U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

нарекоша игри т-к Русал1я; Nicon.Pandekt 12 — „Сице рекомм каландни рекомая русалия отъяти хошемъ".В Ипатиевска летопис(1174, 1177, 1195 г.) — русальскаян-вдиля. Изборник (XIII в.) — играютрусалия ли скомороси, липьяницт> кличють... или како зборище,идольскмхъ игръ. Нрмоканон(кар. 23) „и плесашя или гласовомьптичшмь в-врующе. Niderle,I. Op.cit., s. 55. n. 5; 58, n. 1.71 По Арнаудов, М. Цит. съч.,с. 136. В Ипатиевската летопис(XII в.) — русальская неделя(1174/1177, 1195 г.). В Троянскисборник (XII в.) — „и по съшьствииСветого Духа речше по русалшхъ."У сърбите в ръкописXVII в. — „вь русалиахъ ходили".72 Niderle, L. Op. cit., 55, n. 5.1 Dukova, U. Die Bereichnungen derDamonen im Bulgarischen. I.Das indoeuropaische Erbe. —Linguistique Balcanique, XXVI, 1983,№4, S.16. БЕР I, c. 148; Другиетимологии — M. Арнаудов (Очерципо българския фолклор, с. 590)отхвърля мнението, че става думаза заемка от сканд. vila/volva'жена, чародейка' или от итал.vires/virgines 'нимфа' и извеждаетимологията от гл. вия, прич. вила.Други мнения — вила от viliti,vilovati 'обезумявам', коетоMos;inski, K. Kultura ludowaslowian. II. Kultura duchowa, s. 688,свързва с поверието, че нервни ипсихически заболявания се смятатза причинени от дяволи и демоничнивихри, а на Балканите от вилии самодиви. Пол. гл. wilowac означаваszalec 'обезумявам',szalawila 'безумен', напомнябългарското схващане за епилепсиятаи други психични заболяваниякато самодивска болест. Фр.Миклошич — вила от viliti 'вилнея,гоня облаци'. Leger, L. Lamythologie slave. P., 1901, 201—203;Machal, J. Slavic. — Mythology ofall races, Vol. Ill, NJ, 1964, p. 256.За извеждане на вила от vel —'умирам' от лит. vyti, vejn 'гоня,преследвам'. Венедиков свързвавила с гл. вия 'раззеленявам, развивам'.Според К. Мошински иМансика вилите у източните славяни,които се споменават в средновековнипаметници, са преминалиот южните славяни." Арнаудов, М. Очерци, с. 589. Самасе среща като местоимение и вдуми и изрази като самострелка,самакитка, саможива, „най ми билосама Неда". Трубачов вижда всамодива славянска адаптация наHpaH.*asmadaiva. Вл. Георгиевсвързва с гр. 'оц6-§ои^оу седемдесет дива". Извежданетона дива от тур.перс. деф,дев. 'дявол', 'демон' не е убедително.Същият корен се открива в индоевропейскиезици в значение наженски същества, свързани с водата,с камъни и в названия на рекии скали — Ducova, U. Op. cit.,S. 18—19; Diva показва връзка слит. deive. Тя семантично е близкаи на пол. boginka, чеш. bohyne, наантичните нимфи — 5eai, deae,divine и старо френските феи —divesses, duesses.77 На мястото на М. Търново и начерквата в Граматиково, Малкотърновско,някога било на „самодивитетързулката". Там живееладива жена с дете и имало хора,които твърдят, че са я виждали. ВРодопите, в м. Шьулкуну до Устово,живеела космата дива жена, сголеми увиснали гърди, не можелада говори добре, бягала от хората;косматото си дете люлеела в люлкаот повит— РН, VII, с. 158,з. 1.Стаменова, Ж. АЕИМ № 878—II — жена с големи до коленатагърди излиза на аязмото вм. Св. Петка, с. Брестник, Пловдивско.Ducova, U. Op.cit., S. 21,привежда текста: Див дива гони||Див дива с зъби гризе||Див дивугозба готви || Див с дива гозба ядеГеоргиева, Ив. АЕИМ 576—II, с. 2.Стоин, ССБ, 11—14; СбНУ, 6, с. 5;СбНУ, 7, с. 10; СбНУ, 37, с. 103;СбНУ, 47, с. 473.78 Ducova, U. Op. cit., S. 43.79 Ф. Миклошич пръв предложи тазиетимология. Ducova, U. DieBezeichnungen der Damonen..., LB,XXVIII, 1985, 2, S. 38. Що се отнасядо русалиите, М. Арнаудовпредполага, че тези митични съществаводят началото си от гръко-римскияпразник Розалиа.„Древните гръко-тракийски нимфи,които живеят по уединени лесовеи дъбрави, потоци, извори, сесливат със славянските самодиви исамовили, а тия пък — във връзкас русалийските празници и тревистават по някои места русалии."Арнаудов, М. Очерци, с. 540. Фр.Миклошич, който не познава българскиматериал, свързва русалияс гр. рооааАла и лат. rosa. Изразътозначава празник, който отхристиянско-черковен станал езически,като се е слял с някой съвпадащпо време езически празник.Виз. 'роиасйш добива значениена забранен от черквата празник,празнуван след Великден, и товазначение преминава върху старорус.русалия. От това измененозначение на празника се развиваназванието за свръхестествениженски същества. Първото известиеза персонификация на русалкитесе среща у Татищев, което сесмята за твърде ново. В. Томашексмята, че езическият празник, върхукойто са се насложили русалскитепразници след Петдесетница, салетните дионисии, наричани още вримско време Rosalia за разлика отесенните през м. ноември, наричаниBrumalia.80 Според Ив. Шишманов (СбНУ,9, с. 547) върху името русалия сасе наслоили у нас многобройни народниетимологии, които са дали183