U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

p. 249, 612. Атрибут на Хеката сакучетата. Тя праща лудост и сомнамбулство.Свързана е и с кръстопътя(олицетворение на трите луннифази), където са поставени нейнитеизображения и са поднасяниомилостивителни жертви. Едно отместата, особено почитано и в българскитевярвания, и у много другинароди, също е кръстопътят, къдетона самодивите се оставят питкис мед и се ръси подсладена вода.'" Донини, А, Люди, идолм и боги.М., 1966, с. 23.112 Нека припомним, че в един микрорайонот десния бряг на Струмаи междуречието на Струма и Местасе среща поверието, че бръшлянъте юдинско растение, че то растепо скали, където се крият юдите.За да бъдат юдите омилостивени,който бере бръшлян, се Обръща слице на изток, прекръства се трипъти и оставя нещо червено и вълненоили хляб, паричка, конец. Вдревността бръшлянът е култоворастение на Дионис, негов най-устойчиватрибут. Той е характерени за спътниците му — носят го вакханкитеи менадите.'" Арнаудов, М. Цит. съч., 142—155: Barhu, O.H. Calu§arii.Bucur^ii. 1969; Vuia, R. Origineajocul do Calu$ar. — In:Dacoromania, an. II, 1921 —1922;Pop, M. Calusul. Revista deetnografie §i folklor. 1975, t. 20,№ 1, 15—31; Pamfite, T. Sarbatorilela romani. Bucure§ti, • 1910, 58—75.Кантемир, Д. Описание Молдовии,Кишинев, 1974, 159—161. Игрии обичаи с названието русалии,са известни и в южната част наБалканите, но те имат друго календарноприкрепване и друго съдържание.В Мегара, Гърция, през Бялатанеделя след Великден групадеца или мъже ходят по къщите,като пеят и носят кръст от цветя, аполучават червени яйца. Megas, G.Greek calendar customs. Athene.1963, p. 111. В крайморската Паргаот 1 до 8 май се празнува русалия,като на 8-ия ден става сражениемежду русалиотите, разделенина 2 групи — преоблечени катоиталианци и като турци, и победителитебиват наградени от управителяна селището. Abbott, G.Macedonian Folklore. Cambridge,1903, p. 41; Rodd, R. Customs andLore of Modern Greek. Lond. 1892,p. 139. Подобни игри се изпълняватпрез великденските дни в Калабрияот албанците (ходене и пеенепо домовете, сред участницитеима преоблечени в кози кожи, вженски дрехи), от гърците в Сицилия.Сред източни славяни през Русалскатанеделя се извършва изпращанена русалките, което съдържаигри, маскирания, песни. Вж.Соколова, В. К. Весенне летние календарнмеобрядм русских, украинцев,белорусов. М., 1979,216—223.114 Нека припомним, че с музика сехваща вампирът, кани се на сватба.В Източна Сърбия се играе хоро задушата на покойника, като се смята,че той самият участвува в него.Дяволът, като чуе тъпан, излиза отводата да играе. Зечевип, Сл. Русалкеи Тодорци у народномверованьуСевероисточно] Cp6je —ГЕМ, 37, Београд, 1974, с. 121.us и нте р е с представлява и тоягатана калушарите, която по значениее техният главен атрибут. Д. Маринов(Избрани произведения, т. 1,с. 643) я сравнява с епатрахила насвещеника. Названието й се извеждаот cal — кон, лат. caballus,caluj, calusel — конче. Тя може дасе разглежда като магически помощникна калушара. За ролята наконя свидетелствува и заклинаниетона калушарите пред фигура након, изрязан от дърво. — Силманович,М. Я. Румьшм. — В: Календарньюобичаи и обрядн в странахзарубежной Европм. Летне-есенниепраздники. М., 1978, с. 247.'"'Почти всички учени приематмнението на Фр. Миклошич, чеславяни, източни романци, гърци,албанци усвоили гръко-византийскотонаименование РоисиШа заиталийската Rosalia, като проповедитена църквата са способствувализа персонифицирането на обредаи поява на митичните същества.— Tomaschek, W. Uber Brumaliaund Rosalia. Sitzungsber. derAkademie Wien, LX, 1969, S. 360.Русалиите отговарят 'на летнитедионисии, за които в римско времесе употребява Rosalia, a за есеннитедионисии — брумалия —Mikloschich, F. Die Rusalen. EinBeitrag zur slavischen Mythologie.Sitzungsberichte der keis. Akad. derWissenschaft in Wien, XLVI, № III,1864, 380—406. Цит. по Арнаудов,M. Студии, c. 133 и сл., Арнаудов,M. Студии..., с. 137; Очерци побългарски фолклор. Т. 2, 1969,с. 540.117 Nikon, M. Rosalia, RE, 1111—1113; Perdrizet, P. Inscriptions dePhilippes. BCH, XXIV, 1900,299—323; Тодоров, Я. Паганиз\в Долна Мизия. С, 1928, 105—1Мизия. С, 1928, 105—110.m Златковская, Т. Д. Некото]проблемь! зтногенеза молдавасвете данннх из вееенней обрности. — В: Зтническая истовосточнь1х романцев. М., 1точните то покрива култови девия от друг порядък, застъгместни народни обичаи. UltД. Б., Т. Д. Златковская. К восу о происхождения восточнсвянского обряда, русалии. — Дняя Русь. М., 1978.120 Венедиков, Ив. Медното туС, 1983, с. 182; Попов, Д. Полческите общества на тракитеГСУИФ, т. 17, 1984, 357—Попов, Д. Орфическите общеспгетите. — Изкуство, 1983, J12—16. Фол, Ал. Тракийския!физъм. С, 1986.'^СбНУ, 13, с. 137, Охрид.122 Маринов, Д. Народна вяс. 171; Вакарелски, Хр. Бит накийските и малоазийски 6iри. — Тракийски сборник.1935, с. 316.123 В приказка от Самоковскобеден човек тръгнал с бога пмята. Влезли в богата къщасофри, пълни с ястия. Дошли сдивите и казали, че се родилои попитали господа какъв къще му хариже бог. Той onрил — какъвто е на софрата. Л186