УНИВЕРЗИТЕТ „СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЈ“ – СКОПЈЕ

Мария Йовчева
ОРИГИНАЛНА СЛАВЯНСКА ТВОРБА ЛИ Е СЛУЖБАТА
ЗА СВ. МИХАИЛ ВОИН
За земното битие на Михаил Воин съществуват твърде оскъдни
данни, източник за които са ограничен кръг славянски текстове. Oт
неговото изпълнено с легендарни мотиви Проложно житие се знае, че
по произход той е българин и живее по времето на цар Михаил. Участва
на страната на византийците във войните срещу етиопците и арабите.
Завръщайки се от боя, Михаил спира до Тираиското езеро и побеждава
змея, който пази водите и изяжда девойките от съседния град. Умира
в родното си място Потука, където мощите му се съхраняват до XIII
в., когато цар Калоян триумфално ги пренася в Търново и ги полага
в Патриаршеския храм 1 . С този акт местно почитаният храбър герой,
победител на неверници и змейове, заема своето важно място в българския
светителски репертоар и в пантеона на покровителите на Царството и
неговата престолнина 2 .
Изложените в Проложното житие факти пораждат нееднозначни
интерпретации, свързани с времето и родното място на Михаил Воин.
За идентификацията на импрератор Михаил са изказани мнения, че това
е българския княз Борис-Михаил и следователно героят се е подвизавал
във водените по това време от Византия войни в Мала Азия. Днес обаче
надделяват аргументите, че в славянския текст се визира византийският
император Михаил IV Пафлагон (1034–1041 г.), който воюва с арабските
нашественици на територията на Южна Италия и Сицилия. В полза на
това тълкуване говорят някои податки от Житието на Михаил и найвече
споменаването на Тираиско езеро, с което явно се назовава мястото
Тиреиско море, разположено на пътя от Италия към Балканите 3 . Що се
отнася до родния град на светеца, съществуват няколко предположения за
1
За Проложното житие на Михаил Воин вж. библиографския обзор у Иванова 1973: 224–225;
Иванова 1986: 219–220, 585–588; Кожухаров 1987: 215.
2
Иванова 1986: 586–587.
3
Иванова 1986: 587–588.