12.07.2015 Views

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

черногорците някога имало три слънца, но митичното чудовище аждая погубило двете.Според сърбохърватите от десетте слънца останало едно, защото змия изпила деветте ,: . Вюжнославянските представи са намерили отражение някои общоиндоевропейски митове закосмическата роля на змията в регулирането на слънчевата топлина и установяване на светлинниябаланс във Вселената.Често срещан мотив в българското творчество е неосъществената женитба на слънцетоза сестра си месечината или за земна девойка. Според една версия слънцето и месечинатаживеели на земята и то поискало да се ожени за нея. Поканило и сватове, между коитои ежа — дядо Драгич, който в яслите на коня си сложил камък вместо сено. Когато гопопитали, той обяснил, че щом слънцето се ожени, ще се народят малки слънца, които щеизгорят тревата и затова отсега иска да приучи коня си да яде камъни. Тогава животнитеразделили слънцето и месечината да не се срещат никога, а заради мъдростта си таралежътсе нарича „стара вяра" ". Според друга версия, когато се разтурила слънчевата женитба,слънцето така се натъжило, че се хвърлило в морето да се удави. Станало тъмно и студено.Петелът пропял, но то не излизало. После петелът се окъпал и почнал с наведена глава иопашка да се тресе. Когато слънцето го попитало, защо е такъв оклюмал и без настроение,петелът отговорил, че откакто се оженил, станал за смях. Като чуло тези думи, слънцеторешило да не се жени, излязло от морето, но всяка вечер пак се връщало. Оттогава останалопри изгрев петелът да пляска с крила, да се изсуши по-бързо, а ежът, който направил предложениетоза слънчевия брак. засрамен да се крие в бодлите си ,4 . Тази легенда обясняваповедението на някои животни, движението и светлината на слънцето.Според дуалистична легенда господ с помощта на пчелата узнал от дявола последствиятаот слънчевата женитба и отменил сватбата. Легендата обяснява външния видна пчелата и сладостта на меда 35 .Според други легенди слънцето искало да се жени за своята сестра, месечината, номайка им попречила. Според трети — за земна девойка. В народните песни майката криеединствената си рожба — момиче, да не излиза, за да не я види слънцето. Но един пътдевойката нарушава забраната, слънцето я съглежда, пуска своите JIO.IKU (слънчевите лъчи)и я вдига 36 .Мотивът за слънчевата женитба се среща и у други народи. В народна приказка,разпространена сред славяните, се разказва за сватбата на слънцето с хубавата Наета, откоято произлязла лястовичката. Близък паралел до българските песни с гръцката песен, вкоято бездетна жена измолва от слънцето дете срещу обещанието, когато порасне, да муго даде. Слънцето грабва девойката, но после върху елен обратно я връща на земята, защотомного тъгувала ".Митологемата за женитбата на слънцето със земна девойка отразява твърде важнисоциални отношения. Майката забранява на своето дете момиче, достигнало възрастта наполово съзряване, да излиза навън и го крие от слънцето. У много примитивни народислънчевата светлина се свързва с оплодителната му мощ . Затова се забранява девойкитеда гледат слънцето или огъня, защото се вярва, че то ще ги оплоди. Представата, че подвлияние на слънчевите лъчи всичко расте, се пренася и върху жената. Освен това за някоипримитивни народи слънцето и луната са били тотеми. Митологемата за слънчевата женитбаотразява опасността от космическа катастрофа, която би настъпила вследствие увеличаванетона слънчевата светлина и топлина.Слънчевият култ е бил широко разпространен в българските земи и е засвидетелствуванв археологическите разкопки още от каменната епоха. Слънчево-хтоничното начало,присъщо на тракийската религиозна доктрина, е отразено върху много паметници w . Слънчевияткулт се засилва с навлизането на малоазийските култове в Балканските земи 40 . Графитнитерисунки амулети (от IX—X в.), както и сведението на Теофилакт Охридски (XI в.),свидетелствуват за почитане на слънцето от прабългарите 41 . Според Теофилакт Охридски,21

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!