дъжд валяло,та убило, убилокрушевски нивя и лозя.Селяни се събраха,
събраха и одумахада търсят мома детьовна.(Р. Попов, АЕИМ 980—II, с. Хлябово, Хасковско)Етнографски re данни от примитивните племена свидетелствуват, че децата, доколкотооще са непосветени, остават нечисти, в състояние на непълноценност и слабост. Затовадецата, починали преди тяхното именуване, т. е. утвърждаване в човешкия колектив, ставатзли демонични същества. Така също всеки неприет член на общността, който бъде погребанна нейната територия, носи само беди. Затова вероятно, където има заровено „незаконородено"дете, настъпва природно бедствие, което продължава, докато не се изхвърли трупа 77 .При градушка в Калотино пеят песента:Родила е Стана мъжко дете,не се чуди как го е родила,а се чуди с какъв синорда го повие.Недей боже, синора запази!(Зап. Д. Тошева, АКЕ)В представата за нави, лехуси, ерменки, които причиняват смърт на родилката,всъщност е залегнало едно народно обяснение за инфекциозно възпаление на родовите пътища,т. нар. родилна треска. В названието на заболяването се съдържа корена нав-навивница,навя болест, навясване, навие 78 . Страхът от духовете, които се смятат за причинители насмърт на родилката и кърмачетата, е бил толкова голям, че народът е изработил цяласистема от забрани, задължително спазвани от родилката и нейните близки. Когато вяратаотпада, тези практики продължават да бъдат спазвани на отделни места почти до края наXIX в. В тяхната основа са залегнали някои познания за опасността от простуда и инфекция,макар да се осмислят в ирационален дух — например да не излиза след залез, да неходи боса.Друга част от забраните имат отблъскващ или предпазващ магически характер исе свързват с огън, желязо и железни предмети, метла, чесън, червен конец, които предметиимат апотропейна и очистителна функция 79 .Сред най-разпространените названия за родилката до 40-ия ден е лехуса с изговорнидиалектни варианти. Според народното схващане родилката през този период се намирамежду живота и смъртта — „на лехусата едната нога е у гроб, а другата надвор". Товавероятно е повлияло и върху представата, че тя е „нечиста" и опасна за околните. Товасхващане определя взаимното поведение между нея и членовете на колектива. Мирогледнитепредстави за родилката намират отражение и върху нейното облекло, което съдържаелементи на траур. „Леусата по-черничко оди облечена, да бъде по-жаленичка" 80 . Тя сеприбулва и забражда под брада, както при жалеене 8| . Родилката носи апотропейни предмети— скилидка чесън, сребърна пара, червен конец, синьо манисто.Когато отиде за пръв път на извор, трябва да хвърли нещо във водата — сол,лъжица, чаша, за да не се вмирише водата. На чешма винаги казва „добър ден". Задължителнапрактика е две лехуси при среща да си разменят някаква вещ, защото се вярва, чеиначе ще ги сполети нещастие. На 40-ия ден тя отива в църквата да й се чете молитва иоттогава вече не се смята за нечиста и може да върши домакинска работа — да готви, дамеси и др. 83 .Други мерки са свързани с изкъпване или опушване на родилката и детето с определенилечебни треви, събирани на Гергьовден или Еньовден. Провират я през „еньовски венец",направен от еньовска трева и билки. Кръглата форма на венеца има магическа пред-207
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 178 and 179: събор на Спасовден.
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231: Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233: Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235: Св. Георги намира с
- Page 236 and 237: Сведението на Херо
- Page 238 and 239: ските светци без съ
- Page 240 and 241: и мечката у много н
- Page 242 and 243: по силата на различ
- Page 244 and 245: ределя съществуван
- Page 246 and 247: отрича за миналото
- Page 248 and 249: монизацията, с орга
- Page 250 and 251: могат да бъдат откр
- Page 252: се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ