Глава първаКОСМОСЪТВ БЪЛГАРСКИТЕНАРОДНИВЯРВАНИЯХарактерно за всяка митология е широкото отразяване на реални черти от окръжаващиясвят в причудливи, фантастични форми. Моделирането като важна функция на мита създаванова, фантастична висша реалност, която се възприема като първоизточник и идеален прототипна всички жизнени елементи и форми.Централно място в митологичните системи на всички народи заема космогонията.Космогоничните митове, както всеки мит, задоволяват любознателността на човека. Но всепак тяхната функция е по-широка — те не само обясняват, но и санкционират съществуващиякосмически ред '. Основното им съдържание е превръщането на хаоса в космос, а основнатаим насоченост се състои в поддържането на световния ред чрез подход, който не допускани най-малка хаотичност.Традиционните представи за космоса у българите до края на XIX в. са многопластови.В тях откриваме елементи от космически възгледи, зародили се в най-дълбока древност,общи за индоевропейски и други народи, както и възгледи, наложени от християнскатарелигия. Много от представите са загубили своя първоначален смисъл и мирогледна функция,особено под влияние на апокрифите и богомилството, а други показват по-голямаустойчивост. В тази глава се прави опит въз основа на етнографски материал да се очертаятмитологичните възгледи за елементите на космоса и да се обясни семантиката на някоиобрази и поверия. Материалът, който се използува, се отнася до средата и края на XIX в.,докогато сравнително по-цялостно са запазени народните представи за космоса.НЕБЕСпоред традиционните народни възгледи небето е отражение на земния живот. Съзерцаниетона ясното или облачното, или обсипаното със звезди нощно небе събуждало най-различничувства, фантастични образи и пораждало философски размисли. Наблюдавайки небеснитетела, човек се ориентира за годишните времена, за времето през денонощието, за сезоннатаси трудова дейност. В съзнанието' на хората небето отразява земни събития. П. Лафаргмного образно отбелязва, че на небето човек отново разиграва драмите и комедиите отземята.Според представата на българите до средата на XIX в. небето е твърда кора отседем дипли. То е връшник, който похлупва земята. Смята се, че било направено от някаквовещество (стъкло, пръст, тенекия) или че е опъната биволска кожа, меден ток (меден харман)„риза неткаена" 2 . На най-долната му дипла са слънцето, луната, звездите, които са закаченика^то кандила. Според други представи само звездите са окачени на небето, а луната и слънцетообикалят свободно; според трети и звездите не са закачени за небето, а обикалят поднего. Мястото, където небето и земята се допират, се нарича край-зели.ч, край-свет, усвсти там не може да отиде никой смъртен.17
Според някои легенди небето някога било много ниско, достигало се с ръка итогава господ ходел между хората. Причините то да се вдигне са най-различни. Тъй катобило ниско, орачът го пробождал с копралята си, друг, като правил купа сено — с вилатаси, жена с хурката си \ Небето се вдигнало и като наказание на хората заради грешните импостъпки.В легенда се разказва, че когато небето било ниско, една жена избърсала детето сис житни класове и посегнала да се отрие о небето. Възмутено, небето се вдигнало нагореи понесло класовете на житото, което дотогава имало много класове на едно стъбло; в тозимомент кучето скочило и откъснало половин клас. Затова сега житните класове са такамалки като прекъснати и са само по един на стъбло, а хората ядат кучешкия късмет 4 .Особено близка до българската митологема е грузинската. Някога небето било ниско иселяните при работа го закачали с остен или с ръка. Една жена пекла хляб и с него обърсаладетето си, с което осквернила хляба и разсърдила бога.Тогава той изпратил гръм и вдигналнебето \Тези български народни представи са запазили следи от по-стари космогоничнимитове, които обясняват установяването на сегашния космически ред. Един от широкоразпространените митове е за разделянето на земята и небето, в резултат на което се получаватричленното вертикално устройство на Вселената.Според представите на много народи земята и небето се мислят за женско и мъжконачало, от чиято връзка се раждат свръхестествени същества и богове '\ Съединени във вечнапрегръдка, те и техните деца били обгърнати в мрак. Затова едно от първите деяния накултурния герой е да раздели тази двойка 7 .Върху представите за космоса се пренася познанието за обществото. Затова взаимоотношениятана космическите елементи и божества се схващат и като актове на съвкуплениеи размножение. Тази представа е запазена и в митологемата за брака на небето и земята,срещана в Западна България. Дълго време преди женитбата им било страшна суша, ащом се оженили, завалял дъжд и настъпило голямо плодородие. От връзката им се родилалуната. Когато небето се вдигнало високо, бракът му със земята се разтрогнал х .Дъждът и слънчевите лъчи осъществяват връзката между земята и небето и осигуряватплодородието, тъй необходимо за живота. В брамански сватбен ритуал откривамеинтересен паралел. Женихът казва на невестата: „Аз съм небе, а ти земя. Стани ми жена" 1 \Широко разпространено е вярването, че на определен ден (Богоявление 6.I..Преображение — 6.VIII.) небето се отваря и се явява господ "'. Каквото се пожелае в тозимомент се сбъдва.Съществува вярване, че на небето има също такъв свят, както на земята, само четам хората се опасват около шията; на земята, която е на средата на света около кръста,а под земята в долния свят — през коленете ". Тази митологема отразява уподобявапе начовека с космическия модел. Поясът като свързващо звено между частите на тялото и междучастите на световете отбелязва средното пространство.Според вярване в Самоковско на небето живеят и „небесните жители", които сакато земните, със същите привички и поведение 12 .Подобна представа се среща и сред някои сибирски народи, според които на небетоживеят хора и богове. Според алтайци и тувинци хората, които живеят на небето, са ионискии се опасват около шията, за земните хора те са зли духове и обратно. Под земятаживеят хора, които се опасват ниско през коленете, а хората на земята около кръста '\Поедстава за небесните жители, теигрии, е характерна за много тюркски народи. Прабългаритепочитали обожественото небе, за което съдим по названието за небе и за върховниябог — Тангра, Тенгри ' 4 . На небето живеят върховните божества - славянският Перун,гръцкият Зевс, староиндийският Индра. Там обитават и християнският бог, и светците. Исускато богочовек е син на небесен отец и земна майка. Според апокрифитс бог стои на седмото18
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9 and 10: Ой. Изследването е
- Page 11 and 12: лява каузалната по
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15: напие към общество,
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62: ска, етническа неде
- Page 63 and 64: умилостивителен ел
- Page 65 and 66: некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ